Решение № 8723 от 20.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 654/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от ЕСТ АД, с ЕИК[ЕИК], чрез адв. Т. Дашинов, срещу Решение 6595 от 20.11.2020 г., постановено по адм. д. 7830 по описа на Административен съд София град (АССГ) за 2020 г. С обжалваното съдебно решение е отхвърлена предявената от настоящия касационен жалбоподател искова претенция срещу Националната агенция за приходите (НАП) за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи направени от това дружество разходи за обжалване по съдебен ред на Решение ПО-100 от 10.09.2018 г., издадено от заместник директора на Териториална дирекция (ТД) на НАП София - общо в размер на 1394,00 лв., представляващи: държавна такса за подаване на жалба от ЕСТ АД; платено адвокатско възнаграждение в размер на 600,00 лв. по адм. д. 10191 по описа на АССГ за 2018 г.; присъдено на ТД на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 500,00 лв.; такси и разноски на ЧСИ Т. Водиченска; такси и разноски по изпълнителното производство, образувано от ТД на НАП за събиране на присъденото юрисконсултско възнаграждение в размер на 244,00 лв., причинени от отменени като незаконосъобразни Ревизионен акт 22221516008914-091-001 от 15.02.2018 г. и Ревизионен акт Р-22002218004417-091-001 от 15.04.2019 г., издадени от органи по приходите при ТД на НАП София. Наред с това, ЕСТ АД е осъдено да заплати на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв. В касационната жалба се твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно, тъй като без основание първоинстанционният съд приел, че не е налице причинно следствена връзка между претърпените от ЕСТ АД имуществени вреди и незаконосъобразните действия на служители на НАП. Съдът не отчел, че ако ревизиращите органи работили правилно и били определили задължения в по малък размер в ревизионния акт от 05.02.2018 г., нямало да има основание за налагане на предварителни обезпечителни мерки (ПОМ). Според касационния жалбоподател съдът неправилно е приел, че в случая постановлението за налагане на ПОМ (ПНПОМ) не е основано на ревизионния акт, тъй като към момента на издаването му, този ревизионен акт не е съществувал. Поддържа се становище, че фактът на неиздаване на ревизионния акт към датата на налагане на ПОМ не може да обоснове извод за липса на причинно следствена връзка между претърпяната вреда и действията на държавните органи в хода на ревизията, тъй като ревизираното лице всъщност търпи вреди именно от тези действия, чиято незаконосъобразност се установява при отмяната на ревизионния акт. Оспорва се принципната позиция, че обезпечителното производство е самостоятелно и встрани от законосъобразността на актовете, за чието обезпечаване се издава ПНОМ. Изразява се становище, че доколкото в производството по обжалване на запорите не се изследва дали твърдяното от НАП предполагаемо бъдещо задължение е съществуващо или не, тази позиция лишава лицата от защита срещу недобросъвестни действия на данъчните органи, състоящи се в налагане на запори за несъществуващи задължения или налагане на запори в пъти по големи от задълженията. По така изложените съображения се иска отмяната на обжалваното съдебно решение и заплащането на обезщетение за претендираните имуществени вреди. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател се представлява от упълномощен адвокат, който от негово име поддържа касационната жалба. По същество иска уважаването й и присъждане на сторените по делото разноски съобразно доказателства за извършването им и представен списък на разноските. Ответникът НАП оспорва касационната жалба в представен по делото писмен отговор и в съдебното заседание пред настоящия съд чрез упълномощен юрисконсулт. Обръща внимание, че смисълът на предварителното обезпечение по чл. 121 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) е да обхване бъдещи задължения. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство и прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение на упълномощения от касационния жалбоподател адвокат. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Първоинстанционният съд приел, че предявеният иск е допустим, а въз основа на установеното по делото от фактическа страна, направил извод за неговата неоснователност. Мотивирал се, че обезщетението за претендираните имуществени вреди се търси като последица на частично отменен от решаващия орган ревизионен акт, поради което съдът приел, че е налице първата предпоставка за ангажиране на отговорността на НАП на основание разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Въз основа на приобщените по делото доказателства за сторени разноски за държавни такси, юрисконсултско възнаграждение, разноски и адвокатско възнаграждения в производството по оспорване на ПНПОМ пред съда и по воденото след това изпълнително дело, съдът направил извод, че по делото е установено и доказано настъпването за ЕСТ АД на имуществена вреда в размер на 1394,00 лв. Въпреки това отхвърлил исковата претенция по решаващи съображения за липса на причинно следствена връзка между отменения ревизионен акт и настъпилите вреди, които не се намират в отношение на обуславяща причина и следствие. Като съобразил, че издаденото ПНПОМ е законосъобразен акт, жалбата срещу който е отхвърлена, съдът се мотивирал допълнително, че в производството по обезщетението не може да се пререшава решеният с влязло в сила решение въпрос за законосъобразността на административния акт (ПНПОМ). Не възприел аргумента на ЕСТ АД, че незаконосъобразността на ревизионния акт обуславя и незаконосъобразност на наложените обезпечения с ПНПОМ. Аргументирал се, че производството по предварително обезпечение на вземането е отделно производство, макар и в рамките на висящото ревизионно производство. Целта на производството по предварително обезпечение е да обезпечи бъдещото вземане, което не е установено към момента на налагане на мерките, цели защита на фиска и предотвратяване разпореждането с имущество, което би послужило за събиране на установените публични вземания. Съдът не възприел и доводите на ЕСТ АД, че незаконосъобразният ревизионен акт е единственото условие да бъдат наложени ПОМ. Обърнал внимание, че в случая вредите се претендират като последица на частично отменения ревизионен акт и той няма как да е единствено условие, тъй като към момента на издаване на ПНПОМ този ревизионен акт не е бил издаден. Съдът допълнително се аргументирал, че доколкото претендираните вреди представляват разноски по воденето на адм. д. 10191 по описа на АССГ за 2018 г., редът за присъждането им е законово регламентиран в чл. 161 ДОПК. Ето защо и по аргумент от разпоредбата на чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ, направил извод, че направените разноски по съдебно дело биха могли да се претендират по ЗОДОВ, само когато не е предвиден специален ред в съответния процесуален закон за присъждането им, каквато не е спорната хипотеза. По така изложените съображения съдът отхвърлил исковата претенция и присъдил разноски за юрисконсултско възнаграждение в полза на НАП. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд правилно е издирил и приложил материалния закон. Провел е съдебното производство в съответствие със съдопроизводствените правила. Взел е предвид релевантните за спора факти и обстоятелства, както и изразените от страните становища. Отговорил е на направените от тях възражения. Събрал е и е обсъдил относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, като въз основа на тях и след правилната им преценка е извел обосновани фактически и правни крайни изводи, които се споделят от настоящия състав. Неоснователни са направените в касационната жалба оплаквания срещу възприетата от първоинстанционния съд липса на причинно следствена връзка между имуществените вреди, които ЕСТ АД претендира да бъдат обезщетени от НАП и незаконосъобразните действия на служители на ответника. Доколкото е недопустимо за първи път едва в касационната жалба ЕСТ АД да промени твърденията си, респективно искането си за обезщетяване на претърпените имуществени вреди като последица не на ревизионен акт, а на незаконосъобразни действия, настоящият състав приема, че се касае за непрецизност на изказа в изложението. Наред с това от последващите изявления, обективирани в касационната жалба, безспорно се установява, че твърдението на дружеството е за настъпването на вредите от издаден ревизионен акт. Обосновано на доказателствата по делото е приетото от съда, че ПНПОМ от 16.08.2018 г. не е основано на ревизионен акт, тъй като към момента на издаване на това постановление, такъв не е съществувал. В този смисъл неоснователно е и възражението на ЕСТ АД по този въпрос, доколкото, както впрочем се държи сметка и в касационната жалба, първият ревизионен акт от 05.02.2018 г. е бил отменен от решаващия орган по административен ред с решение от 09.07.2018 г., а следващият ревизионен акт е издаден едва на 15.04.2019 г. Вярно е посоченото в касационната жалба, че налагането на ПОМ се предприема в хода на ревизията и преди издаване на ревизионния акт. Не се споделя от настоящия състав обаче изразеното от касационния жалбоподател становище, че установяване незаконосъобразността на налагането на обезпечителните мерки става чрез отмяната на ревизионния акт. Средството да се възрази срещу издаденото ПНПОМ е жалбата от адресата на акта, подадена по реда на чл. 121, ал. 2, във вр. с чл. 197 ДОПК. Както правилно е съобразено и от първоинстанционния съд, в настоящия случай, ЕСТ АД е упражнило правото си на жалба срещу ПНПОМ от 16.08.2018 г., като с Решение 3853 от 06.06.2019 г., постановено по адм. д. 10191 по описа за 2018 г. жалбата на настоящия касационен жалбоподател срещу Решение ПО 100 от 10.09.2018 г. издадено от заместник директора на ТД на НАП София, с която е оставена без уважение жалбата срещу ПНПОМ от 16.08.2018 г., е отхвърлена. Следователно, ПНПОМ от 16.08.2018 г. е законосъобразен акт. Като последица на това, не се възприема и доводът на ЕСТ АД, че незаконосъобразно определените задължения са единственото основание за издаване на ПНПОМ. В тази насока правилно е съобразено от първоинстанционния съд, че производството по налагане на ПОМ е самостоятелно производство и законосъобразността на ПНПОМ не зависи от законосъобразността на актовете, за обезпечаване на които се издава то. Предвид изложеното, решаващото съображение на първоинстанционния съд за липса на причинно следствена връзка между отменения ревизионен акт и настъпилите вреди, които не се намират в отношение на обуславяща причина и следствие е обосновано и в съответствие с материалния закон му е дало основание за отхвърляне на исковата претенция изцяло. По тези съображения и по мотивите, подробно изложени от първоинстанционния съд, към които настоящата инстанция препраща съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК, обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора в касационното производство и направеното искане от НАП за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, ЕСТ АД следва да бъде осъдено да заплати на ответника по касация такова в размер на 100,00 лв. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение