Решение № 3012 от 13.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2377/2016 г.

Решение № 3012 от 13.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2377/2016 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на М. В. Н., чрез пълномощника и адв. И. Ц., срещу решение № 7991/16.12.2015 г., постановено по адм. дело № 5332/2015 г. по описа на Административен съд С. град, с което е отхвърлено искането и да бъде осъден областния управител на О. С. да продължи процедурата по реализиране на правата и от временно удостоверение за притежаване на жилищни компенсаторни записи, като изпълни предпоставките за регистриране на компенсаторните инструменти. Основава се неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се от съда решението да бъде отменено, като се постанови друго по съществото на спора, с което се уважи предявеното пред съда искане. Ответникът - Областен управител на О. С. чрез процесуалния си представител по делото взема становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебния акт е неблагоприятен и е процесуално допустима. Производството пред Административен съд С. град се е развило по искането на М. Н. да бъде осъден областния управител на О. С. да изпълни законовото си задължение за вписване в локалната база данни наличен отказ от наследство, от който произтичат права за нея, попълване на Централния регистър на компенсаторните инструменти, регистриране на тези компенсаторни инструменти в Централния депозитар на нейно име и издаване на депозитарна разписка за тях. Искането се основава на това, че е налице отказ от наследство от лице, придобило право на жилищни компенсаторни записи, по силата на който правата върху тях преминават върху нея като правоприемник, които права не може да реализира поради неизпълнение на дължими се от закона действия от ответника по жалбата. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил искането, основано на разпоредбата на чл. 257 от АПК, като е приел, че при установеното по делото реализиране на компенсаторните инструменти, правото си върху които жалбоподателката иска да установи при извършване на сочените в искането действия, липсва законово задължение за ответника да ги извърши. Решението е валидно, допустимо и правилно. Обжалваното решение е постановено при правилно приложение на закона. По делото е установено, че със заповед на областен управител на О. С. от 05.07.2001 г., на основание чл. 6, ал. 1, ал. 5 и ал. 8 от Закона за обезщетяване на собствениците на одържавени имоти /ЗОСОИ/ е утвърдена оценката на одържавен недвижим имот, като след влизането и в сила на А. М. е следвало да бъде издадено временно удостоверение за притежаване на жилищни компенсаторни записи за сумата от 43 100 лева. Такова удостоверение не е издадено, като на правоимащото лице е открита партида, отразяваща коректно вида и стойността на придобитите права. С приемането на Закона за сделките с компенсаторни инструменти /ЗСКИ/ наличната информация е предадена от ответника, съответно приета и регистрирана от Централния депозитар съгласно изискванията на § 1 от ПЗР на ЗСКИ /сега § 2а/. Съгласно § 1, ал. 6 от ПЗР на ЗСКИ с регистрирането им, което в случая е сторено, компенсаторните инструменти се считат за издадени като безналични. След извършен отказ от наследство от страна на А. М. жалбоподателката, като правоприемник на правата и е уведомила областния управител за настъпилата промяна, която промяната не е отразена в Централния регистър на компенсаторните инструменти. Установено е по делото, че това е станало поради неизпращане на информацията от областния управител към Централния депозитар. Компенсаторните инструменти са прехвърлени на 17.08.2010 г. по сметка на лице, представило се за наследник на титуляра и същите са продадени два дена след това на Българска фондова борса. При установената по делото фактическа обстановка правилен е извода на първоинстанционният съд за липса на законово задължение, от което да произтича твърдяното от касационната жалбоподателка бездействие на ответника. Цялата процедура по ЗОСОИ и ЗСКИ е приключила с факта на реализиране на издадените компенсаторни инструменти по начин, предвиден в закона. Не е налице законова възможност за повторното и провеждане от исканата от жалбоподателка фаза, включваща и действия на ответника. Изложеното в касационната жалба не налага друг извод, тъй като не извежда наличието на права, различни от притежаваните от А. М. върху реализираните вече жилищни компенсаторни записи. По делото не се установява твърдяното да е издадено временно удостоверение на титуляра на правата нито с посочения в заповедта на областния управител номер, нито друго такова. В този смисъл неточно е и позоваването на писмото на Централния депозитар, тъй като в него не се сочи реализиране на права по временно удостоверение, а по партида № 21-М-1121-002-Ж, която партида е открита именно на името на А. М., компенсаторните инструменти по която след регистрацията им са продадени. При така изложените съображения решението на съда, като правилно и законосъобразно ще следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение