Решение № 8720 от 27.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10878/2017 г.

Решение № 8720 от 27.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10878/2017 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Агенция "Митници" гр. С., против Решение 1210/10.07.2017 г., постановено по адм. дело № 591/2017 г., по описа на Административен съд П., с което е отменена като незаконосъобразна негова Заповед № 238/11.01.2017 г., с която е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на К. А. Ч. и е прекратено служебното му правоотношение на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 от Закон за държавния служител /ЗДСл./ без предизвестие. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което жалбата срещу оспорената заповед бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски. Ответникът - К. А. Ч., чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд П. е отменил като незаконосъобразна Заповед № 238/11.01.2017 г., на Директора на Агенция "Митници", с която е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на К. А. Ч. и е прекратено служебното му правоотношение на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 от ЗДСл. без предизвестие. Изложени са съображения за липса на мотиви в оспорения административен акт. В случая решението на дисциплинарния съвет не съдържа факти и обстоятелства, различни от изложените в заповедта. В протокола от 17.11.2016 г. от заседанието на дисциплинарния съвет, е определен само вида на наложеното наказание, без да са обсъдени обстоятелствата по чл. 91, ал. 1 ЗДСл. Взетата по отношение на Ч. мярка за процесуална принуда не може да замести задължението на органа да изложи съображенията си за причините, които налагат да се наложи на жалбоподателя най - тежкото дисциплинарно наказание за поведение, което е несъвместимо с моралните и етични норми на поведение на държавен служител. Изводът за нарушение на правила от етичния кодекс е основан на предположение, че Ч. е извършител на престъпление, за което е обвинен и това обуславя негативната оценка на органа в морален и етичен план. Упражнената спрямо жалбоподателя държавна принуда не може да замести мотивите на органа, обуславящи поведение, несъвместимо с морално - етичните правила, уронващи престижа на службата, каквито в случай не са изложени. Съдът е приел, че оспорената заповед е издадена при нарушение на материалния закон и административнопроизводствените правила, поради което е отменил същата като незаконосъобразна. Решението е правилно. Обосновани, с оглед доказателствата по делото и съобразени с нормите на материалния закон са изводите на съда за незаконосъобразност на обжалваната заповед поради липса на мотиви и неправилно приложение на материалния закон. Привличането на Ч. като обвиняем и налагането на мярка за неотклонение, която впоследствие е и отменена, сами по себе си не могат да бъдат квалифицирани като нарушение на правилата на етичните кодекси. Подобно твърдение означава игнориране на презумпцията за невиновност, което не съответства на основните принципи на правото. Административният орган не е установил конкретно поведение, което да бъде свързано с неизпълние на конкретни етични правила, за да бъде квалифицирано като нарушение на същите. Дисциплинарният съвет не е извършил самостоятелно изследване на конкретни факти и обстоятелства, които да осъществяват нарушение етичните правила за поведение. Твърденията за нарушение на сочените норми следва да бъде обосновано с категорично установени конкретни фактически действия или бездействия, което не е извършено от дисциплинарния съвет, съответно от дисциплинарнонаказващия орган, поради което възражението в касационната жалба, че дейността на дисциплинарния съвет е законосъобразна и нарушенията са установени не може да бъде споделено. Правилно съдът е посочил, че съгласно чл. 89, ал. 4 от ЗДСл. държавните служители носят дисциплинарна отговорност, независимо че деянието може да бъде основание и за търсене на друг вид отговорност. В случая обаче, при неприключило наказателно производство и признаване на лицето за виновно с влязла в сила присъда, административният орган е приел, че служителят е извършил престъплението, за което е привлечен като обвиняем, което е прието и за дисциплинарно нарушение, което е в нарушение на конституционните и законови норми. Постановеното решение е правилно, не страда от сочените в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. При направеното възражение за прекомерност от страна на процесуалния представител на директора на Агенция "Митници" и съгласно изискванията на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1, за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в полза на ответника по касация К. А. Ч. следва да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция, в размер на 500.00 лева. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,