Решение № 12589 от 27.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7713/2010 г.

Решение № 12589 от 27.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7713/2010 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Татяна Цветанова Божинова от гр. София срещу решение № 471/16.03.10 г. по адм. д. № 1204/09 г. по описа на Административен съд София - град с молба за отмяната му като неправилно. Ответниците н-к ДНСК - София, н-к Столична РДНСК и кметът на Столична община не вземат становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира касационната жалба, подадена от страна за която решението е неблагоприятно в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване в първата инстанция е Заповед № ДК-04-112/08.12.08 г. на началника на Столична РДНСК, с която в производство по чл. 216 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ е оставен в сила отказ изх. № АП-94-Т-15/1.09.08 г. на директора на Дирекция "Архитектура и градоустройство" при Столична община да даде съгласие за строеж "Преустройство на гараж № 2 в търговски обект /дрогерия и аптека", находящ се в ЖСК "Кооператор" на бул. "Драган Цанков" № 59-63. С жалбата е поискана отмяна на административния акт като незаконосъобразен, предявен е на основание чл. 204, ал. 2 АПК иск за имуществени вреди в размер по на 6000 лв. месечно считано от 1.09.08 г. С постановеното по делото решение състав на Административен съд София - град е отхвърлил оспорването по жалбата и е прекратил на основание чл. 207, ал. 2 АПК производството по иска. Този правен резултат е обоснован с мотиви за валидност и законосъобразност на административния акт. Съдът е приел, че разпоредбата на чл. 18, ал. 3 от Закона за устройство и застрояване на Столична община /ЗУЗСО/ е специална спрямо общите разпоредби на ЗУТ, предвид което е направил извод, че като се е съобразил със забраната на същата за промяна предназначението на гаражи в съществуващи сгради административният орган законосъобразно е потвърдил постановения на основание същата разпоредба административен отказ за поисканото преустройство на гараж в търговски обект. Решението е постановено при липса на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му. Обоснован и в съответствие с материалния закон е изводът относно приоритета на специалната разпоредба на чл. 18, ал. 3 ЗУЗСО спрямо общата разпоредба на чл. 38, ал. 5 ЗУТ, предвид което жалбата се явява отхвърлена законосъобразно. Този резултат е обосновал последицата по чл. 207, ал. 2 АПК за прекратяване производството по иска за обезщетение. Касационната жалба е неоснователна. Гарантираните с разпоредбите на чл. 16, чл. 17 и чл. 19 от Конституцията на Реп. България право на труд, на собственост и свободна стопанска инициатива в правовата държава се упражняват в съответствие с нормативните разпоредби. За територията на Столична община ЗУЗСО определя специфичните правила и нормативи за устройство и застрояване с цел осигуряване устойчиво развитие и благоустрояване на същата /чл. 1 и чл. 2 от закона/. Принципно допустимата по чл. 38, ал. 5 ЗУТ промяна на предназначението на нежилищни помещения в заварени жилищни сгради, следва да бъде съобразена със специалния закон и след като последният с разпоредбата на чл. 18, ал. 3 е установил забрана за промяна предназначението на гаражи в съществуващи сгради на територията на Столична община, решаващият правен извод за неоснователност на оспорването срещу административната заповед, потвърждаваща отказа да се допусне преустройство на процесния гараж в търговски обект е законосъобразен. В съдебноадминистративното производство страните упражняват процесуалните си права свободно. Липсва процесуална норма, установяваща задължение за явяване и представяне изрично становище по оспорването. Ето защо, като не е възразил срещу оспорването по жалбата, административният орган не е манифестирал воля относно основателността му. Що се отнася до становището за неправилност на решението в частта на произнасянето по иска за обезщетение, съединен с жалбата на основание чл. 204, ал. 2 АПК, следва да се има предвид, че прекратяването на производството по него е последица от отхвърлянето на оспорването, визирана в императивната норма на чл. 207, ал. 2 АПК. Изложеното определя обжалваното решение правилно, постановено в съответствие с материалния закон и обосновано, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на II-ро отделение,