Решение № 788 от 25.1.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на З. Йорданова - непълнолетна със съгласието на майка ѝ Р. Йорданова срещу Решение 2062/28.03.2022 г. на Административен съд София-град (АССГ) постановено по адм. дело 4702/2021 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Р. Йорданова, като законен представител на З. Йорданова срещу Решение 357/07.04.2021 г. по преписка 449/2020 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД, Комисията) и Р. Йорданова е осъдена да заплати деловодни разноски на КЗД и на М. Дукова. Касационният жалбоподател обжалва решението с доводи, че са налице основанията по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли обжалваното решение да се отмени и се постанови ново по съществото на спора и по съображения изложени в съдебно заседание. Претендира разноски за настоящата инстанция. Касационният жалбоподател се представлява от адв. Янков. Ответникът по касация Комисия за защита от дискриминация оспорва касационната жалба по съображения изложени в съдебно заседание. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касация се представлява от юрк. Главчев. Ответникът по касация М. Дукова оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор и в съдебно заседание. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски. Представя списък на разноските и писмени бележки. Ответникът по касация се представлява от адв. Б. Кеворкян и адв. А. Кеворкян. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна (такава по чл. 210, ал. 2 АПК) и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. При служебно извършената проверка за валидност и допустимост на обжалвания съдебен акт, съобразно чл. 218, ал. 2 АПК, настоящата инстанция констатира, че съдебното решение е валидно, но е недопустимо, тъй като не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество. Производството по адм. дело 4702/2021 г. по описа на АССГ е образувано по подадена на 26.04.2021 г. (вх. 14547) жалба от Р. Йорданова, в качеството ѝ на законен представител на З. Йорданова, чрез адв. В. Пенева срещу Решение 357/07.04.2021 г. по преписка 449/2020 г. на КЗД. С определение от 07.07.2021 г. съдът е конституирал страните по делото. Като жалбоподател е конституирал Р. Йорданова, в качеството ѝ на законен представител на З. Йорданова. Производството по делото е проведено с участието на Р. Йорданова, като законен представител на З. Йорданова. По съображения, че оспореното решение на КЗД е издадено от компетентен орган, в съответствие със законовите изисквания за форма и съдържание, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон, съдът е отхвърли жалбата на Р. Йорданова, като законен представител на З. Йорданова срещу Решение 357/07.04.2021 г. по преписка 449/2020 г. От събраните по делото доказателства се установява, че З. Йорданова е родена на [дата]. Следователно същата, към датата на подаване на жалбата до АССГ 21.04.2021 г., е на [възраст]. Съгласно чл. 4 от Закона за лицата и семейството (ЗЛС) лицата от 14 години до навършване на 18-годишна възраст са непълнолетни. Те извършват правни действия със съгласието на техните родители или попечители, но те могат сами да сключват обикновени дребни сделки за задоволяване на текущите им нужди и да разполагат с това, което са придобили със своя труд Видно от чл. 18, ал. 1 АПК гражданите и организациите се представляват по закон и по пълномощие по реда на Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от ГПК предвижда, че непълнолетните извършват съдопроизводствените действия лично, но със съгласието на техните родители или попечители. В случая съдът се е произнесъл по една нередовна жалба, тъй като е следвало служебно да установи, че жалбата е подадена от майката на непълнолетно лице, вместо от непълнолетното лице, със съгласието на неговата майка, т. е. не е съобразил, че майката не притежава процесуална дееспособност и не може лично да обжалва административен акт, касаещ непълнолетната ѝ дъщеря. Тъй като към датата на подаване на жалбата З. Йорданова е навършила [възраст], тя е процесуално дееспособна и жалбата е следвало да се подаде лично от нея, със съгласието на майка ѝ. Съдът е задължен служебно да следи за процесуалната дееспособност на лицето, подало жалбата и ако такава липсва, следва да даде указания за отстраняване на нередовността на жалбата в определен срок. Съответно съобразно изпълнението/неизпълнението на така дадените указания да се произнесе със съответния съдебен акт. Провеждането на съдебното производство по нередовна жалба ненадлежно заявено оспорване, е довело до това, че в съдебното производство е участвала ненадлежна страна, съответно постановеното съдебно решение по спора е по отношение на надлежна страна в производството. По изложените съображения решението е недопустимо, което представлява касационно основание по чл. 209, т. 2 от АПК, за което на основание чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция следи служебно. Същото на основание чл. 221, ал. 3 от АПК следва да бъде изцяло обезсилено, а делото върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. При новото разглеждане на делото съдът ще следва да даде конкретни указания относно това кой е подателят на жалбата, с която е сезиран и в зависимост от изпълнението на указанията да постанови съответния съдебен акт. С оглед изхода на спора по претенциите за разноски ще следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото, на основание чл. 226, ал. 3 АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, пето отделение