Решение № 13348 от 9.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10454/2010 г.

Решение № 13348 от 9.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10454/2010 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Светлана Йончева Станева, от гр. Трявна против решение № 257/21.06.2010 г. по адм. дело № 963/2009 г. на Административен съд - Велико Търново. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по жалбата, директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново счита същата за неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е неоснователна. Предмет на контрол пред първоинстанционния съд е ревизионен акт № 070900193/14.08.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Габрово, потвърден в обжалваната му пред съда част с решение № 468/19.10.2009 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - Велико Търново досежно установените задължения за Светлана Йончева Станева: 1.) за вноски към ДОО в размер на 1304.60 лева за периода 1.01.2005 г. - 30.04.2007 г. и лихва върху тях в размер на 1095.88 лева; 2.) вноски за ЗО в размер на 356.40 лева за периода 1.01.2005 г. - 30.04.2007 г. и лихва върху тях в размер на 169.30 лева и 3.) вноски за ДЗПО (УПФ) в размер на 220.00 лева за периода 1.01.2005 г. - 30.04.2007 г. и лихва върху тях в размер на 173.66 лева. С решение № 257/21.06.2010 г. по адм. дело № 963/2009 г. Административен съд - Велико Търново е отхвърлил оспорването на Светлана Йончева Станева, от гр. Трявна срещу посочения акт. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че при определяне на размера на допълнително дължимите вноски за ДОО, ЗО и ДЗПО - УПФ са спазени материалноправните разпоредби на чл. 4, ал. 3, т. 2; чл. 7, ал. 3 и ал. 4 във вр. с чл. 158; чл. 127, ал. 1; чл. 157, ал. 1, т. 1 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО предвид обстоятелството, че въпреки неподаването на декларация за започване на дейност по чл. 1, ал. 2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (Загл. изм. - ДВ, бр. 2 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г.) жалбоподателката е осъществявала дейност в качеството си на съдружник в ТД "Рудник лев" ООД, с. Кръстец, област Габрово при отсъствие на осигуряване на максималния осигурителен доход по основното и правоотношение с ТД "Мина лев" ООД, с. Кръстец, област Габрово. Решението е постановено при точно издирване и прилагане на материалния закон и вярна преценка на фактите. По делото е установено, че Светлана Йончева Станева е работила в "Мина лев" ООД, с. Кръстец, област Габрово като главен инженер и по съвместителство е изпълнявала длъжностите: маркшайдер, геолог, зав. личен състав, орган по безопасност и здраве и ръководител взривни работи. Била е чл. на съвета на директорите на ТД "Лев - 2001" АД, с. Кръстец, област Габрово, собственик на 80 % от дяловете на ТД "Мина лев" ООД, с. Кръстец, област Габрово. Съгласно сключения на 3.01.2005 г. трудов договор с последното жалбоподателката е уговорила и е получавала възнаграждение в размер на 130.00 лева, а с допълнително споразумение от същата дата и е определена месечна премия за съвместяваните дейности в размер на 1300.00 лв. За периода 1.01.2005 г. - 30.04.2007 г. Станева е получавала трудовите си възнаграждения с касови ордери и не се е подписвала на разчетно-платежните ведомости. Общата получена сума възлиза на 12 335.01 лева, изплатена с 13 РКО и не визира конкретни периоди и основния за изплащането и. Съгласно подадените от осигурителя декларации обр. 1 за периода 1.01.2005 г. - 30.04.2007 г. няма месец през, който осигурителния доход на Станева да е достигал максималния осигурителен доход, с изключение на месец януари 2006 г. Законосъобразно първоинстанционният съд не е ценил последвалите ревизията многократни коригиращи декларации, касаещи осигурителния доход на задълженото лице предвид неводенето на счетоводството от осигурителя в съответствие с принципа на текущо начисляване. Обосновано при установеното разминаване на данните за възнагражденията посочени във фишовете за работна заплата, платежно-разчетните ведомости, разходните касови ордери за изплащани възнаграждения и информацията от справките от персоналния регистър на лицето в НОИ съдът е приел за достоверни фактите съдържащи се в първоначално подадените декларации. Въз основа на тях правилно е установил дължимостта и размера на осигурителни вноски за ДОО, ЗО и ДЗПО - УПФ и е обосновал извода за законосъобразност на оспорения ревизионен акт. Съгласно чл. 6, ал. 10 от КСО за лицата, които получават доходи от дейности на различни основания по чл. 4 КСО, осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, по следния ред: доходи от дейности на лицата по чл. 4, ал. 1 и 2; осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители; доходи за работа без трудово правоотношение. В случая не са налице основанията предвидени в закона, а именно трудовите възнаграждения на жалбоподателката да са получени в размер равен или по-голям от максималния осигурителен доход за процесния период и предвид осъществяваната от нея дейност като съдружник в ТД "Рудник лев" ООД, с. Кръстец, област Габрово определените от органите на НАП осигурителни вноски по това правоотношение са дължими. По изложените съображения атакуваното съдебно решение следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция в тежест на касатора следва да бъдат поставени направените от административния орган разноски, които на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК и чл. 8 във вр. с чл. 7, ал. 2 Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения съдът определя в размер на 382.00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,