Решение № 9241 от 9.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8899/2019 г.

Решение № 9241 от 9.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8899/2019 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба на Г. П. срещу Решение № 825 от 20.06.2019 г., постановено по адм. дело № 665/2019 г. по описа на Административен съд София - област, с което е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ в размер на 300 лв., представляващи претърпени имуществени вреди, произтичащи от заплащането на адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата за обжалването на отменен електронен фиш серия К № 2025806 от 07.04.2018 г., издаден от ОД на МВР София и процесуално представителство по НАД № 671/2018 г., по описа на РС Ботевград, ведно със законната лихва върху тази сума, като неоснователен. Касаторът, чрез процесуалния си представител, твърди, че решението е неправилно, като изложените от него основания следва да се квалифицират като такива за съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поради това моли да бъде отменено обжалваното решение и ответникът да бъде осъден да заплати исковата сума, както и разноските, сторени в двете съдебни инстанции. Ответникът – Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – София чрез процесуален представител оспорва жалбата. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на противната страна и претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С посоченото решение в производство по чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ съдът е отхвърлил исковете на Г. П. против ОД МВР гр. София за заплащане на сумата от 300 лв. - обезщетение за имуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразен електронен фиш серия К № 2025806 от 07.04.2018 г., издаден от ОД на МВР София, отменено с влязло в сила решение № 9/21.03.2019 по анд № 671/2018 г. по описа на Районен съд Ботевград, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.04.2019 г. до окончателното й изплащане, като неоснователен. Административният съд е приел, че не са налице всички изискуеми предпоставки на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за реализиране отговорността на държавата в лицето на ОД на МВР гр. София. По делото не е имало спор за фактите. С решение № 9/21.03.2019 по анд № 671/2018 г. по описа на Районен съд Ботевград, за което няма спор, че е влязло в сила, е отменен, като незаконосъобразен, електронен фиш серия К № 2025806 от 07.04.2018 г., издаден от ОД на МВР София. С него на ищеца е наложено административно наказание "глоба" в размер на 300 лева за нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. В съдебното производство по обжалване на електронен фиш ищецът е ползвал адвокатска защита, осъществена от адвокат Петков, за което е представен договор за правна защита и съдействие от 07.01.2019 г. за оказана безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА. Настоящата инстанция счита, че постановеното решението е валидно, допустимо и правилно. Предявеният пред съда иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. В Тълкувателно Решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г. се приема, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. В случая е безспорно установено, че е налице отменен с влязло в сила съдебно решение акт - наказателно постановление. Наказателното постановление, макар и да не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, е издаден при упражняване на санкционираща административна дейност, с което е изпълнена първата предпоставка по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. От събраните доказателства обаче не се установява, че на Г. Петков е претърпял вреда в пряка причинна връзка с отмененото наказателно постановление, тъй като няма заплащане на адвокатското възнаграждение на адв. Петков. Противно на твърдяното от касатора, именно работа на съда е да преценява платено ли е адвокатското възнаграждение, в контекста на ангажиране отговорността на държавата на основание чл. 1 ЗОДОВ, а и не само в този контекст. Както административният съд е посочил, по административно-наказателното дело на Ботевградски районен съд е приложено пълномощно от Г. Петков за процесуално представителство от страна на адв. Петков и удостоверение за раждане, от което е видно, че адв. Петков е баща на Г. Петков. Безспорно процесуалното представителство е осъществено. В производството по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ обаче доказателствената тежест за доказване по безспорен и категоричен начин наличието на твърдените в исковата молба обстоятелства и факти пада върху ищеца, а в случая това не е направено – в съдебното производство по административно-наказателното дело не са представени доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение, нито се твърди такова плащане. Няма изменение в патримониума на касатора в посока намаление, което да означава настъпване на имуществена вреда - претърпяна загуба. За касатора не възниква дори и задължение за заплащане на адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал. 1 ЗА. Отговорността по чл. 1 ЗОДОВ на държавата за обезщетяване на имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатски възнаграждение във връзка с отменение наказателни постановления не намира приложение в настоящия случай, в който е уговорена безплатна правна помощ, която естествено не е заплатена. Касационната инстанция споделя изцяло изводите на Административен съд София - област за неоснователност на иска. Обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора, разноски на страните не се дължат, на основание приложимата редакция на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение