Решение № 163 от 8.1.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9942/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. М. А., [ЛНЧ], чрез адв. В. Лилов - САК, срещу Решение 26515/ 05.08.2025 год., постановено по адм. дело 4312/ 2025 г. на АССГ- 45 състав, в частта на непредоставяне на хуманитарен статут, с твърдение, че следва да бъде предоставен такъв по други причини, а именно обстановка на безогледен терор. Според касатора първоинстанционното решение е неправилно, тъй като е обосновано единствено със Справката от 08.04.2025 г., предоставена от ответника. Прави анализ на същата, съпоставяйки я с Доклада на Агенция на Европейския съюз за убежището относно положението в Сирия през м. март 2025 год. {Доклада), като настоява, че доколкото Справката е представена от ответника, то към нея следва да се подхожда с известна предпазливост, че Справката на ДАБ не дава информация за конкретни факти, и съответно решаващият съд не ги е обсъдил, а именно, че дванадесетте години гражданска война са причината за наличието на 7 500 000 бежанци и 6 000 000 вътрешно разселени лица, съгласно Доклада. Сочи, че 70 % от сградния фонд в Сирия е разрушен. Добавя, че според Доклада през януари и февруари 2025 год. Израел окупира с явното намерение да анексира териториите, които са основен източник на вода за Юго-Западна Сирия. Излага, че новото правителство контролира по-малко от 1/4 от територията на страната, а останалите са заети от още 7 етно-религиозно-прокси и т.н. групировки, които сеят терор. Прави възражение, че от различни военни сили се нанасят ракетни удари в Сирия. Настоява, че в отделни области на страната цивилното население попада под ракетни атаки и има многобройни загинали. От анализа извежда, че в Сирия цари продължаващ безогледен вътрешен конфликт, тя е в изключително дълбока и повсеместна хуманитарна криза, която според касатора обосновава предвиденото в ал. 8 на чл. 9 от ЗУБ основание за предоставяне на хуманитарен статут на други основания. Набляга, че най-голямото доказателство за продължаващата криза в Сирия се съдържа в Позицията на ВКБООН от м. декември 2024; Изказването на Върховния комисар за бежанците, направено на 18 март 2025 пред конференция на Европейския съюз за положението в Сирия. Твърди, че в атакуваното от него решение на АССГ съвсем бегло е обсъдена възможността за предоставяне на хуманитарен статут - било на общите основания, било на т.н. други основания. При тези доводи иска отмяна на първоинстанционното решение и връщане на преписката за ново произнасяне в съответствие с дадените от съда указания. Прилага като доказателства карта на Сирия с обозначение на контролираните райони (л. 7); Изявление на Върховния комисар на ООН за бежанците, направено на 18 март 2025 на конференцията за Сирия в Брюксел (л. 5); Резолюция на Европейския парламент 2569 от 12 март 2025 год. относно необходимостта от подкрепа на ЕС за справедлив преход и реконструкция в Сирия (л. 8). Ответната страна - Председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет, чрез юрк. Хичовски, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Представя като доказателства Справка на Дирекция Международна дейност към ДАБ с вх. МД-02-572/ 20.10.2025 г. (л. 26), Справка на Дирекция Международна дейност към ДАБ с вх. МД-02-528/ 30.09.2025 г. (л. 27), Справка на Дирекция Международна дейност към ДАБ с вх. МД-02-285/ 29.05.2025 г. (л. 31). Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - V отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на И. М. А., от Сирия, [ЛНЧ], срещу Решение 2609 от 18.03.2025 г. на председателя на ДАБ при МС, с което е отказано да се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на търсещия закрила И. (собствено име) А. (фамилно име) М. (бащино име), от мъжки пол, роден на [дата]. в [населено място], обл. Идлиб, Сирия, гражданин на Сирия, етническа принадлежност [заличен текст], религиозна принадлежност: [заличен текст], семейно положение женен. С касационната жалба се оспорва решението само в частта касателно хуманитарния статут. В решението си съставът на АССГ е приел за установено, че г-н И. М., гражданин на Сирия, е подал молба за предоставяне на международна закрила с вх. ПМЗ-В-318/ 01.11.2024 г. на РПЦ гр. София до председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ - МС), като личните му данни са установени въз основа на подписана декларация по чл. 30, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Съдът е посочил, че е попълнен регистрационен лист и приложение към него, както и Евродак дактилоскопна карта. Описал е изпълнението на процедурата във връзка с подадената молба. В решението е отразено, че на 26.11.2024 г. с молителя е проведено интервю от интервюиращ орган, като отговорите са обективирани