Решение № 7045 от 10.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5002/2021 г.
ВАСIV отделение10.06.2021 г.докладчик Красимир Кънчев
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 668 от 05.04.2020 г., постановено по адм. дело № 3367/2020 г. на Административен съд - Пловдив. ОСЪЖДА Министерство на енергетиката да заплати на "Европейски пътища" АД със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, р-н Северен, [улица], [ЕИК], разноски по делото в размер на 3000 (три хиляди) лева за адвокатско възнаграждение. Решението е окончателно. С оглед постановеното определение на смесен петчленен състав на ВАС и указанията в него, постановеният от мнозинството краен резултат е логичен. Въпреки това считам, че няма пречка да бъде направена преценка отново на допустимостта на първоначалната жалба и разглеждането й. Считам, че производството е било недопустимо пред административния съд, с оглед характера на оспорването. Така издадената заповед на министъра няма характер на административен акт на "принуда", както е било прието. Постановено определение на смесения състав от 29.12.2020 г. е във връзка със спор за подсъдност и съдържа изключително кратки мотиви относно преценката на характера на акта по чл. 68, ал. 1 от Закона за подземните богатства. Считам, че акта на министъра е във връзка с правата му по вече сключен договор за концесия. Специфичността на договорите, сключени въз основа на разпоредбите на Закона за подземните богатства е както по отношение на предмета на договорите, така и във връзка с правата на страните по тях. Систематичното място на разпоредбата на чл. 68 от ЗПБ е след сключване на договор в раздела за неговото прекратяване, но е във връзка с изпълнението на този договор. Следователно всички спорове и други поставени въпроси се разрешават съгласно разпоредбата на чл. 71 от ЗПБ – За неуредените случаи по сключването, изпълнението и прекратяването на договорите се прилагат разпоредбите на част трета от Търговския закон и на Закона за задълженията и договорите. Разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от ЗПБ дава повече права на едната страна по договора именно поради специфичността на предмета му, затова, че той е свързан с търсене, проучване или за проучване или концесия за добив на подземни богатства, изключителна държавна собственост. Затова министърът има право, при констатирани дейности в противоречие с действащото законодателство да спре концесията. Това негово е поведение е на обвързана компетентност – констатира ли такава дейност – ако са издадени и влезли в сила наказателни постановления, той следва да спре временно концесията. Според разпоредбата – това е право на едната страна по договора да констатира определено поведение и поради законово изискване да извърши определено действие с правни последици. Няма как да бъде направено обследване на поведението на министъра с оглед изисквания на АПК и ЗАНН, тъй като акта му е на формално извършване. Това действие категорично считам, че не представлява административна принуда, както е било прието, а упражняване на повече права по договор, поради наличие на законово изискване. Административноказателните производство по установяване на нарушение / по определение на чл. 6 от ЗАНН/ и налагане на административна принуда / по смисъла на чл. 22 от ЗАНН/ са приключили с издадените вече и цитирани наказателни постановления. Административната мярка е приложена, дадени са срокове и напътствия за отстраняване на нарушението. При така посоченото от петчленния смесен състав / доколкото кратките мотиви биха могли да бъдат приети като такива/ би могло да се приеме, че е налице продължаване на административнонаказателните производства и преценки за следващото се поведение на концесионера по договора по административен ред, не според разпоредбата на изричния текст на чл. 71 от ЗПБ, което е недопустимо. Поради което действието на министъра като страна по договор с повече права по закон, за което концесионера безспорно се е съгласил и е наясно, че се разпорежда с държавни подземни богатства, следва да бъде преценявано през призмата на действието и изпълнението на договора за концесия, не като такова на административен орган, който упражнява и налага мярка на държавна принуда. Считам, че правото на министъра по чл. 68, ал. 1 от Закона за подземните богатства е свързано с преценка изпълнението на сключения вече договор, не с административна