Решение № 4854 от 24.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8734/2019 г.

Решение № 4854 от 24.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8734/2019 г., III о., докладчик председателят Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на С. П. от [населено място] против решение № 225 от 20.05.2019 г., постановено по адм. д. № 176/2019 г. по описа на Административен съд – Стара Загора, в частта му, с която е отхвърлен искът му против Национална агенция за приходите за заплащане на обезщетение за понесени имуществени вреди над присъдената част от 600 лв. до предявения размер от 2200 лв. Релевират се оплаквания за неговата неправилност и се иска отмяната му и решаване на спора по същество чрез уважаване на предявения иск в пълен размер. Ответникът – Национална агенция за приходите оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за частична основателност на касационната жалба и неправилност на решението на АС – Стара Загора в частта, с която съдът не е съобразил минималния размер на адвокатското възнаграждението по Наредба № 1 от 2004 г. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество. С обжалваното съдебно решение Административен съд – Стара Загора е уважил частично предявения на осн. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ иск на С. П. от [населено място] против Националната агенция за приходите за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 2200 лв., ведно със законната лихва върху сумата, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на НП № F387676 от 19.07.2018 г. на Директора на офис обслужване Стара Загора при ТД на НАП Пловдив по НАХД № 2317/2018 г. по описа на РС- Стара Загора и КНАХ № 480/2018 г. на АС - Стара Загора. Съдът е приел, че в хода на производствата по чл. 63 ЗАНН ищецът е претърпял вреди в размер на исковата сума, представляващи договореното и заплатеното от него адвокатско възнаграждение във връзка с проведеното процесуално представителство, доказателства за което са представени в двете съдебни производства по обжалване на наказателното постановление. Уважил е частично исковата претенция до размер на 600 лв., който размер на адвокатското възнаграждение за двете съдебни инстанции по чл. 63 ЗАНН е приел за обоснован и справедлив, уважавайки по този начин възражение за прекомерност, направено от ответника по иска. В мотивната част на обжалваното решение съдът е приел, че фактическата и правна сложност на делото не може да обоснове този размер на адвокатското възнаграждение, който е уговорен и заплатен от ищеца на неговия процесуален представител. Според съда обхватът на процесуалната защита включва само изготвяне на жалба и процесуалното представителство пред съд, и не зависи от размера на наложената като административно наказание санкция. Съдът е преценил, че по делото не са извършвани такива процесуални действия, като назначаване и изслушване на експертизи, преюдициални запитвания и др., които да указват на значителна фактическа и правна сложност на производството. Така постановеното решение в обжалваната част е валидно и допустимо. Правилно съдът е приел, че съгласно ТР № 1/2017 г. на ОС на Върховен административен съд по тд № 1/2016 г. при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Решението досежно основателността на исковата претенция е съобразено с постоянната съдебна практика на административните съдилища и правните изводи се споделят от настоящата инстнация. Що се отнася до размера на уважената част от исковата претенция, решението не е съобразено с приложимия материален закон - разпоредбата на чл. 36 ЗА, а размерът на възнаграждението трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в Наредба № 1 от 2004 г. В тази насока становището на представителя на ВАП и касационния жалбоподател за частична основателност на касационната жалба до размера на минималните адвокатски възнаграждения, установени в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е правилен и направеният извод, че обезщетението за адвокатския хонорар във връзка с касационното обжалване пред административния съд следва да бъде определен на 300 лв. Предвид разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 при интерес от 10 000 лв. до 100 000 лв. – възнаграждението е 830 лв. плюс 3 % за горницата над 10 000 лв., т. е. минималният размер на възнаграждението възлиза на 973. 50 лв. Наредбата е приета/издадена на основание чл. 36, ал. 2 от ЗА, който гласи: "Размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. " С оглед на това, независимо че производството пред двете съдебни инстанции е протекло в едно съдебно заседание, предвид упражнените от упълномощения адвокат защита и процесуално представителство, размерът на обезщетението, определен съобразно чл. 18, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 и т. 4 от Наредба № 1 от 2004 г., като сбор от сумите 300 лв. и 973. 50 лв., възлиза на 1 273. 50 лв. В тази част отхвърлителното решение на АС - Стара Загора следва да се отмени, а исковата претенция да се уважи. С оглед на горното, Върховният административен съд