Решение № 11265 от 25.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8469/2015 г.

Решение № 11265 от 25.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8469/2015 г., V о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Образувано е по касационна жалба на Н. В. В. против решение № 1729 от 17.03.2015 г., постановено по адм. д. № 9878/2014 г. по описа на Административен съд С. - град и против допълнително решение от 04.05.2015 г., постановено по делото. Жалбоподателят твърди, че обжалваните решения са нищожни, недопустими и неправилни и моли за отмяната им. Ответникът - държавен експерт в дирекция "Правителствена информационна служба" в Министерски съвет, в писмени становища, оспорва касационните жалби и моли обжалваните решения да бъдат оставени в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите. Касационните жалби са подадени в срок и са процесуално допустими, за да се произнесе по съществото им съдът взе предвид следното: С първото от обжалваните решения първоинстанционният съд отхвърля жалбата на Н. В. против решение от 02.09.2014 г. на държавен експерт в дирекция "Правителствена информационна служба" на Министерския съвет, с което е оставено без разглеждане искането по т. 1 от заявление за достъп до обществена информация на жалбоподателя и е постановен отказ за предоставяне на достъп до обществена информация по т. 2 от заявлението. С второто от обжалваните решения съдът отхвърля искането на касатора за допълване на постановеното по делото решение. За да отхвърли жалбата против обжалваното решение първоинстанционният съд приема, че исканата информация не е обществена, като по т. 2 от решението излага съображения, че същата може да бъде квалифицирана като служебна обществена информация. Обжалваните решения са валидни и допустими. Съдът е сезиран с жалба против административен акт, от лице с правен интерес, като жалбата е подадена в законоустановения срок, поради което първоинстанционният съд се произнася по редовна жалба и по искане за допълване на решение и обжалваните решения са допустими. Същите са и валидни. Съдът заседава в законен съдебен състав, постановява решения в пределите на правораздавателната власт, изготвени са в писмена форма и са подписани. Ето защо доводите на касатора за недопустимост и нищожност на решенията, са неоснователни. Обжалваното решението, с което е отхвърлена жалбата на касатора против оспорения административен акт е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразен е изводът на съда, че оспорения административен акт е издаден от компетентен орган, което е установено от приложената по делото заповед № В-110/18.11.2013 г. на министър - председателя, с която държавен експерт в дирекция "Правителствена информационна служба" изрично е упълномощен да взема решения по искания за предоставяне на достъп до обществена информация, което е в съответствие с изискванията на чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ. Следователно доводите на касатора в обратния смисъл, са неоснователни. Законосъобразни и обосновани са изводите на съда, че исканата от Н. В. информация не е обществена. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че касаторът и С. А. В. на 19.08.2014 г. депозират заявление до министър-председателя относно работата на комисия, назначена със заповед № Р-202/04.10.2013 г., като в качеството си на членове на тази комисия искат да получат писмен отговор относно направените предложения във връзка с работата на комисията, както и копие на хартиен носител от проекто-доклада за резултата от работата на комисията, заедно с всичките му приложения. Видно от приложената по делото заповед № Р-202/04.10.2013 г. на министър-председателя е, че същият назначава комисия в състав от двадесет члена, работещи в различни ведомства в т. ч. Н. В. и С. В. в качеството им на представители на сдружение "Граждански инициативен комитет кв. Б. - кв. 54А". Комисията е назначена със задача да изготви пълен анализ на правния и градоустройствен статут на сградите и земите, включени в терена на комплекс "Б." към Министерския съвет и да представи на министър-председателя варианти на решения въз основа на направения анализ във връзка с реституционните искания на сдружение "Граждански инициативен комитет кв. Б. - кв. 54А". С оглед на така установеното изводът на Административен съд С. - град, че по същество исканата информация не е обществена, е законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства. След като жалбоподателят е чл. на комисията, то същият има правото и задължението да участва в същата и да изпълни възложените със заповедта задачи в т. ч. да прави предложения във връзка с работата на комисията, да участва при изготвянето на анализа и при приемането на вариантите на решенията. Веселинов е сред лицата, които изготвят правния анализ и правят предложения за решения т. е. създават информацията, достъп до която се иска. След като същият участва в създаването на информацията, която иска да му бъде предоставена, то за същият тя е известна и това не е обществена информация. Ето защо като прави извод в този смисъл първоинстанционният съд постановява решение в съответствие с материалния закон. В писмената си защита касаторът от една страна излага съображения, че не иска достъп до обществена информация, а достъп до "законово дължима информация в най-широкия смисъл на това понятие", основано на всички приложими разпоредби от действаща нормативна уредба - чл. 41 от Конституцията на Р. Б. и чл. 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз, а от друга страна твърди, че исканата информация е обществена и е налице надделяващ обществен интерес. В тази връзка следва да се отбележи, че правото да се търси и получава информация (чл. 41, ал. 1 от Конституцията на Р. Б.) е свързано със задължението на държавните органи да я предоставят (решение № 7 от 4.VI. 1996 г. на КС на РБ по конст. д. № 1/96 г.), като ЗДОИ регламентира един от правните способи за упражняване на конституционното право на достъп до информация. В чл. 2, ал. 1 ЗДОИ законодателят е дал легална дефиниция на понятието обществена информация, достъпът до която законът регламентира и обхваща всяка информация, свързана с обществения живот в страната и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Именно по отношение на тази информация законодателят е установил изричното задължение за органите, по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗДОИ, да я предоставят. Същевременно ЗДОИ не е средство за получаване на всякаква информация от държавните органи. Ето защо позоваването на касатора на чл. 41 от Конституцията на Р. Б., е неоснователно. В случая са неприложими и хипотезите на чл. 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз, тъй като същите са неотносими към настоящия правен спор. Доводите на касатора, че исканата информация е обществена, тъй като е свързана с обществения живот и ще даде възможност на заявителя да си състави собствено мнение, както за дейността на министър-председателя, така и за дейността на комисията, назначена с цитираната заповед, са неоснователни. Както бе посочено, жалбоподателят е чл. на тази комисия и има право и задължение да участва в изготвянето на документите, достъпа до който се иска, поради което за същия исканата информация не е обществена по смисъла на ЗДОИ. След като информацията не е обществена, то и хипотезата за надделяващ обществен интерес е неприложима. Касационната жалба срещу постановеното по делото допълнително решение е основателна. В нарушение на императивното изискване на чл. 176, ал. 2 АПК първоинстанционният съд не насрочва открито заседание с призоваване на страните, а постановява съдебния си акт в закрито заседание. Неправилно съдът приема, че производството е по реда на чл. 250 ГПК, след като в АПК е налице изрична законова регламентация за допълване на решението. От изложеното следва, че допълнителното решение е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, поради което същото следва да се отмени, а делото да се върне за ново произнасяне от друг състав на същия съд, който да разгледа искането по реда на чл. 176, ал. 2 АПК и се произнесе по направеното искане. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,