принуда. Дори в закона неслучайно е използван израза "спира действие на..... концесията.. ". Поради което това трябва да бъде преценка на гражданския съд, по силата на разпоредбите на Търговския закон и Закона за задълженията и договорите, който да извърши проверките и да прецени това действие дали е в рамките на закона, да направи проверка изпълнението дали е вече в рамките на законовите изисквания и т. н. Не може да бъде преценявано действието на министъра като административен орган по държавна принуда, както е било прието, тъй като той не е органа, констатирал нарушенията и наложил наказания, за да наложи и принудителна административна мярка. Характерът на ПАМ, налагащия я орган и последствията от нея, не могат да бъда вмъкнати в специфичното и тясно специализирано производство по Закона за подземните богатства. Ако концесионерът е сезирал министъра с искане за подновяване изпълнение по договора за концесия, поради поведението си, което счита за вече адекватно на законовите разпоредби и той /министъра/ откаже да се произнесе, вече може да се говори за поведение на административен орган, който отказва да извърши проверки и би могло да се приеме, че е поведение на властимащ орган. Но преценките по изпълнението договора за концесия, свързан със законовите норми следва да бъдат предмет на разглеждане от граждански съд, с правомощията на страните в гражданското производство, съгласно разпоредбата на чл. 71, ал. 1 от ЗПБ. Считам, че няма установена съдебна практика по този въпрос, тъй като определението по настоящето дело, постановено поради наличието на определение на смесения състав не са достатъчни да бъде прието и утвърдено такова разбиране за характера на акта на министъра по чл. 68, ал. 1 от ЗПБ. съдия Р. Борисова
Мотиви
Решение № 7045 от 10.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5002/2021 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на министъра на енергетиката, подадена чрез пълномощник експерт с юридическо образование Н. Т.. Жалбата е срещу решение № 668 от 05.04.2020 г., постановено по адм. дело № 3367/2020 г. на Административен съд - Пловдив. С него по жалба на "Европейски пътища" АД е отменен акт на министъра на енергетиката за спиране действието на договор от 04.09.2008 г. за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства-строителни материали - мрамори от находище "Белащица – участък Юг" ("Родопи-Юг"), обективиран в писмо изх. №Е-26-Е-142 от 27.02.2020 г. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон - отменително основание на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да бъде потвърден актът на министъра на енергетиката по издаване на писмо изх. №Е-26-Е-142 от 27.02.2020 г. Ответникът "Европейски пътища" АД, чрез упълномощения си процесуален представител адв. Д., с отговор на касационната жалба и в открито съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прави искане за оставянето й без уважение и за оставяне в сила на обжалваното съдебно решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че обжалваният съдебен акт е правилен и по отношение на него не е налице релевираното касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК. Поради това предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея съдебен акт, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд – Пловдив е било образувано по жалба на "Европейски пътища" АД срещу акт на министъра на енергетиката, обективиран в писмо изх. №Е-26-Е-142 от 27.02.2020 г. С него на основание чл. 68, ал. 1 от Закона за подземните богатства (ЗПБ) е спряно действието на договор от 04.09.2008 г. за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства-строителни материали - мрамори от находище "Белащица – участък Юг" ("Родопи-Юг"). С обжалваното решение № 668 от 05.04.2020 г. по адм. дело № 3367/2020 г. на Административен съд - Пловдив е отменен оспорения акт на министъра на енергетиката. За да постанови този резултат първоинстанционният съдът е приел, че оспорения акт е немотивиран - в него били посочени само две наказателни постановления, без нарушенията да са описани, без мотиви за това дали наказателните постановления са влезнали в сила, дали нарушенията по тях продължават да са налице и дали същите са отстранени към момента на налагане на принудителната мярка. Освен това съдът е приел, че в нарушение на чл. 68, ал. 2 – ал. 4 от ЗПБ в оспорения акт не било указан срокът на наложената принудителната мярка. На последно място съдът е приел, към момента на постановяване на оспорваната принудителна административна мярка (ПАМ) не са били налице основания за спиране действието на концесионния договор, тъй като и двете наказателни постановления, на които се е основал административният орган, са били отменени. Обжалваното решение е правилно. Неоснователно е оплакването на касатора, че с обжалваното решение неправилно е разгледано волеизявлението на министъра на енергетиката единствено като административен акт, без да са изследвани правоотношенията по сключения концесионен договор. Въпросите относно характера на обжалвания акт и упражняването на съдебен контрол върху него са разрешени с влязлото в сила определение № 48/29.12.2020 г. на смесен петчленен състав на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд по гр. дело № 37/2020 г. Поради това следва да се приеме, че спазвайки дадените указания относно характера на акта, с който се налага принудителна административна мярка за преустановяване на закононарушения и отстраняване на вредните последици от тях, административният съд е упражнил допустим съдебен контрол върху подлежащ на обжалване властнически акт. А правоотношенията по сключения концесионен договор са извън предмета на наложената принудителна административна мярка. Според чл. 68, ал. 1 от ЗПБ министърът на енергетиката има право да спре действието на концесията когато концесионерът извършва дейности, които са в противоречие с действащото законодателство или нарушават клаузите на сключения договор. В случая министърът на енергетиката с оспореното писмо изх. №Е-26-Е-142 от 27.02.2020 г. е приел, че "Европейски пътища" АД е извършил нарушения на Закона за опазване на околната среда /ЗООС/ и на Закона за чистотата на атмосферния въздух /ЗЧАВ/. Този извод е основан на издадени срещу "Европейски пътища" АД две наказателни постановления - № 82/10.12.2018 г. и № 48/25.07.2018 г., и двете на директора на Регионална дирекция по околната среда и водите – Пловдив. Установено е обаче, че и двете наказателни постановления, на които се е основал министърът на енергетиката, са били отменени, при това преди издаване на 27.02.2020 г. на оспорения административен акт. А именно - наказателно постановление № 82/10.12.2018 г. е било отменено с решение № 909/14.05.2019 г. по АНД № 26/2019 г. на Районен съд-Пловдив, оставено в сила с решение № 2148/29.10.2019 г. по КНАХД № 1948/2019 г. на Административен съд-Пловдив. А наказателно постановление № 48/25.07.2018 г. е било отменено с решение № 190 от 31.01.2019 г. по АНД № 5318/2018 г. на Районен съд-Пловдив, оставено в сила с решение № 240/10.06.2019 г. по КНАХД № 765/2019 г. на Административен съд-Пловдив. Противно на доводите на касатора, че не е бил страна в производствата по обжалване на наказателните постановления, министърът на енергетиката преди издаване на административния акт е могъл и е следвало да провери дали наказателните постановления са влезли в сила. И да съобрази волеизявлението си с резултата от тази проверка. Предвид отмяната на двете наказателни постановления преди издаване на 27.02.2020 г. на оспорения административен акт, няма установени нарушения от "Европейски пътища" АД. Затова не са били налице условията на чл. 68, ал. 1 от ЗПБ. Издадения административен акт обосновано и в съответствие с материалния закон е отменен с обжалваното съдебно решение. По тези съображения обжалваното пред ВАС съдебно решение е правилно, постановено при спазване на материалния закон, обосновано е и не страда от релевирани с касационната жалба пороци. Затова то следва да се остави в сила. Основателно по силата на чл. 143, ал. 3 от АПК е искането за присъждане на разноски, направено от ответника "Европейски пътища" АД. Същите са в размер на 4200 лв., своевременно поискани и доказани с представения договор за правни услуги, фактура и платежно нареждане по нея. При направено от касатора възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК, касационният състав намира заплатените разноски за адвокат за прекомерни. Според чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер за адвокатското възнаграждение е 500 лв. При съобразяване на фактическата и правна сложност на касационното производство и обема на осъщественото процесуално представителство, разноските за адвокат следва да бъдат намалени на 3000 лв. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение,