Решение № 12611 от 27.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8544/2010 г.

Решение № 12611 от 27.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8544/2010 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Петко Стоянов Абаджиев, гр. Стара Загора против Решение № 91/8.04.2010 г., постановено по адм. д. № 120/2009 г. по описа на Административен съд Стара Загора. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок от РДНСК Стара Загора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Петко Абаджиев, в качеството на собственик на жилищен имот и като председател на ЕС, против Заповед № ДК10-1/2.02.2009 г. на Началник РДНСК Стара Загора, с която е отхвърлена жалбата на Петко Стоянов Абаджиев против Разрешение за строеж № РС-И-1042/5.12.2008 г., издадено от Главния архитект на Община Стара Загора за строеж "28 броя гаражи" (застроена площ 548 кв. м. РЗП 764 кв. м, строеж пета категория от допълващо застрояване), находящ се в УПИ I ЖС и гаражи, кв. 31 по плана на гр. Стара Загора като неоснователна и е оставено в сила РС - И-1042/5.12.2008 г. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. За да постанови акта си решаващият съд е взел предвид, че разрешеното строителство е в обема на учреденото право на строеж, както и че оплакванията на собствениците на жилища в ЖСК "Железничар" са неоснователни. Решението е валидно, правилно и законосъобразно. Постановено е след обоснован анализ на приложените доказателства. Неоснователна е претенцията на жалбоподателите относно право на строеж върху цялото дворно място на конкретния УПИ. По арг. чл. 63 от ЗС собствениците на ЖСК са собственици на "земята под нея", съобразно учреденото им от Общината право на строеж. Собствениците, съгл. чл. 64 ЗС, на постройката могат да се ползуват от земята само доколкото това е необходимо за използуването на постройката според нейното предназначение, освен ако в акта, с който им е отстъпено правото, е постановено друго. В настоящия казус жалбоподателите не са носители на каквото и да е друго вещно право върху останалата част от имота, който е общинска собственост. Общината е в правото си да се разпореди с имота при спазване на нормативните изисквания и предвижданията на действащия план. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав,