Решение № 5241 от 9.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13819/2018 г.

Решение № 5241 от 9.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13819/2018 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – гр. В., чрез юрк. Георгиев срещу Решение № 1765 от 01.10.2018 г., постановено по адм. дело № 2030/2018 г. по описа на Административен съд В. с доводи за неправилност поради наличие на касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяна му. Претендира юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция. Ответната страна – Д. Димитров, от [населено място] изразява становище за неоснователност, неправилност и необоснованост на касационната жалба. Счита, че съдебното решение следва да бъде потвърдено. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните, събраните по делото доказателства, в рамките на сочените касационни основания и с оглед мотивите на Тълкувателно решение на ОСС на І и ІІ колегии на ВАС от 15.03.2017 г. по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г., както и правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение Административен съд В. е осъдил ОД на МВР В. да заплати на Д. Димитров, обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер от 300 (триста) лева, както и разноски по делото в размер на 370 (триста и седемдесет) лева. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че с Наказателно постановление № 5947 от 14.08.10 г. на Началник сектор ПП към ОД на МВР-В., на Д. Димитров са наложени административни наказания "глоба" в размер на 50 лева, на основание чл. 183, ал. 4, т. 6, пр. 1 ЗДвП за нарушение на чл. 104а ЗДвП, глоба в размер на 300 лв. на основание чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. 1 ЗДвП за нарушение на чл. 150 ЗДвП и са му отнети 12 контролни точки. Същото е обжалвано и с Решение № 644 от 13.04.2018 г., постановено по НАХД № 564/2018 г. по описа на Районен съд В. е отменено. Решението не е обжалвано и е влязло в законна сила. Приложени са доказателства по делото, от които е установено, че в производството по оспорване на НП, ищеца е заплатил на адв. Алексиев сумата от 300 (триста) лева в брой, съгласно представен по НАХД № 564/2018 г. по описа на Районен съд В., Договор за правна защита и съдействие серия Б № 326767 от 13.03.2018 г. (л. 23), за процесуално представителство по посоченото дело. Въз основа на тази фактическа установеност, с обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил изцяло предявеният иск за обезщетяване на причинени имуществени вреди, като е приел, че са налице комулативно изискуемите, от нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, предпоставки за реализиране на отговорността на държавата. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първостепенният съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните, и въз основа на това е направил верни правни изводи за основателност на исковата претенция за претърпените имуществени вреди. При разглеждане на съдебния спор, съдът не е установил посочените касационни нарушения. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да се реализира безвиновната отговорност на държавата по реда на специалния закон – ЗОДОВ - трябва да са налице точно изброени от законодателя в нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предпоставки, в условията на кумулативност, а именно: 1. незаконосъобразен акт/действие или бездействие, отменени по съответния ред; 2. на държавен/общински орган или негови длъжностни лица; 3. извършени при или по повод изпълнение на административна дейност; 4. в резултат на незаконосъобразния акт/действие или бездействие да е настъпила вреда за гражданина/юридическото лице; 5. да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразните акт/действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Дейността по административно наказване по естеството си е дейност на администрацията, насочена към разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в условията на независимост и самостоятелност на решаването. Тази дейност е свързана със защитата на реда в областта на държавното управление по аргумент от чл. 6 ЗАНН и представлява санкционираща управленска дейност. Съгласно Т. Р. № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г., едно от условията на АПК за образуване на производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е административния акт да е отменен по административен и/или съдебен ред. "... След като в тези производства гражданина е ползвал адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, то хонорара, платен на адвокат за осъществяване на тази защита не е нищо друго, освен имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт (в случая наказателно постановление) и е непосредствена последица от него, а не неприсъщ или луксозен разход. Неразделната взаимовръзка между издаденото наказателно постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие - гражданина не би потърсил адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ неговите законни права и интереси. Безспорно, потърсената адвокатска помощ и платения адвокатски хонорар е пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. " Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че не са налице сочените от касатора отменителни основания, съдът е тълкувал и приложил правилно закона, поради което решението му следва да бъде оставено в сила. С оглед резултата от делото искането на касационния жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция е неоснователно. При този изход на спора, претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски по делото е основателна и следва да бъде уважена, съобразно представените пред настоящата инстанция Договор за правна защита и съдействие серия Б № 326781 от 15.03.2019 г. (л. 20) и списък на разноските по чл. 80 ГПК (л. 18) в размер на 360 лева. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение