Решение № 8354 от 22.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2390/2010 г.

Решение № 8354 от 22.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2390/2010 г., II о., докладчик председателят Веселина Тенева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Златан Спасов чрез адв. Петя Кузманова срещу решение № 83 от 4.12.2009 г. по адм. дело № 1417/2009 г. на Административен съд София град, като са изложени доводи за неговата неправилност и незаконосъобразност. Ответникът по касационната жалба Началника на РДНСК София изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение е отхвърлена като неоснователна жалбата на Златан Спасов срещу заповед № ДК-02-С0 -118 от 24.07.2008 г. на началника на Столична РДНСК. Със заповедта е наредено на основание чл. 225 от ЗУТ премахването на гаражна клетка, монтирана в тревната площ на терен, отреден за обществено и жилищно строителство, общинска собственост на район "Слатина" при Столична община. По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, което заключение на вещото лице не е оспорено от страните и е прието от съда като компетентно. Вещото лице сочи, че процесната гаражна клетка по своя статут не е строеж, трайно закрепен към земята, а е с характеристика на преместваем обект. Същият е без основа и не е поставен върху бетонова плоча, не е трайно прикрепен към земята, а е поставен върху бетонови блокчета направо върху тревната площ. Конструкцията на гаражната клетка е стоманобетонна с размери около 3,00/5,50 м и височина 2,30 м, изработена по типов проект и гаражната клетка може да бъде отделена, преместена и монтирана на друго място без да се наруши нейната цялост. Установява се, че гаражната клетка е поставена не на място, тъй като Златан Спасов не се легитимира като собственик на терена върху който е поставена, а същият е общинска собственост. При тази обстоятелства, установени по делото съдът неправилно е интерпретирал фактите и е стигнал до необоснования извод, че гаражът има белезите на строеж предвид разпоредбата на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, но в случая установената по делото фактическа обстановка не обосновава прилагането на тази разпоредба. Според цитираната разпоредба от ЗУТ, строеж е всяко съоръжение, което променя трайно субстанцията и начина на ползването на земята или сградата, независимо дали е предвидено или не по плана. Конструкцията, фундамента и начина на закрепването на гаражната клетка към тревната площ сочат категорично, че се касае за преместваем обект, който не е трайно прикрепен към земята и е поставен на общински терен-не на място, но не представлява строеж, поради което премахването му не може да стане по реда на чл. 225 от ЗУТ. С тези съображения Върховният административен съд приема, че началника на РДНСК, излагайки мотиви в оспорената заповед, че гаражната клетка е незаконен строеж по смисъла на чл. 225 от ЗУТ и разпореждайки тя да бъде премахната като незаконен строеж, е излязъл извън рамките на предоставените му от ЗУТ компетенции. Фактически съдът е изследвал въпроса за компетентността на органа издал акта, като в тази връзка е обсъдил и в кои случаи кметът на общината има правомощия по ЗУТ да издава заповеди за премахване на преместваеми обекти, но неправилно е приел, че при така установените факти, компетентността на началника на Столична РДНСК не е засегната с издаването на оспорената заповед. Делото е изяснено от фактическа страна, поради което настоящата инстанция приема, че следва обжалваното решение да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се обяви за нищожна заповед № ДК-02-С0-118 от 24.07.2008 г. на началника на Столична РДНСК. Воден от изложеното, Върховният административен съд, второ отделение