Решение № 6072 от 10.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1225/2017 г.

Решение № 6072 от 10.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1225/2017 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "Т. Б." ЕАД срещу решение № 7424 от 25.11.2016 г., постановено по адм. дело № 7231/2016 г. по описа на Административен съд С. - град (АССГ), с което отхвърлена жалбата на дружеството против решение № 234/15.06.2016 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД/Комисията). С това решение петчленен разширен заседателен състав на Комисията е приел следното: 1. На основание чл. 47, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) установява, че забраната за сключване на договори за мобилни услуги с физически лица чрез представител (изискване за лично сключване на договори с физически лица), прилагана в практиката на "Т. Б." ЕАД, поставя в неблагоприятно положение лицата с увреждане - евентуални потребители на мобилна услуга, което представлява непряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр. и нарушение на чл. 37, ал. 1 от с. з.; 2. На основание чл. 47, ал. 2 от ЗЗДискр. предписва на дружеството незабавно преустановяване на горепосочената практика, имаща и за потенциален резултат несъразмерно засягане на лица с увреждания - евентуални потребители на мобилна услуга; 3. Препоръчва да бъдат предприети изменение в ОУ, в които изрично да се предвиди възможността сключването на договорите с ФЛ да се извършва и чрез представител по упълномощаване съгласно действащото българско законодателство; 4. На основание чл. 80, ал. 2 от ЗЗДискр. налага имуществена санкция на дружеството в размер на 2500 лева и 5. Указан е срок от 1 месец, в който дружеството дължи уведомяване на КЗД за предприетите мерки по преустановяване на нарушението, неспазването на което е основание да се приложи чл. 82, ал. 1 от ЗЗДискр. Поддържа се в касационната жалба, че първоинстанционното съдебно решение е направилно на всички основания по чл. 209, т. 3 от АПК и се иска отмяната му, както и тази на решението на КЗД. Алтернативно се претендира намаляване на наложената имуществена санкция до минималния предвиден в закона размер. Ответникът КЗД, чрез процесуален представител иска да се потвърди решението на съда. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. О. Н. Г. И., чрез адв. Д., също поддържа становище решението да се остави в сила. Претендират се разноски на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: За да постанови обжалваното решение, АССГ е установил релевантните факти, подробно е обсъдил приетите доказателства и възраженията, правилно е приложил относимата правна уредба. Мотивираният извод на съда е за законосъобразност на решение № 234/15.06.2016 г. на КЗД, с което е установено, че "Т. Б." ЕАД е осъществило непряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 3 във връзка с § 1, т. 7 от ДР на ЗЗДискр. и нарушение на чл. 37, ал. 1 от ЗЗДискр., отказвайки предоставянето на услуга на основа на признаците по чл. 4, ал. 1 спрямо Н. Г. И., в случая увреждане. Този извод напълно се споделя и от касационната инстанция. Обосновано АССГ е приел за недопустимо с Общите условия да се игнорира цял институт от законодателството на РБългария, в случая упълномощаването. Липсата на хипотеза в тези общи условия да се допуска възможността договор за предоставяне на мобилна услуга да се сключва не само лично, но и чрез пълномощник, е довело до практика, която неблагоприятно рефлектира в правната сфера на лица в неравностойно положение като И., която е трудно подвижна поради множество тежки заболявания. Наличието на неблагоприятно третиране, дори и да не е целяно от страна на мобилния оператор, тъй като договарянето е било еднакво спрямо всички ФЛ, в случая е практически осъществено. Предвид това Комисията законосъобразно е упражнила правомощията си да даде предписания и препоръки, както и да санкционира жалбоподателя за извършеното нарушение на антидискриминационната нормативна уредба. С оглед тежестта на нарушението, за което регулаторният орган изрично се е мотивирал, размерът на санкцията е правилно определен, което е констатирано и от първоинстанционния съд. При разглеждане на делото в АССГ не са допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните правила, решението е обосновано и следва да се остави в сила поради липса на касационните основания по чл. 209 от АПК. При този изход на делото касационният жалбоподател следва да се осъди да заплати на КЗД сумата 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, а на адв. Д. като пълномощник на Н. Г. И. сумата 300 лева възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 от ЗА. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,