в протокол с рег. УП 7170 от 26.11.2024 г. Според интервюто касаторът имал брат в Белгия. Напуснал е Сирия през 2012 г. в посока Ливан, където работел нелегално в строителството. Имал документ за отлагане на казармата, като платил на режима 4000 долара през 2013 г., за да не служи в казармата. Жена му и децата му от две години били в Ливан. В края на 2013 г. се върнал в Сирия. На 15.10.2024 г. напуснал Сирия нелегално за втори път. Останал 4 дни в Турция. Влязъл нелегално в България на 19.10.2024 г. Четири дни вървял пеша в гората и след това се предал. Целта на пътуването му била България, където да се събере със семейството си. Не е бил задържан или осъждан в Сирия, не е имал проблеми заради религията си. Не е имал проблеми заради етноса си. Не е членувал в политическа партия или организация. Напуснал е Сирия по две причини. Първо, заради войната. Второ, братовчед на баща му, който към момента бил в Турция, бил лидер на Революционна бригада и лидер на групировка към опозицията. Посочил е в интервюто, че е издирван от режима заради този братовчед на баща му. При така изложените причини е отправил искане към България да получи статут на бежанец и хуманитарен статут. В резултат от проведеното административно производство е издадено оспореното пред АССГ Решение 2609 от 18.03.2025 г., с което е отказано да се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на търсещия международна закрила. За да постанови решението в обжалваната му част, съдът е приел, че е обоснован и правилен изводът на административния орган, че декларираната от г-н А. причина да напусне Сирия е с личен, социално - икономически характер и е извън обхвата на ЗУБ. Обсъдил е предпоставките за хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от ЗУБ и е изтъкнал, че те са идентични с условията за субсидиарна закрила по чл. 2, б. е , във връзка с чл. 15, б. а , б" и в" от Директива 2011/95/ЕС, т.е., че такава международна закрила може да се предостави на чужденец, за който има сериозни основания да се смята, че ако бъде изпратен обратно в държавата му на произход, или при лице без гражданство - в държавата на предишното обичайно местопребиваване, то той би бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като: 1) смъртно наказание или екзекуция; 2) изтезание, нечовешко или унизително отношение, или наказание; или 3) тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт, и което не може или поради такава опасност не желае да получи закрила от тази държава. Съдът е отбелязал, че понятието реална опасност" ('real risk') не е дефинирано, нито има трайно възприето негово тълкуване в юриспруденцията на СЕО и/или СЕС, но че се смята, че то определя стандарта на доказване при субсидиарната закрила, като по правило изключва рискове, свързани единствено с общата ситуация в държавата, тези, чието настъпване е само възможно или е така далечно, че е нереално. Продължил е, че с понятието тежки посегателства" ('serious harm') се означава естеството и интензивността на засягане на правата на човека, като трябва то да е с достатъчна сериозност (суровост). Извън изброените по-горе три вида посегателства, субсидиарна закрила не може да се признае за никакъв друг вид вреда, дискриминация и/или нарушение на човешки права. От смисловото тълкуване на общностната норма съдът е извел, че за да се предостави хуманитарен статут на лицето, е необходимо настъпването на определен вредоносен резултат за него под формата на физическа или психическа увреда, като е изтъкнал, че изразът тежки посегателства" е насочен по - скоро върху вида и квалификацията на предприетите действия, отколкото към конкретните им последици за кандидата, който е техен обект. В тази връзка съдът е счел за съответни мотивите на административния орган, че твърдения, които да са свързани с посочените по - горе предпоставки, не са направени от кандидата, съответно, че липсват изявления, които да водят до извод, че той е бил принуден да напусне или да остане извън страната си на произход по причина на реална опасност от смъртно наказание или екзекуция, изтезание, нечовешко или унизително отнасяне. Според съда правилно административният орган е приел, че за И. А. не се доказва специфичен риск по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. В тази връзка е изложил, че изводите за липсата на предпоставки за хуманитарен статут са направени въз основа на обективираната в Справка с вх. МД-02-78/ 03.02.2025 г. информация, изготвена от Дирекция Международна дейност" на ДАБ при МС и справка с вх. МД - 02 - 60/ 29.01.2025 г. Съдът е възприел информацията на административния орган, че пазарите в Сирия продължават да функционират с адекватна наличност на повечето стоки, а партньорите за продоволствена сигурност съобщават, че има широка гама от хранителни продукти, че са налице отделни инциденти, но те не са в състояние да предизвикат масов ефект, като е приел, че с оглед тези данни не се установяват разширенията, които са дадени в решение на Съда на Европейските общности (СЕО) от 17 февруари 2009 г. по дело С - 465/ 07 и тълкувателно решение на СЕС от 30 януари 2014 г. по дело С - 285/ 12 по тълкуването на чл. 15, б. в" от Директива 2011/95 ЕС, които се преценяват във връзка с прилагане единствено на нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Посочил е, че съгласно постановеното от СЕО Решение от 17 февруари 2009 г., наличието на подобна заплаха по изключение може да се счита за установено, когато степента на характеризиращото въоръжения конфликт безогледно насилие в страната достигне до такова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице поради самия факт на пребиваване е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи. Съдът е споделил извода на административния орган, че в конкретния случай няма добре обосновани опасения от преследване и индивидуализиране на заплахата за живота на кандидата, за да са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Възприемайки всички тези изводи на административния орган, съдът е приел, че липсват основания за предоставяне на хуманитарен статут спрямо кандидата по смисъла на чл. 9 ЗУБ, поради което решението на административния орган е законосъобразно и в тази част и е отхвърлил жалбата изцяло. Настоящата съдебна инстанция, след проверка на доказателствата по делото, при съобразяване на доводите на страните и с оглед нормите на вътрешното и международното право, намира, че решението на Административен съд София-град, е валидно, допустимо и правилно. Фактите по спора са правилно установени, а съответни на тях са и сторените правни изводи. В процесния случай по отношение на чужденеца не са налице конкретни данни и доказателства, които да сочат на основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. Обосновани са изводите на АССГ, че не са налице материалноправните предпоставки за уважаване молбата на г-н А. за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно първоинстанционният съд, предвид данните, съдържащи се в интервюто на молителя, е приел, че липсват доказателства той да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ или пък на тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Видно от интервюто на търсещия закрила, той е напуснал Сирия през 2012 г. и заминал за Ливан, където работил нелегално в строителството. Завърнал се в края на 2013 г. в Сирия, доброволно, но там нямало работа. Едва през 2024 г. напуснал отново Сирия и пристигнал нелегално в България. На въпроса защо желае да остане в България, отговарил, че иска да се събере със семейството си. Същевременно сочи обаче, че съпругата му и децата му живеят от две години в Ливан, легално, а родителите му и единият му брат са в Сирия, Кафър Тахарим, обл. Идлиб. На въпроса дали може да живее при роднините си в Сирия, отговарил, че не може да живее в Идлиб при вуйчовците, които има там, тъй като животът там бил труден и нямало работа, а понякога режимът бомбардирал. Споделил, че го издирвали от режима, защото имал братовчед, който бил лидер на групировка към Опозицията. В заключение обаче заявил, че няма работа в Сирия и не е работил поради липса на работа, както и че нямало друга причина да не желае да се завърне в Сирия. Потвърдил е, че от 2015-2016 г. не е виждал бомбардировки от режима. Нямал близки, които да са пострадали вследствие на военните действия, а населеното му място и прилежащите райони се контролирали от Хаят Тахрир Алшам от 2014 г., благодарение на което имало сигурност и спокойствие в селото. Не помнел последния инцидент със сигурността в района, в който живее. С оглед изложеното правилно съдът е приел, че не са налице основания за предоставяне на хуманитарен статут, съгласно чл. 9 ЗУБ. Спрямо лицето не са налице тежки посегателства по см. чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. В случая не се установява лицето да е било принудено да напусне Сирия поради това, че там е било изложено на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция. Липсват доказателства, а и не се твърди наличие на конкретна заплаха за живота, сигурността и свободата на касатора поради опасност от наказание, изтезание или други форми на нечовешко или унизително отношение. Посоченото от него в проведеното интервю пред административния орган не дава основание да се приеме, че е бил принуден да напусне страната поради реална опасност от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне и спрямо него да съществува риск от посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. В противовес на твърденията в касационната жалба, обстановката в Сирия е обсъдена задълбочено в обжалваното решение, съобразно представените по делото, актуални към момента, справки на дирекция Международна дейност" на ДАБ при МС. След техния анализ се установява, че не е налице ситуация на безогледно насилие, което да обоснове заплаха за личността на касатора, което сочи на неприложимост на чл. 15, б. в" от Директива 2004/83 ЕО, пренесен в нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, както е приел първоинстанционният съд. Неоснователни са релевираните доводи на касационния жалбоподател, че решението е незаконосъобразно постановено, тъй като не са отчетени всички факти, свързани с бежанската история и настоящата ситуация в страната на произход, с настояването за прилагане на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ. Действително, съгласно чл. 9, ал. 8 от ЗУБ хуманитарен статут може да се предостави и по други причини, извън изрично посочените от закона, но тези причини следва да разкриват реален риск от посегателства върху личността на чужденеца при завръщането му в страната. Такъв риск не е установен и с това не се обосновава предоставяне на закрила. Според съдебната практика под други причини от хуманитарен характер" по смисъла на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ се има предвид не всяка причина, независимо от нейното естество, а се визират останалите случаи, различни от изрично предвидените в ал. 1 на чл. 9 от ЗУБ, въз основа на които може да се установява същата по интензивност реална опасност от тежки посегателства срещу личността на чужденеца при завръщането му в държавата по произход. Тези причини следва да са такива, че да разкриват реален риск от посегателства върху личността на чужденеца при завръщането му в страната. Видно от данните по делото, в случая такива причини не се установяват по отношение на касатора. Правилно първоинстанционният съд и ДАБ са счели, че желанието и личните мотиви да живее в Република България на лицето не могат да бъдат ценени като основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ. Остава извън съмнение, че чуждият гражданин е напуснал Сирия по икономически причини с цел да търси по - добра социална среда и условия за живот. В тази връзка неоснователни са развитите в касационната жалба доводи за неправилност на съдебното решение поради липса на разглеждане и анализ на цялата налична информация за ситуацията в Сирия с твърдението, че това е довело от своя страна до постановяване на решението в противоречие с материалноправния закон, доколкото актуалното положение в Сирия налагало извод за наличие на основания за предоставяне на хуманитарен статут поради безогледен терор в страната, както и по други причини от хуманитарен характер. Съдът е анализирал всички приети по делото справки, като е пресъздал и подробно тяхното съдържание и е стигнал до правилния извод, че в област Идлиб не се установява съществуването на безогледно насилие. Този извод се подкрепя и от събраните пред касационната инстанция писмени доказателства. Видно от Справката с вх. МД-02-528/ 30.09.2025 г., най-често посочваните причини за завръщането на сирийците са политическите развития, подобрената сигурност и събирането на семействата, като повечето завърнали се лица се насочват към провинции в Северна Сирия, като Алепо, Идлиб, Дамаск и Хама. Според Доклада на Агенцията на ЕС за убежището, озаглавен Сирия страна във фокус , публикуван през март 2025 г., пресъздаден в Справка с вх. МД-02-285/ 29.05.2025 г., поискана за представяне от процесуалния представител на касатора, към февруари и началото на март 2025 г. териториите, контролирани от Администрацията за военни операции, главният команден център на новата, водена от HTS преходна администрация, обхващат по голямата част от Западна, Централна и Южна Сирия, както и западния бряг на река Ефрат в Дейр ал Зор, като тези райони включват градовете Дамаск, Идлиб, Алепо, Хама, Хомс, както и крайбрежните градове Латакия и Тартус. Според т.4.5 Въздействие на насилието върху цивилното население от същата Справка между 1 ноември 2024 г. и 28 февруари 2025 г. в Сирия са възникнали 3 941 инцидента със сигурността, но в област Идлиб съпоставката сочи, че са били най малко от останалите области 325. През ноември 2024 г. в провинция Идлиб е регистриран връх от 257 инцидента със сигурността преди броят им да намалее значително през следващите месеци (38 през декември 2024 г. до 13 през февруари 2025 г.). За този четиримесечен период смъртните случаи в провинция Идлиб са най малко в сравнение с останалите провинции 132 души. От Резолюцията на ЕП от 12 март 2025 г. не се установява различна обстановка. Изявлението на Върховния комисар на ООН за бежанците в Брюксел представлява призив за подкрепа положителното развитие на Сирия, като потвърждава, че много сирийци избират да се завърнат в Сирия, но трябва да бъдат подпомогнати това завръщане да бъде устойчиво. Правилно съдът е счел, че не са налице условията за хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ, като е изложил, че лицето не се позовава на причини от хуманитарен характер, които да са такива, че да разкриват реална опасност от посегателство върху личността на чужденеца, който кандидатства за хуманитарен статут. Твърденията на касатора са за наличие на безогледен терор. Синоними на безогледен терор са безмилостен терор, жесток терор, безскрупулен терор, неограничен терор или просто ужас, насилие, репресии, т.е според формулировката в закона - безогледно насилие , но това условие е основание по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, което подробно е обсъдено от първоинстанционния съд и се подкрепя от настоящия състав, а доказателства за други причини не са нито представени, нито наведени. Въз основа на последните данни за обстановката в Сирия, включително и справките, представени от ответната страна в съдебното заседание пред касационната инстанция, се налага извод за значително успокояване на обществено-политическата ситуация, вкл. относно мястото на живеене на кандидата и неговите близки в област Идлиб. В тази връзка е правилен вкл. и изводът на съда за приложението на чл. 9, ал. 5 от ЗУБ, съгласно който хуманитарен статут може да не се предостави, когато в една част на държавата по произход не съществува реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства, при което той може сигурно и законно да пътува и да получи достъп до тази част на държавата, както и може основателно да се очаква да се установи там, а в случая това е точно частта, в който е роден и живял касаторът. Както беше вече посочено, относно данните за общественото, политическото и икономическо положение в Сирия съдът е съобразил всички справки, приложени в хода на съдебното производство, като е изложил подробно тяхното съдържание, което потвърждава извода на съда за липса на кумулативните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителя. Съдът се е обосновал с бюлетин на Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН) от 26 юни 2025 г., в който е отразенэ, че към 26 юни 2025 г., считано от 8 декември 2024 г., около 628 029 сирийци са преминали обратно в Сирия от съседни страни, с което общият брой на сирийските граждани, завърнали се в Сирия от началото на 2024 г., става 988 869 души, като тази цифра е изчислена въз основа на триангулация на данни от Сирия, Турция, Ливан, Йордания, Ирак, Египет и други държави. Посочил е, че по отношение на вътрешното разселване, според последните данни на Работната група за вътрешно разселени лица, към 26 юни 2025 г., (считано от 8 декември 2024 г.) 1 513 861 вътрешно разселени лица (ВРЛ) са се завърнали по домовете си. В противовес на твърденията на касатора, съдът изрично е изложил и фактите относно продължаващите инциденти със сигурността. Същевременно обаче е съобразил положителното развитие на ситуацията, вкл. че в периода 18-26 юни 2025 г. ВКБООН предоставя транспортна помощ на 321 семейства (699 души), завърнали се в Сирия през ключови гранично-пропускателни пунктове, както и че между 18 и 24 юни 2025 г. ВКБООН продължава да улеснява доброволното, безопасно и достойно завръщане на сирийски граждани в техните родни райони. Настоящият състав споделя приетото от първоинстанционния съд, че съгласно чл. 21, т. 7 от Устройствения правилник на ДАБ, Дирекция Международна дейност" изготвя и актуализира аналитични доклади и справки за сигурните държави по произход, за кризисните райони и за бежанските потоци, с оглед на което справките, на които се позовава съдът, са изготвени от компетентен орган и в кръга на правомощията му, като представляват официални писмени свидетелстващи документи, удостоверяващи, че лицето, което е издало справките, при извършваната от него проверка е установило именно фактите, удостоверени в тях, във връзка с което те правилно са кредитирани от съда и възражението, че са представени от ответника, поради което следва да се подхожда към тях предпазливо, е неоснователно. Установената и описана от административния орган фактическа обстановка, възприета от съда, се потвърждава, както от проведеното интервю и разказаната от молителя история, така и от всички останали, събрани и приобщени в производството, доказателства. Изложените в тях данни и направените от съда изводи си кореспондират и са непротиворечиви, поради което решението се явява правилно. Не са налице пороци, които да налагат неговата отмяна. Разноски не се претендират от ответната страна, поради което съдът не определя такива. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение