Решение № 12806 от 10.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6010/2011 г.

Решение № 12806 от 10.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6010/2011 г., VII о., докладчик председателят Веселина Тенева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на адв. Валерий Пейчев като пълномощник на Пламен Лазаров Христев от гр. Пазарджик срещу решение № 143 от 22.03.2011 г. по адм. дело № 810/2010 г. на Административен съд - Пазарджик, като са изложени доводи за неговата незаконосъобразност, неправилност и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ответникът по касационната жалба не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за наличие на основанията на чл. 218, ал. 2 във връзка с чл. 209, т. 2 от АПК за обезсилване на обжалваното с касационната жалба решение като недопустимо и за прекратяване на производството по делото. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално допустима, но като я разгледана по същество, Върховният административен съд, седмо отделение в настоящия състав прие за установено следното: С обжалваното решение е отхвърлено като неоснователно оспорването на Пламен Христев на отказа на началника на Пътна полиция при ОД на МВР Пазарджик, материализиран в писмо рег. № КАТ-11949 от 21.09.2010 г. По делото няма спор, че жалбоподателят е бил признат за виновен и осъден за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, като са му наложени наказания "пробация" и "лишаване от право да управлява МПС". Във връзка с разпоредбите на НПК административният орган изпълнява влязъл в сила съдебен акт, а не следва да се произнася с индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. Оспореното писмо не е индивидуален административен акт по смисъла на цирината правна норма от АПК, същото има уведомителен характер и не засяга права и законни интереси на жалбоподателя. Въпросите относно началото на изтърпяване на наказанието лишаване от право да се управлява МПС, евентуално приложение на чл. 59 от НК дали наказанието е изтърпяно или не, следва да се решават по реда на НПК, НК, ЗИНЗС, а не по реда на АПК. От данните по делото е видно, че с искане на Пламен Христев до началника на сектор "Пътна полиция" при ОДМВР - Пазарджик, последният да разпореди на искателя да бъде издадено официален документ, от който да е видно, че наложеното му наказание "лишаване от право да управлява МПС" е изтърпяно. Документ с исканото съдържание е било необходим на жалбоподателя да му послужи пред Областния отдел "Контролна дейност - ДАИ" - Пазарджик за явяването му на психологическо изследване по реда на чл. 11, ал. IV от Наредба № 36 от 15.05.2006 г. " За изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждането на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии". С оспореното писмо рег. № КАТ-Т-11949 от 21.09.2010 г. административният орган е уведомил жалбоподателя, че искането му не може да бъде уважено, тъй като в чл. 190 от ЗДвП има изричен запис, че начало на изтърпяване на наказанието "лишаване от право да управлява МПС" започва да тече от момента на изземването на свидетелство за управление на МПС. Изложено е във връзка с изпълнението на присъдата на РС - Пазарджик № 390 от 05.03.2009 г., че същата започва от 13.08.2010 г., датата на която жалбоподателят е декларирал изгубването на СУМПС в изрична декларация по чл. 81, ал. 2, т. 3 от ЗБЛД. При така установената фактическа обстановка неправилно съдът е разгледал жалбата по същество и е постановил решение, тъй като правото на жалбоподателя да управлява МПС и контрола по упражняването му се осъществява от органите на МВР съобразно разпоредбите на Закона за движение по пътищата. Следователно в случая свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя не е отнето в изпълнение на издаден индивидуален административен акт, а е отнето в резултат на влязла в сила присъда. С оспореното писмо жалбоподателят е уведомен именно, че свидетелството му за управление на МПС му е отнето в изпълнение на влязлата в сила присъда. Атакуваното писмо има уведомителен характер, същото не съдържа властническо волеизявление, с което се създават права или задължения или се засягат права и законни интереси на жалбоподателя, поради което първоинстанционният съд неправилно е разгледал жалбата по същество като е приел, че е налице индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол и е постановил обжалваното решение. С оглед на изложеното, изводът на Административен съд - Пазарджик, че в случая е налице индивидуален административен акт, по смисъла на чл. 21 от АПК, подлежащ на съдебен контрол е незаконосъобразен, Изхождайки от тези разбирания и поради това, че оспореното пред първоинстанционния съд писмо не представлява индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, Върховният административен съд, седмо отделение приема, че следва обжалваното решение да се обезсили, а производството по делото да се прекрати. По изложените съображения, Върховният административен съд, седмо отделение