Решение № 1418 от 10.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14728/2014 г.

Решение № 1418 от 10.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14728/2014 г., VIII о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Емил Зафиров Дъбев от гр. Хасково, срещу Решение № 1984/19.09.2014 г., постановено по адм. дело № 228/2013 г., по описа на Административен съд /АС/ - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт № 161204118/17.10.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 1561 от 21.12.2012 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" Пловдив при ЦУ на НАП /сега Дирекция "ОДОП"/ - Пловдив и осъден да заплати разноски в полза на Дирекция "ОДОП" - Пловдив в размер на 307,99 лева. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че неправилно съдът е приел, че ревизионния акт е издаден при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, без да съобрази, че в случая не е спазен срока, визиран в чл. 109 от ДОПК и определените задължения за 2005 г. са погасени по давност. Подробни доводи са изложени по същество на спора, като е направено искане да бъде отменено решението и по същество постановено ново, с което се отмени обжалвания ревизионен акт. Ответната страна - Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - Пловдив, при ЦУ на НАП, не взема становище по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира касационната жалба за процесуално допустима, а по съществото за основателна. Предмет на обжалване пред АС - Пловдив е бил Ревизионен акт /РА/ № 161204118/17.10.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 1561 от 21.12.2012 г. на Директора на Д "ОУИ" Пловдив при ЦУ на НАП, към момента Директора на Д "ОДОП" Пловдив при ЦУ на НАП, с който на Емил Зафиров Дъбев са определени допълнителни задължения за данък върху дохода по чл. 35 от Закон за облагане на доходите на физическите лица /ЗОДФЛ - отм./ за 2005 г. в размер на 618,20 лева и лихва 496,02 лева. За да постанови обжалваното решение, АС - Пловдив е приел, че обжалваният РА е издаден в хода на надлежно възложена данъчна ревизия със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № 1106955/23.12.2011 г., издадена от началник сектор "Ревизии" в дирекция "Контрол" при ТД на НАП-Пловдив, за установяване на задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ за периода 01.01.2005 г. - 31.12.2005 г., при извършването на която ревизия не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила, визирани в ДОПК. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, съдът е приел, че е налице основанието по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК за провеждане на ревизията по посочения процесуален ред, тъй като съгласно изготвения общ паричен поток на ревизираното лице за 2005 г. е установено несъответствие между разходите и приходите на ревизираното лице, като разходите надвишават приходите му, а косвеният данък е неотчетен като задължение към бюджета. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно поради неправилно приложение на закона. На първо място, са основателни оплакванията в касационната жалба, свързани с приложението на чл. 109 от ДОПК, респективно недопустимост на образуваното ревизионно производство, поради изтичането на 5-годишния преклузивен срок. Визираната норма въвежда процесуална пречка за образуване на производство за установяване на задължения за данъци, когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация. По силата на чл. 41, ал. 1 от ЗОДФЛ (отм.), приложим към 2005 г., данъчно задължените по този закон лица подават годишна данъчна декларация за облагаемия си доход по чл. 14, в срок до 15 април на следващата година. От тук следва, че задължението за подаване на декларация по чл. 41 от ЗОДФЛ (отм.) за реализираните от ревизираното лице доходи през 2005 г. е възникнало през 2006 г., при действието на ДОПК. В случая, пет годишният срок по чл. 109, ал. 1 от ДОПК е започнал да тече на 01.01.2007 г. и изтекъл на 31.12.2011 г. В същото време, ревизията не е повторна и е възложена със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № 1106955/23.12.2011 г., издадена от началник сектор "Ревизии" в дирекция "Контрол" при ТД на НАП-Пловдив, която е връчена на ревизираното лице на 06.01.2012 г. /л. 231 от делото/. Преобладаващата съдебна практика на Върховния административен съд приема, че началният момент на ревизионното производство е моментът на връчване на заповедта за възлагане на ревизия. Аргументи за това се извеждат от разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ДОПК, съгласно която срокът за извършване на ревизия е до три месеца и започва да тече от датата на връчване на заповедта за възлагане на ревизия. С връчването на заповедта за възлагане на ревизия на 06.01.2012 г., процесното ревизионно производство се явява незаконосъобразно, като образувано след срока, визиран в чл. 109, ал. 1 от ДОПК. С оглед на изложеното и като е достигнал до обратния извод, съдът е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което да бъде отменен РА досежно установените задължения за данък върху доходите на физическите лица по ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. При така формирания извод за започване на процесното ревизионно производство извън сроковете, предвидени в чл. 109, ал. 1 ДОПК, не следва да бъдат обсъждани доводите на лицето по приложението на материалния закон. При този изход на спора, решението на административния съд следва да бъде отменено и досежно присъденото с него юрисконсултско възнаграждение. Предвид на изложеното и на основание основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,