Решение № 2848 от 20.3.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) Перник против решение 89 от 09.06.2022 г., постановено по административно дело 122 по описа за 2022 г. на Административен съд Перник, с което е: 1) отменено решение [номер], изх. 1012-13-13#2/10.02.2022 г. на директора на ТП Перник на НОИ, с което е отхвърлена жалба вх. 1012-13-13/11.01.2022 г. на А. Кьосовска срещу разпореждане [номер]/24.11.2021 г. /прот. N01442/ на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО; 2) върната административната преписка на длъжностното лице по чл. 98 от КСО при ТП на НОИ Перник за произнасяне по заявление вх. 2113-13-886/02.09.2021 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, депозирано от А. Кьосовска, при съобразяване със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадените в мотивите на съдебното решение в частта относно определяне на правилния размер на процентна учителска добавка по чл. 69в, ал. 3 от КСО при зачитане на стажа, положен в периодите от 01.06.1985 г. до 01.09.1991 г. и от 01.09.1991 г. до 04.03.1992 г. като учителски осигурителен стаж. Наведени са доводи за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се обжалваното съдебно решение да бъде отменено и да се присъди юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание процесуалният представител главен юрисконсулт Стоянова-Петрова поддържа жалбата и направените с нея искания, като прави възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Ответницата по касация А. Кьосовска от гр. Перник, действаща чрез пълномощника си адв. Бояджиев, в писмен отговор и в съдебно заседание развива съображения за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея съдебно решение, поради което моли последното да бъде оставено в сила. Претендира и присъждане на направените деловодни разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и предлага атакуваното с нея решение да се потвърди като правилно. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Подложеното на касация съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. В хода на съдебно-административното производство пред Административен съд - Перник (т.е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на процесните актове), са събрани относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора, които съдът надлежно е обсъдил и анализирал. На база на правилно установените факти съдът е извел обоснован извод, че осигурителният стаж на А. Кьосовска през спорния по делото период 01.06.1985 г. 04.03.1992 г., положен на длъжностите заместник-директор по учебно-възпитателна дейност и директор на НДЕК с. Ковачевци, следва да бъде зачетен като учителски, който извод е аргументиран в съответствие с приложимия за периода материален закон. Доводите на касатора за противното не могат да бъдат споделени, защото той се позовава по основният спорен между страните въпрос на темпорално неприложима за казуса нормативна уредба. От съществено значение в случая е правнорелевантният факт, че трудовият стаж на посочените длъжности е придобит преди действието на Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), влязла в сила на 01.01.2000 г. Разпоредбата на чл. 19 ал. 1 от НПОС в частта й, въвеждаща изискване за изпълнение на пълната норма на задължителна преподавателска работа, за да бъде признат стажът на директорите и заместник-директорите за учителски, на която се позовават органите на ТП на НОИ - Перник, е неприложима за спорния стаж, положен преди 31.12.1999 г. Съгласно § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО за осигурителен стаж по кодекса се признава времето до 31 декември 1999 г., което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране съгласно действащите дотогава разпоредби. Изявена е изрична законодателна воля по отношение на положения трудов стаж до 31.12.1999 г. да се прилагат действащите дотогава разпоредби. Трудовият и осигурителният стаж се преценяват и квалифицират съобразно разпоредбите, които са уреждали правоотношенията към момента на съществуването на трудовото и/или осигурителното правоотношение. Към момента на полагане на спорния трудов стаж е действал отменения Закон за народната просвета (ЗНП, отм.), в който не е предвиден изрично норматив за задължителна преподавателска работа в учебни и възпитателни заведения. В тази връзка следва да се акцентира върху това, че определянето като учителски на трудовия стаж на директорите и заместник-директорите на учебни и възпитателни заведения и лицата, заемащи длъжности по утвърдения от министъра на образованието и науката списък, за първи път е обвързано с пълната норма на задължителна преподавателска работа едва с приемането на ал. 2 на чл. 41 от отменения Правилник за прилагане на Закона за пенсиите (ППЗП, отм.), на която норма не е придадено ретроактивно действие касателно вече приключили осигурителни периоди. Ето защо в случая е без значение за изхода на спора дали Кьосовска е доказала, че е изпълнила пълната норма на задължителна преподавателска работа през обсъждания период. От горното явства, че тезата, която се силаеше да докаже касатора, за неправилност на първоинстанционното съдебно решение и законосъобразност на административните разпореждане и решение, не може да бъде кредитирана. В случая пенсионният орган е игнорирал нормата на § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО, в резултат на което не е приложил правилно относимите към казуса норми на Закона за народната просвета (обн. ДВ, бр. 218 от 1948 г., отменен със Закон за народната просвета от 1991 г., ДВ, бр. 86 от 18.10.1991 г.) и Указ 330 за народната просвета (обн. - Изв., бр. 90 от 1954 г., отм. ДВ, бр. 86/1991 г.). Като не е съобразил това в постановеното от него решение по реда на административния контрол по чл. 117, ал. 3 от КСО, директорът на ТП на НОИ Перник също е издал незаконосъобразен акт. По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че като е уважил подадената до него жалба, отменяйки незаконосъобразното решение на административния орган и връщайки преписката на компетентното длъжностно лице за ново произнасяне с конкретни указания по тълкуването и прилагането на закона, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора няма основание да бъде уважена акцесорната касаторова претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а се явява основателно искането на процесуалния представител на ответницата по касация за присъждане на направените деловодни разноски, които са доказани в размер на 800 лв., заплатени за адвокатско възнаграждение на упълномощения да представлява страната в това производство адвокат. Своевременно направеното възражение от пълномощника на касатора по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на заплатената сума за адвокатски хонорар за осъществената защита в съдебното производство пред настоящата инстанция, се явява основателно съобразно ниската действителна фактическа и правна сложност на делото. Предвид критериите, заложени в чл. 36, ал. 2, изр. 2 от Закона за адвокатурата във връзка с чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, този размер следва да се редуцира до сумата от 500 лв., платима от ТП на НОИ Перник. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. 1, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение