Решение № 14801 от 4.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 632/2019 г.

Решение № 14801 от 4.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 632/2019 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. Колева и Н. Колев, чрез процесуалния им представител адв. Неделчева, против решение № 2033/26.10.2018 г., постановено по адм. дело № 864/2018 г. по описа на Административен съд – Варна. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което да се отмени оспореното решение на общински съвет Варна. Касаторите претендират направените по делото разноски. Ответниците - Общински съвет Варна, В. Иванов и С. Ефтимов, изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежни страни срещу неблагоприятен за тях съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на В. Колева и Н. Колев срещу решение № 1045-4 от 21.12.2017 г. на Общински съвет Варна, с което е одобрен подробен устройствен план (ПУП) - план за регулация и застрояване (ПРЗ) за УПИ ХVІ-798 "за жилищни сгради", кв. 58 и промяна на уличната регулация от о. т. 741 до о. т. 742 по плана с. о. "Планова", гр. Варна. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган на основание чл. 129, ал. 1 във вр. с чл. 136, ал. 1 ЗУТ, при необходимите кворум и мнозинство, в предвидената писмена форма, при спазване на установената процедура за изменение на ПУП и в съответствие с материалния закон. Изложил е съображения за липса на нарушения по чл. 124а, ал. 5 ЗУТ, тъй като административното производство е инициирано по заявление на заинтересувано лице с приложена скица – предложение към него и съгласие от страна на жалбоподателите не се изисква. Посочил е, че е издадено разрешение по чл. 135, ал. 3 ЗУТ от главния архитект на община Варна, проектът е приет от ЕСУТ, а окончателният такъв е съобщен на заинтересуваните лица. Според съда одобреният ПУП в частта на предвиденото изменение на уличната регулация относно о. т. 741 до о. т. 742 осъществява хипотезата на чл. 134, ал. 2, т. 5 ЗУТ, тъй като планът е одобрен при съществени закононарушения. Като се е позовал на заключението на съдебно-техническата експертиза за отнемане на 3% от площта на ПИ 799, собственост на жалбоподателите и на влязлото в сила решение по адм. дело № 170/2012 г. на АС-Варна, е приел за неоснователно възражението им за неспазване на принципа за съразмерност и на чл. 108, ал. 5 ЗУТ, тъй като няма друго по-икономично осъществимо решение до път на ПИ 798, даващо възможност за по-целесъобразно устройство на територията. Приел е, че с новопроектираната улица, отговаряща на техническите нормативи по таблица 1. 3 към приложение № 2 на Наредба № 2/2004 г., не се засягат разрешени строежи, както и кладенеца в имота на жалбоподателите. Относно одобреният план за застрояване е изложил съображения за съответствието му с чл. 103, ал. 4 ЗУТ предвид съблюдаване на предвидените показатели с изискванията на ОУП на община Варна за устройствената зона – жилищна с малкоетажно застрояване, в която попада ПИ 798. Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело и до неправилно приложение на материалния закон. Данните по делото сочат, че целта на разработката по заявлението на В. Иванов е първоначално урегулиране на ПИ 798 с отреждане на УПИ ХVІ-798, предвиждане на застрояването му и осигуряване на достъп до него чрез проектиране на улица – тупик. За тази улица се отнемат 23 кв. м от ПИ 799. Изработването на ПУП-ПРЗ за ПИ № 798 при съобразяване с влязъл в сила ПУП- ПУР на с. о. "Планова" е разрешено със заповед № 573/28.10.2014 г. на главния архитект на община Варна, изменена с последваща заповед от 02.04.2015 г. с включване и на ПИ № 799. Разрешението е дадено на основание чл. 124а, ал. 5 ЗУТ и съгласно решение № 1259/14.05.2012 г. по адм. дело № 170/2012 г. на АС – Варна. С последното е отменен ПУП-ПУР в частта на имот № 802 поради неспазване на чл. 108, ал. 5 ЗУТ и преписката е върната на органа за ново произнасяне. Няма постановен последващ административен акт в изпълнение на влязлото в сила съдебно решение. Като правни основания в оспореното решение на Общински съвет Варна са посочени разпоредбите на чл. 12, чл. 16, ал. 1, чл. 124а, ал. 5 и 7 и чл. 129, ал. 1 ЗУТ. Издадено е при условията на чл. 103, ал. 6, задание по чл. 125 ЗУТ и при съобразяване с влезлия в сила ПУР на с. о. "Планова", одобрен с решение от 29.06.2011 г. на Общински съвет - Варна. Съдът се е ограничил да изследва предпоставките на закона, обуславящи единствено процедурата по изменение на влязъл в сила ПУП и приложението на чл. 134, ал. 2, т. 5 ЗУТ, което не е посочено като правно основание за издаване на акта, без да изложи фактически и правни изводи относно характера и вида на одобрения с оспореното решение подробен устройствен план. Отговорът на този въпрос е от съществено значение, за да се изведат правни изводи относно валидността, респ. законосъобразността на индивидуалния административен акт с предмет одобряване на ПУП – ПРЗ за един поземлен имот и осигуряване на достъп до него. В случая следва да се извърши преценка дали този достъп се извършва чрез изменение на вече одобрен ПУП – ПУР или се проектира нова улица – тупик. Затова съдът преди всичко е необходимо да установи вида на съответния план и приложимите за него материалноправни разпоредби. Проверката за това следва да извърши въз основа на приложените към административната преписка документи и графични материали, като на първо място дължи отговор на въпроса налице ли са сочените в акта правни основания. В случая съдът не е изложил мотиви, относими към основния въпрос, а именно вида на одобрения с оспореното решение ПУП, като с това е допуснал съществено процесуално нарушение. Неправилно е изследвал хипотезата на чл. 134, ал. 2, т. 5 ЗУТ в частта, касаеща изменението на уличната регулация. Такова правно основание не е посочено в оспореното решение. Съдебният контрол върху административния акт се извършва въз основа на посоченото в него правно основание и фактически съображения за издаването му. В случая разпоредбите на чл. 134, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ са неприложими поради установените данни, че се касае за първи ПУП спрямо неурегулиран дотогава ПИ 798. За с. о. "Планова" има одобрен само ПУР на основание чл. 16, ал. 7 ЗУТ, като в частта, в която с него се предвижда достъп до имота, предмет на оспорения акт, през ПИ 802, този план е отменен. Позоваването на административния орган на мотивите на решението по адм. дело № 170/2012 г. на АС - Варна, в които е обсъждан по-благоприятен вариант за достъп до улица за ПИ 798, не съставлява изпълнение на съдебния акт. Одобреният ПУП – ПРЗ за ПИ 798 е издаден въз основа на заявление на собственика на този имот. За осигуряването на достъп до него (лице към улица) на практика се проектира нова улица-тупик с о. т. 741 - 742, а не се изменя вече одобреният ПУР в тази част. Съдът е излагал доводи относно процедурата по изменение на регулацията, но не е изследвал спрямо установените по делото факти какъв е одобреният ПУП: дали е такъв по чл. 16, ал. 1 или по чл. 110, ал. 1, т. 1, 2 или т. 3 ЗУТ и съобразно това издаден ли е от компетентен орган и нарушен ли е закона, относим за него. Изложеното налага отмяна на обжалваното решение като неправилно и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения и излагане на мотиви относно вида на оспорения ПУП. При новото разглеждане съдът следва да съобрази, че в случая е издадено разрешение по чл. 124а, ал. 5 ЗУТ за изработване на проект за ПУП – ПРЗ за ПИ 798 от главния архитект на община Варна, а оспореното решение е издадено на основание чл. 16, ал. 1 ЗУТ. Тази разпоредба регламентира одобряването на ПУП по отношение на неурегулирани територии или на такива с неприложена първа регулация. Предмет на тази регулация са обекти на социалната инфраструктура - публична собственост, на озеленените площи, обединени в зелена система и на общите мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура. Този ПУП няма за предмет урегулирането на имоти - частна собственост, нито определяне на начина и характера на застрояването им, извън тези за предвидените в нормата мероприятия. Имоти, собственост на граждани и организации се урегулират с този план само ако са засегнати от тях. Процедурата по одобряването на плана по чл. 16, ал. 1 ЗУТ е различна от тази за изменение на влязъл в сила устройствен план. Различен е и органът, който е компетентен да издаде акта. Планът по чл. 16а (предишен чл. 16, ал. 7) ЗУТ има за предмет само улична регулация и определя външните към улицата регулационни линии на имотите, без да ги урегулира цялостно и да предвижда застрояването им. Планът по чл. 110, ал. 1, т. 1 ЗУТ може да има за предмет план за регулация на улици и на имоти и режим на застрояването им, вкл. и по отношение на територии с неурегулирани до одобряването му поземлени имоти или за такива с неприложена първа регулация, като при него недвижим имот може да бъде отреден изцяло или отчасти за улица, без съобразяване с изискванията на чл. 16, ал. 1, пр. 2 ЗУТ. С оглед този резултат и на основание чл. 226, ал. 3 АПК, по исканията за разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд, на който делото е върнато за ново разглеждане. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение