Решение № 6977 от 9.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4033/2021 г.

Решение № 6977 от 9.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4033/2021 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 59б, ал. 3 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Образувано е по касационна жалба на директора на Столична здравноосигурителна каса (СЗОК), чрез процесуален представител главен юрисконсулт в отдел "Правно обслужване" И. М., срещу Решение № 117/08.01.2021 г., постановено по адм. дело № 5924/2020 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е отменен по жалба на Многопрофилна болница за активно лечение "Вита" ЕООД, отказ за сключване на Договор с НЗОК/СЗОК, обективиран в Писмо изх. № 29-02-26/1/28.05.2020 г. на Директора на СЗОК, като преписката е изпратена за ново произнасяне на органа по Заявление с вх. № 8221177/30.01.2020 г., съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, в срок от 1 (един) месец от влизането в сила на постановения съдебен акт. Наведените в жалбата възражения относно неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт са относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Развити са съображения, че първоинстанционният съд е разгледал недопустима жалба, като е приел Писмо изх. № 29-02-261/28.05.2020 г. на Директор на СЗОК за индивидуален административен акт, поради което постановеното решение е недопустимо и неправилно. Формулиран е петитум за отмяна на първоинстанционното съдебно решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата. Претендира се присъждане на съдебни разноски пред двете съдебни инстанции. Ответникът - Многопрофилна болница за активно лечение (МБАЛ) "Вита" ЕООД, гр. София представлявано от д-р Т. С., чрез процесуален представител адвокат В. Г. от САК, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира изводите на първоинстанционния съд за обосновани и съответни на приложимите материалноправни норми. Счита, че не са налице касационни отменителни основания, поради което първоинстанционният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е отказ за сключване на Договор с НЗОК /СЗОК, обективиран в Писмо изх. № 29-02-26/1/28.05.2020 г. на директора на СЗОК, с което жалбоподателят е уведомен относно подадено от него Заявление с вх. № 8221177/30.01.2020 г., че съгласно Писмо изх. № 20-22-242/26.05.2020 г. на НЗОК, в изпълнение на Решение № РД-НС-04-50/13.05.2020 г., Надзорният съвет на НЗОК не разрешава сключване на договор с НЗОК за болнична медицинска помощ за изпълнение на посочените в писмото клинични пътеки по Приложение № 17 и амбулаторни процедури по Приложение № 18 на НРД за МД за 2020-2022 г. След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд приема за установено, че с Решение № РД-НС-04-50/13.05.2020 г. Надзорният съвет на НЗОК не разрешава по отношение на конкретни лечебни заведения, между които и МБАЛ "Вита" ЕООД, гр. София в т. 49 от списъка, сключването на договор с НЗОК за изрично посочени в писмото клинични пътеки и амбулаторни процедури. С т. II от същото решение се възлага на управителя на НЗОК чрез директорите на РЗОК да информират лечебните заведения. В изпълнение на горното, с обжалваното пред първата инстанция Писмо изх. № 29-02-26/1/28.05.2029 г. директорът на СЗОК уведомява МБАЛ "Вита" ЕООД гр. София, че не се разрешава сключване на индивидуален договор с НЗОК за болнична медицинска помощ за посочените в писмото клинични пътеки и амбулаторни процедури за 2020-2022 г. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, Административен съд – София-град обосновава извод за незаконосъобразност на оспорения пред него акт. Първоинстанционният съд намира оспореното Писмо изх. № 29-02-26/1/28.05.2020 г. на Директора на СЗОК за незаконосъобразен административен акт, като издаден при неспазване на установената форма (непосочване на фактически и правни основания, както и липса на мотиви за издаване на акта, съставляващи задължителни реквизити по смисъла на чл. 59, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от АПК) и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, ограничаващи правото на участие, респ. защита, на заявителя в производството по сключване на договор с НЗОК/СЗОК за оказване на болнична медицинска помощ по клинични пътеки, и/или извършване на амбулаторни процедури, и/или извършване на клинични процедури - отменителни основания по чл. 146, т. 2 - 3 АПК. Върховният административен съд – шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. Неоснователна е тезата на касатора, че процесното писмо не представлява индивидуален административен акт, а е издадено в хода на административното производство и не подлежи на самостоятелно обжалване. По отношение характера на процесния административен акт, Върховният административен съд се е произнесъл с определение № 12972/20.10.2020 г. по адм. дело № 10352/20 г. В същото е обективиран извод, че в конкретния случай с обжалваното Писмо изх. № 29-02-26/1/28.05.2020 г. на Директора на СЗОК се засягат права, свободи и законни интереси на лечебното заведение от отказа да се сключи договор за оказване на болнична помощ, независимо от формата на акта и причините довели до неговото издаване. Оспореният акт има пряк правопроменящ, правопрекратяващ и правопогасяващ ефект по отношение на правата и законните интереси на правния субект, поради което следва да се приеме, че е налице правен интерес от оспорването му. В хода на производството пред Административен съд – София-град, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването му. Решаващият съд надлежно и аргументирано обсъжда и анализира релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, като проверява законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, релевиращо нарушение от първоинстанционния съд на съдопроизводственото правило за преценка на събраните по делото доказателства. Първоинстанционният съд обосновано намира обжалвания акт за немотивиран по отношение на липсата или наличието на конкретните законоустановени изисквания (материалноправни предпоставки) и издаден при липсата на фактически установявания, подкрепени с доказателства относно релевантните факти и обстоятелства към конкретно заявеното искане от 30.01.2020 г. за сключване на Договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки с НЗОК и/или извършване на амбулаторни процедури с НЗОК и/или извършване на клинични процедури с НЗОК. По отношение на заявените нови клинични пътеки и амбулаторни процедури, се установява, че същите попадат в хипотезата на § 11, ал. 2 от Закона за бюджета на НЗОК за 2020 г., съгласно която лечебните заведения, сключили договор през 2019 г. при условията и по реда на НРД за медицинските дейности за 2018 г. и анексите към него, не може през 2020 г. да сключват с НЗОК договори или допълнителни споразумения за дейности по нови клинични пътеки, амбулаторни процедури и клинични процедури, спрямо договореното от съответното лечебно заведение през 2019 г., освен когато: тези клинични пътеки, амбулаторни процедури и клинични процедури не са изпълнявани на територията на съответната РЗОК; с дейностите по новите клинични пътеки, амбулаторни процедури и клинични процедури не се надхвърлят утвърдените стойности по чл. 4, ал. 1, т. 1, буква "б" за съответния изпълнител на болнична медицинска помощ – по решение на Надзорния съвет на НЗОК. Посоченото ограничение е възпроизведено дословно в § 7, ал. 2 от ПЗР на НРД за МД за 2020 - 2022 г. Разрешението, респ. съгласието на Надзорния съвет на НЗОК по смисъла на § 7, ал. 2, т. 2 от ПЗР на НРД за МД за 2020 - 2022 г. се явява положителна предпоставка за сключване на Договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки с НЗОК и/или извършване на амбулаторни процедури с НЗОК и/или извършване на клинични процедури с НЗОК. Изискването за мотивиране на акта е обусловено от предписанието на разпоредбата на чл. 59б, ал. 2 ЗЗО, съгласно която директорът на РЗОК издава заповед, с която прави мотивиран отказ за сключване на договор, съответно допълнително споразумение в случаите, когато лечебното заведение не отговаря на условията по чл. 55, ал. 2, т. 1 ЗЗО и на критериите за осигуряване на достъпност и качество на медицинската помощ по чл. 59в ЗЗО. В конкретния случай от органа не са изложени фактически и правни основания, обуславящи приетото решение, въпреки нормативно установеното изискване. По аргумент за по - силното основание, в настоящата хипотеза липсва произнасяне относно даденото положително становище изх. № 35-00-409/26.02.2020 г. от помощния орган – директорът на СЗОК, с което Надзорният съвет на НЗОК не се е съобразил, без да излага доводи за преценката си. В случая липсва позоваване или препращане към друг документ, съставен в хода на административното производство, който да съдържа фактически установявания, подкрепящи и обуславящи издаването на административния акт. По отношение на заявлението на лечебното заведение липсва анализ на предпоставките на § 7, ал. 2, т. 2 ПЗР на НРД за МД 2020 – 2022 г. от страна на административния орган. Мотивите на административния акт представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява на адресата на акта и заинтересованите лица да узнаят за характера и същността на фактите, обосновали приложението на конкретната правна норма. Мотивите имат съществено значение и за съда при осъществявания контрол за законосъобразност и липсата им възпрепятства този контрол, поради което представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт. В същия смисъл е съдебната практиката, обективирана в Решение № 2733 от 26.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10394/2020 г., VI о. Развитите съображения по релевантните обстоятелства в касационната жалба не могат да санират отсъствието им в оспореното писмо, което не позволява и произнасяне по доводите за материална законосъобразност на акта. Предвид изложеното Върховният административен съд – състав на шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Въпреки изхода на спора и своевременно заявената от ответника по касация претенция за присъждане на разноски, поради липсата на доказателства за техния размер и реалното им извършване, такива не се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд – състав на шесто отделение,