Решение № 708 от 23.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 883/2008 г.

Решение № 708 от 23.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 883/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Светла Димитрова Производството е по реда на § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК /2007 г./, във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на Д. Г. Т. от гр. В., против въззивно решение № 285 от 6.12.2007 г. на В. окръжен съд, постановено по гр. д. № 485/2007 г., с което е отменено решение № 999 от 4.07.2007 г. на В. районен съд, постановено по гр. д. № 406/2006 г., с което са отхвърлени предявените от О. В., представлявана от кмета И. Ц. Н., против Д. Г. Т., искове, с правно основание чл. 108 ЗС за отстъпване на собствеността и предаването на владението върху недвижим имот, представляващ ПИ № 625 по кадастралния план на гр. В., идентичен на парцел **** в кв. 243, с площ от 339,36 кв. м., при съседи: бул. "., ПИ № 6* и ул. "., и чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.) за отмяна на нотариален акт № 38, т. V, рег. № 6* н.д. № 796/2003 г. на Н. Б. Т., с район на действие В. районен съд и е уважен отрицателно установителния иск за собственост, с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) относно процесния имот, както и искът по чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.). В жалбата са наведени доводи в подкрепа на оплакванията за недопустимост, поради произнасяне по непредявен иск и неправилност на решението, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, с искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд със съответните указания. Ответникът по жалбата - община В., не изразява становище по нея. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа жалбата и провери решението, чиято отмяна се иска, с оглед на изложените отменителни основания и съобразно чл. 218а и сл. ГПК (отм.). Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Първоначално са предявени от О. В., представлявана от кмета д-р И обективно съединени искове срещу Д. Г. Т., с правно основание чл. 97, ал. 1, ГПК (отм.), за признаване за установено, че ответникът не е собственик на процесния имот/отрицателно установителен иск за собственост/ и с правно основание чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.) за отмяна на нот. акт № 38/2003 г. Въз основа на писмена молба от ищеца, с протоколно определение от 18.09.2006 г., постановено по гр.д. № 406/2006 г. на В. районен съд, на основание чл. 116 ГПК (отм.), е допуснато изменение на предявените искове, а именно преминаване от отрицателно установителен иск за собственост по отношение на процесния имот, с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.), в осъдителен, с правно основание чл. 108 ЗС, със заявен петитум - да бъде признато за установено по отношение на ответника Д. Г. Т., че община В. е собственик на имот УПИ * общ. в кв. 243 по плана на гр. В., като същият бъде осъден да отстъпи собствеността и предаде владението на този имот. С решение № 999 от 4.07.2007 г. по гр.д. № 406/06 г., Видинският районен съд е отхвърлил исковете, като е приел, че ответникът държи имота на основание прехвърлено от суперфициарите учредено им от общината право на строеж върху процесния имот, което не е погасено по давност. По жалба на ищеца, с решение № 285 от 6.12.2007 г., постановено по гр.д. № 485/2007 г., Видинският окръжен съд е отменил първоинстанционното решение и е признал за установено по отношение на ответника, че същият не е собственик на процесния имот, с площ от 339,36 кв. м. Със същото решение въззивният съд е отменил нот. акт № 38//2003 г. Решението е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. Първоначално съдът е бил сезиран с отрицателно установителен иск по чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.), за признаване за установено по отношение на ищеца, че ответникът не е собственик на процесния имот. В производството пред първоинстанционния съд на основание чл. 116 ГПК (отм.) е допуснато изменение на петитума на иска, като от отрицателно установителен се е преминало в осъдителен /ревандикационен/ иск относно процесния имот. Поради това, настоящата инстанция намира, че след като с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по иск, чийто петитум е изменен своевременно на основание чл. 116, ал. 1, изр. трето ГПК (отм.) в първоинстанционното производство, е налице произнасяне по непредявен иск. С това решение ВОС не се е произнесъл по търсената от ищеца защита, като не е съобразил допуснатото по правилата на ГПК (отм.) изменение на иска. В съответствие с диспозитивното начало на процеса, съдът е бил длъжен да се произнесе по иска така, както е допуснато изменението на петитума, а именно иск по чл. 108 ЗС. Непроизнасянето по този иск обуславя недопустимост на постановеното от въззивния съд решение, с оглед на което и на основание чл. 218ж, ал. 2 ГПК (отм.), вр. с чл. 209 ГПК (отм.), обжалваното решение следва да бъде обезсилено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с указания за произнасяне по основателността на предявения иск с оглед наведените в исковата молба твърдения за фактите и обстоятелствата, свързани с ревандикацията на процесния имот. В тази връзка по отношение на предявения и обусловен от ревандикационния иск иск по чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.) следва да се отбележи, че не подлежат на обезсилване нотариални актове за сделки, когато по иск на трето лице е призната или обявена недействителността/непротивопоставимостта/ на сделката. Между страните сделката може да не е засегната от порок, а зачитането на недействителността й по отношение на третото лице ще бъде гарантирано от вписване на положителното съдебно решение. На отменяване и изменяване по чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.)/частично или напълно обезсилване/ подлежат само констативните нотариални актове и нотариалните актове по обстоятелствена проверка, но не и конститутивните/нотариалните актове за сделки/. С оглед на така дадената квалификация на констатирания от настоящата инстанция порок на обжалваното решение, разноски в настоящото производство не следва да бъдат присъждани. По дължимостта на същите следва да се произнесе въззивният съд при повторното разглеждане на делото по реда на чл. 218з, ал. 4 ГПК (отм.). С оглед на изложените съображения и при спазване разпоредбата на чл. 218ж, ал. 2 ГПК (отм.), настоящата инстанция намира, че обжалваното решение като процесуално недопустимо следва да бъде обезсилено. Касационната инстанция служебно следи за допустимостта на обжалваното пред нея въззивно решение, независимо от това дали в касационната жалба е въведено оплакване за неговата недопустимост. Тъй като недостатъкът е неотстраним пред касационната инстанция, след като се обезсили атакуваното решение, делото следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав при спазване на дадените по-горе указания. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 2 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,