Решение № 1942 от 15.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14249/2016 г.

Решение № 1942 от 15.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14249/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на Д. П. Ч. от гр. С., подадена чрез пълномощник, против решение № 11867 от 4.11.2016 г., постановено по адм. д. № 9508/2015 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, с което съдът е отхвърлил жалбата на Ч. срещу заповед № 8121К-2157/25.06.2015 г. на министъра на вътрешните работи за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното правоотношение в МВР на основание чл. 194, ал. 2, т. 4; чл. 197, ал. 1, т. 6; чл. 203, ал. 1, т. 13; чл. 204, ал. 1 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от Закона за Министерството на вътрешните работи. Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът не е обсъдил в съвкупност доказателствата по делото, не е съобразил събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства и необосновано не ги е кредитирал. Твърди, че не е анализирал подробно фактите и обстоятелствата по случая, защото ако бе сторил това, би достигнал до единствено правилния извод, че той не е допуснал виновно нарушение на задълженията по служба. Според касатора съдът не е съобразил допуснатото от органа съществено процесуално нарушение, свързано с императивните срокове в специалния закон за налагане на дисциплинарните наказания. Иска отмяна на обжалваното решение и произнасяне по съществото на спора. Претендира присъждане на разноските по делото. Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез пълномощник, оспорва касационната жалба. Иска присъждане на разноските за настоящата съдебна инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Първоинстанционният съдебен състав е обсъдил задълбочено и всестранно релевантните за спора факти и обстоятелства, проверил е административната процедура по издаване на оспорената заповед. Установил е, че във връзка с постъпили данни за извършено дисциплинарно нарушение от Ч. министърът на вътрешните работи е образувал дисциплинарно производство, определил е дисциплинарен състав и е разпоредил изготвяне на становище за наличието на основание за подвеждане под дисциплинарната отговорност на Д. П. Ч. в качеството му на началник-група "Пътен контрол" при РУП-Н. З., за допуснати от него неправомерни действия по служба за периода 29.03.2014 г. - 6.09.2014 г. Срокът на дисциплинарното разследване е удължен с нарочна заповед. Oисциплинарноразследваното лице е запознато с тези заповеди. Съдът, съответно на събраните доказателства, е установил, че в хода на производството органът е изискал обяснения от служителите, които Ч. ръководи, от граждани и от чужди граждани, на които са съставени актове за установяване на административни нарушения и са събирани глоби. Жалбоподателят се е запознал с доказателствата и е дал обяснения пред дисциплинарноразследващия орган. Първоинстанционният съд е проверил изложените в обобщената справка от 28.04.2015 г. факти и е приел за установено, както и административният орган, че през проверявания период Д. Ч. устно е разпореждал на подчинените му служители при съставяне на актове за установяване на административни нарушения през почивните дни на чужди граждани, без постоянен адрес на територията на страната и нарушили Закона за движението по пътищата, да събират суми, представляващи глоби за извършените нарушения, без да са издадени наказателни постановления. Подчинените на Ч. служители са издавали на чуждите граждани разписки срещу получените суми, а след това актовете за установяване на административни нарушения, заедно със заплатената като глоба сума, са оставяни в определен кабинет в РУП. В последствие сумите са внасяни от служител на полицията в банка в съответната бюджетна сметка със закъснение от няколко месеца и в по-малък размер от заплатения от водачите на МПС, като част от платежните нареждания са неистински и сумите по тях не са били превеждани. Жалбоподателят е запознат с обобщената справка и му е дадена възможност за обяснения и възражения, от която Ч. се е възползвал. Дисциплинарноразследващият орган е изготвил становище и на 25.06.2015 г. министърът на вътрешните работи е издал оспорената заповед. Според дисциплинарнонаказващия орган държавният служител Д. Ч., използвайки служебното си положение, лично е създал условия за извършване на корупционни действия, като е разпоредил на подчинените му служители през почивните и празничните дни да събират на ръка парични суми от чужди граждани, нарушили Закона за движението по пътищата, в противоречие на чл. 79а ЗАНН, като тази практика е станала достояние на служители от прокуратурата и МВР, както и на граждани, чрез средствата за масова информация. Органът е заключил, че с тези действия служителят е нарушил т. 4, 7, 8, 31, 33г, 34 и т. 92 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден със заповед № Iз-2013/08.11.2006 г. (отм.), както и т. 6, 9, 15, 19, 20, 42 и 49 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден със заповед 8121з-348/25.07.2014 г. Първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на процесуалните правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Обосновал е заключение, че с показанията на разпитаните по делото свидетели, допуснати по искане на оспорващия, не се установяват факти, които да опровергаят дадените пред дисциплинарния орган обяснения на служители и очевидци, както и писмени доказателства, събрани в дисциплинарното производство. Решението е правилно. Неоснователно е касационното възражение са нарушение на сроковете за налагане на дисциплинарното наказание. Както правилно е заключил и първоинстанционният съдебен състав, спазен е двумесечния срок от откриване на нарушението, както и двугодишния срок от извършването му. Дисциплинарното нарушение е установено на 08.05.2015 г., предвид писмо № 343р-4532/08.05.2015 г. на директора на ОД на МВР - С., когато материалите от дисциплинарното производство са постъпили при дисциплинарнонаказващия орган. Тогава дисциплинарното нарушение се смята за открито по смисъла на чл. 196 ЗМВР и срокът по чл. 195, ал. 2 ЗМВР е спазен. Неоснователен е касационният довод, че съдът е допуснал нарушение на процесуалните правила, тъй като не е ценил събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства. Видно от данните по делото, съдът е направил съвкупната си преценка от приобщените с административната преписка доказателства и разпитаните по делото свидетели, като обосновано е приел, че показанията на последните не опровергават доказателствата, събрани в дисциплинарното производство. Свидетелските показания са съобразени и преценени съгласно чл. 172 ГПК, вр. с чл. 144 АПК с оглед другите данни по делото и тяхната възможна заинтересованост. При съпоставка между показанията на свидетелите - единият началник на РУП, другият - бивш колега - младши автоконтрольор, с останалите доказателства, се налага несъмнен извод за допуснатото дисциплинарно нарушение от Ч. Началникът на РУП само твърди, че не е получавал сигнали за устните разпореждания и поведението на служителя, а бившият колега на Ч. сочи, че е работила редовна смяна през седмицата, поради което не излага никакви факти и обстоятелства за действията на екипа през почивните дни, за проверявания период. Липсата на доказателства в подкрепа на показанията на тези свидетели опровергават изложеното от тях в съдебно заседание. Неоснователно е касационното оплакване за допуснато от съда нарушение на материалния закон. При постановяване на оспорената заповед са спазени и материалноправните предпоставки, предвидени в закона за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание. Безспорно са установени фактите и обстоятелствата, доказващи нарушаването на служебната дисциплина и обуславящи налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание. Правилен и обоснован е правният извод, че по несъмнен начин е установено извършването на описаните в оспорената заповедта тежки нарушения на служебната дисциплина от страна на дисциплинарнонаказаното лице. С установеното от органа, съзнателно предприето поведение, държавният служител е нарушавал закона, предрешавал е въпроса за издаване на наказателно постановление и произволно е определял размера на глобата, която автоконтрольорите събирали на ръка. По този начин е създавал условия и за корупционни действия на служителите и е нарушил конкретните норми на приложимия Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Деянията, с които са нарушени етичните правила за поведение на държавните служители в МВР уронват и престижа на службата, тъй като същите стават достояние на гражданите, на които са събирани глоби, на служители на МВР и на обществеността. Това несъмнено води до уронване престижа на институцията и дава основание действията на жалбоподателя да се квалифицират като тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР - деяние, несъвместимо с етичните правила, с което се уронва престижа на службата. С издаване на оспорената заповед се постига и предвиденият от законодателя резултат - да се отстранят от държавна служба служители в МВР, чийто нравствени качества не съответстват на изискванията за осъществяваната от управлението дейност. По отношение на понятието "деяние, уронващо престижа на службата" следва да се съобрази и ТП № 3/2007 г. по т. д. № 4/2007 г. на ВАС. В този смисъл не е задължително престижът да е вече уронен, не е необходимо деянието да е извършено на публично място, но е задължително действията да са станали или да е възможно да станат достояние и на други лица, което би се отразило негативно върху авторитета на Министерството на вътрешните работи. Установеното дисциплинарно нарушение съответства на вида на наложеното наказание, с него е постигната и целта на закона. Предвид изложеното, като е приел жалбата на Д. Ч. за неоснователна и я е отхвърлил, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на правния спор и своевременно направеното искане от пълномощника на ответника за разноските пред касационната инстанция, в полза на Министерството на вътрешните работи следва да бъдат присъдени разноски в размер на 400 лв., на основание чл. 78, ал. 3 ГПк, вр. с чл. 144 АПК и чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав