Решение № 4437 от 10.5.2022 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на началник отдел Оперативни дейности в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП, чрез юрк. Д. Петрова против решение 985/13.07.2021 г. на Административен съд Варна, постановено по адм. дело 648/2021 г., с което е отменена заповед 65-ФК/15.03.2021 г. за налагане на принудителна административна мярка запечатване на търговски обект пекарна, находящ се в гр. Варна, [улица], стопанисван от АРИЕС 78 ЕООД и е забранен достъпа до него за срок от 14 дни. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението. Конкретните оплаквания се отнасят до изводите на първоинстанционния съд за липса на мотиви за срока на принудителната административна мярка. Касаторът счита, че нарушението на чл. 25, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. е установено, а определеният срок е подробно мотивиран с тежестта на нарушението, неотчетената продажба, установената разлика между фактическата наличност на парични средства и разчетената касова наличност от фискалното устройство в обекта. Изложените мотиви са достатъчни, за да се извърши проверката за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. Излага и доводи, че съдът разполага с възможност да намали определения срок за запечатване на търговския обект, като се позовава на съдебна практика на административните съдилища. Искането е за отмяна на решението. Претендира присъждане на разноски. Ответникът АРИЕС 78 ЕООД, гр. Варна, чрез адвокат Р. Стойчева оспорва касационната жалба и моли да се потвърди първоинстанционното решение. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за основателност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред административния съд е била заповед за налагане на принудителна административна мярка 65-ФК/15.03.2021 г. издадена от началник отдел Оперативни дейности, в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП, с която е разпоредено запечатване на търговски обект пекарна, находящ се в гр. Варна, [улица], стопанисван от АРИЕС 78 ЕООД и е забранен достъпа до него за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал.1, т.1, б. а ЗДДС и чл. 187, ал.1 ЗДДС. От фактическа страна по делото е установено, че на 13.03.2021 г. при извършена в търговския обект контролна покупка от орган по приходите на 1 брой баничка със сирене на стойност 1.40 лева, платена в брой, дружеството не е издало фискална касова бележка от работещото в обекта ФУ. Съдът е приел, че нарушението на чл. 118, ал. 1 ЗДДС и на чл. 25, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. е доказано от събраните по делото доказателства разпечатка от КЛЕН, протокол за извършена проверка. Показанията на св. Е. Савова за това, че констатираната разлика между фактическата и разчетената касова наличност представлява лични парични средства не са кредитирани. Посочено е, че това обстоятелство не е елемент от фактическия състав на нарушението по чл. 118, ал.1 ЗДДС. При извършената проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт съдът е приел, че е издаден от компетентен орган, съдържа мотиви в частта относно извършването на нарушението, но е немотивиран и незаконосъобразен по отношение на определения от органа срок на принудителната административна мярка. Според съда посочени в оспорения акт мотиви за определяне срока на мярката са недостатъчни, общи и лишени от всякаква конкретност до степен, обосноваваща извод за липса на мотиви, което съставлява самостоятелно основание за отмяната му. Изложените от административния орган съображения са бланкетни и не съдържат обосноваване на обстоятелството как тежестта на конкретното нарушение обуславя определянето на 14 дневен срок за запечатване на търговския обект. Липсва мотиви относно утежняващите или смекчаващите обстоятелства. Не са изложени обстоятелства от значение за тежестта на нарушението. Според съда налагането на принудителна административна мярка за 14 дневен срок е целесъобразно (адекватно) само при наличие на утежняващи обстоятелства например неединично нарушение, особено висока цена на продажбата, за която не е издаден документ по чл. 118, ал.1 ЗДДС, и/или ясни индиции, че издаването на касов бон се пропуска с цел избягване на данъчно облагане. В случая нарушението е за първи път, не е установено от органа по приходите от извършването му да са настъпили съществени вредни последици за бюджета, то определеният срок е несъразмерен на стойността на покупката от 1.40 лева. Нарушението на принципа за съразмерност по чл. 6 АПК е самостоятелно основание за незаконосъобразност на оспорения акт. Решението е правилно постановено. Съгласно чл. 186, ал.1, т.1 б. "а" ЗДДС в приложимата й по време редакция от ДВ бр. 104/2020, г. в сила от 12.12.2020 г., принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл. 118 ЗДДС. В чл. 118, ал.1 от ЗДДС е предвидено задължение за всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагането на посочената принудителна мярка, се забранява и достъпът до обекта. В конкретния случай правилно съдът е приел, че предпоставките за прилагане на принудителната административна мярка са установени от събраните по делото доказателства. Дружеството е задължено лице по чл. 3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. и не е изпълнило задължението си по чл. 118, ал.1 от ЗДДС да издаде фискална касова бележка за извършената контролна покупка на 13.03.2021 г. на стойност 1.40 лева, поради което правилно съдът е отхвърлил доводите, че покупката е отчетена от фискалното устройство. Спорът в касационното производство е относно продължителността на мярката. Правилно съдът е приел, че заповедта не съдържа конкретни мотиви относно определения 14 - дневен срок. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че определеният срок е подробно мотивиран. Изложените от органа по приходите съображения за срока са изцяло банкетни. Единственото конкретно обстоятелство е посочената разлика между фактическата и отчетената касова наличност, но само по себе си то не е достатъчно да обоснове 14 дневния срок, предвид бланкетните съображения за местоположение и клиентопоток в обекта, както и поради липсата на други конкретни данни за търговската дейност в обекта, включително такива за реализирания оборот. Допуснатото от административния орган нарушение на изискванията за форма по чл. 186, ал. 3 ЗДДС засяга надлежното упражняване на оперативната самостоятелност по чл. 169 АПК, съответствието на наложената принудителна административна мярка с целите по чл. 22 ЗАНН и принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК и обосновава незаконосъобразност на оспорения административен акт, както е приел и първоинстанционният съд. По тези съображения, настоящият състав преценява, че обжалваното съдебно решение е правилно постановено и следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,