Решение № 8662 от 1.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8444/2019 г.

Решение № 8662 от 1.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8444/2019 г., VI о., докладчик съдията Александър Митрев Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на "Многопрофилна болница за активно лечение-Бургасмед" ЕООД, гр. Пещера ул. "Нешо Чипев" № 1, подадена срещу Решение № 325/17.5.2019 г., постановено по адм. дело № 315/2019 г. по описа на Административен съд Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу Писмена покана изх № 29-02-187/8.02.2019 г., издадена от директора на РЗОК – Бургас. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна по жалбата не взема становище. Представителят на ВАП изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Предлага решението на Административния съд да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е неоснователна. При постановяване на контролираното решение не е допуснато нарушение на материалноправните разпоредби на закона или съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като същото се явява правилно и законосъобразно. За да отхвърли жалбата, административният съд е приел, че през месец септември 2018 г. е извършена проверка в МБАЛ "Бургасмед" ЕООД. При проверката са констатиран процесният случай на неоснователно претендирана и получена от жалбоподателя сума, поради неосъществено комплексно лечение на основно заболяване, придружаващи заболявания и усложнения. Издадени са протокол от проверката и протокол за неоснователно получени суми № 1134/21.09.2018 г., който е връчен на жалбоподателя, като последният не е подал възражение по същия. В резултат на това е издадена обжалваната писмена покана за възстановяване получените суми. С нея е прието, че на пациентка, хоспитализирана по КП № 25 хоспитализирана по спешност в кардиологичното отделение на болницата, с диагноза "микроваскуларна сърдечна болест, стенокарден синдром", на която са установени отклонения в хематологични показатели – Er – 3, 3, Hb – 102, Ht – 0, 301, от които следва, че е с анемичен синдром, не е консултирана с хематолог по време на болничния престой. Направил е извод, че оспорената покана е издадена от компетентен административен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с относимите материалноправни разпоредби. Решението на Административния съд е правилно. При постановяване на решението съдът е обсъдил правно релевантните за спора факти и направил обоснован извод за законосъобразност на обжалвания административен акт. При разглеждане на жалбата съгласно чл. 168 от АПК съдът не се е ограничил само с доводите на жалбоподателя, а е проверил акта на всички основания по чл. 146 от АПК. Административният съд съответно на събраните доказателства е преценил за законосъобразна Писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание с изх. № 29-02-187/8.02.2019 г. на директора на Районната здравноосигурителна каса - Бургас (РЗОК), с която МБАЛ "Бургасмед" ЕООД е поканено на основание чл. 76а, ал. 3 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) да възстанови доброволно на РЗОК – Бургас неоснователно получена сума от 900 лв. по история на заболяване № 4672, КП № 25. Установено е безспорно, че ЗОЛ Д. Радойчева, която е хоспитализирана по спешност по КП № 25 в кардиологичното отделение на болницата, с диагноза "микроваскуларна сърдечна болест, стенокарден синдром" при установени отклонения в хематологични й показатели - Ег - 3, 3, Нb -102, Нt - 0, 301, от които следва, че е с анемичен синдром, не е консултирана с хематолог по време на болничния престой. Обстоятелството, че ЗОЛ е с анемичен синдром се потвърждава от приложените по делото медицински документи и извършените лабораторни изследвания, като в случая анемията е придружаващо заболяване, което би могло да доведе и до здравословни усложнения. При проведено лечение на ЗОЛ на основание чл. 343 от НРД за медицинските дейности за 2018 г. НЗОК заплаща за периода на хоспитализация само по една КП на един пациент за комплексно лечение на основно заболяване, придружаващи заболявания и усложнения. След като при лечението на основното заболяване не е проведено изискващото се комплексно лечение при налично придружаващо заболяване -анемичен синдром, дори и консултация с хематолог то от лечебното заведение неоснователно е претендирана и получена посочената в поканата сума от 900 лева, която подлежи на възстановяване. Оплакването на касатора, че от съда не е допусната СМЕ е неоснователно. Съдът е указал на страните доказателствената тежест, като е съобразил както нормите на чл. 170 и 171 от АПК, така и тази на чл. 193, ал. 3 от ГПК. С оглед данните по делото може да се направи обоснован извод, че в случая липсва необходимост от назначаване на вещо лице, тъй като от материалите по делото категорично се установява наличието на придружаващо заболяване - анемичен синдром на ЗОЛ, което подлежи на комплексно лечение с основното заболяване. За изясняването на тези обстоятелства не са били необходими специални знания, както обосновано е прието от съда. Следва да се има предвид и обстоятелството, че дадената на съда с нормата на чл. 171, ал. 2 от АПК възможност за събиране на доказателства е приложима по негова преценка. Нормата е диспозитивна, като е посочено, че съдът "може" да назначава вещи лица, оглед и освидетелстване и служебно, а не че е задължен. Нещо повече, видно от молбите на касатора от 3.04.2019 г. и 16.04.2019 г. същият заявява искане за допускане на СМЕ единствено, ако ответникът оспорва алгоритъма за лечение по съответната КП. Такова оспорване в случая не е било налице и първоинстанционният съд правилно е отхвърлил евентуалното искане за допускане на СМЕ с неуточнени конкретни задачи. Споделят се изцяло и изводите на първоинстанционния съд, поради което същите не следва да бъдат повтаряни на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК. С оглед на изложеното, съдът счита жалбата за неоснователна, а обжалваното решение за правилно и законосъобразно, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,