Решение № 2079 от 17.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12676/2009 г.

Решение № 2079 от 17.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12676/2009 г., VI о., докладчик председателят Иван Трендафилов С решение от 11.08.2009 г. по адм. д. № 268 от 2009 г. Пернишкият административен съд е отхвърлил жалбата на Стоил Саздов Танчев от Перник против решение № 5109033883 от 14.05.2009 г. на директора на РУ "Социално осигуряване" - Перник и потвърденото с него разпореждане под същия номер от 28.11.2008 г. на ръководителя "Пенсионно осигуряване", с което времето от 01.01.1993 г. до 31.07.1997 г. като спасител в минноаварийна база не се признава за първа категория при отпускането на личната му пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. Против това решение на окръжния съд Стоил Саздов Танчев е подал касационна жалба, с която е поискано отменяването му. Върховният административен съд не уважи касационната жалба. Оплакването, така както е формулирано и изложено в касационната жалба, е неоснователно, защото не се оправдава фактически и от гледище на закона. Обсъждайки доказателствата по делото, административният съд без да изопачи в нещо съдържанието им е приел, че времето от 1.01.1993 г. до 31.07.1997 г., през което Стоил Саздов Танчев /касатор в това производство/ е работил като спасител в Аварийна база към "Мини Перник" ЕАД - Перник е от втора категория труд съгласно разпоредбата на чл. 8 от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (отм.). Това становище на административния съд е правилно. Преценката на съда, която почива на представените по делото писмени доказателства, не подлежи на касационен контрол. Тя би могла да бъде проверена при оплакване за изопачаване на преценените от съда доказателства. Такова оплакване обаче в случая не е формулирано. От представените трудови договори се установява, че през времето от 1.01.1993 г. до 31.07.1997 г. касаторът е бил нает като спасител в Аварийна база към "Мини Перник" ЕАД - Перник и че през същото време не е работил като минен спасител. При тези фактически констатации, които не се оспорват касационно в това отношение, правилно е прието, че този трудов стаж на касатора може да се категоризира като такъв само от втора категория по т. 8 ПКТП (отм.). По тази точка от ПКТП (отм.) във втора категория спада трудът на спасителите от минноаварийните бази, включително началниците на базите. И понеже в случая касаторът е полагал труд на спасител в минноаварийна база, то трудовият му стаж през това време се обхваща от т. 8 на отменения правилник. На основание чл. 70 ПКТП (отм.) при изготвяне на удостоверението за осигурителния стаж /обр. УП-30/, представено по делото, работодателят е вписал същата т. 8 ПКТП (отм.), по която предлага да се зачете осигурителният стаж на касатора. Твърдението на касатора, че бил назначен за спасител в минноаварийна база, а фактически бил изпълнявал длъжността на минен спасител е несъстоятелно. При пенсиониране лицата ползват категорията на труда на длъжността, на която са назначени и се водят по първично-отчетната документация. От фактическа страна не е установено, че той като спасител в минноаварийна база е работил като минен спасител, поради което трудовият му стаж не може да се категоризира от по-висока категория. Трудът на спасителите в минноаварийна база е различен от труда на минните спасители и разликата между тях е голяма, че всяко смесване е изключено. Щом касаторът е работил на длъжност "спасител" в минноаварийна база, което е достатъчно да категоризира труда му от втора категория, то няма основание да се променя тази категория. Касаторът следва да ползва втора категория труд, която е за тази длъжност съгласно чл. 8 ПКТП (отм.). Така е преценил и административният съд. Останалите доводи са неотносими към възникналия спор. Ето защо, решението на административния съд поради това, че е правилно, следва да се остави в сила. По изложените съображения, Върховният административен съд,