Решение № 8975 от 19.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1442/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт- София град (ТП на НОИ София - град) против Решение 7607/06.12.2023 г. на Административен съд София град, постановено по адм. дело 6019/2023 г. По съображения за неправилност на съдебния акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК (нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост), касаторът претендира отмяна на съдебния акт и да се отхвърли първоинстанционната жалба. Ответникът П. Т. Д. лично и с адв. А. поддържа становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на решението на първоинстанционния съд. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на атакуваното с нея съдебно решение, като предлага то да бъде оставено в сила. Върховният административен съд състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: С обжалваното първоинстанционно решение съдът е отменил по жалбата на П. Т. Д. Решение 2153-21-119/02.06.2023 г. на директора на ТП на НОИ София-град, върнал е делото като преписка на органа за ново произнасяне съобразно мотивите на съдебния акт и е осъдил ТП на НОИ София - град да заплати по сметка на Административен съд София - град сумата в размер на 520 лв. - разноски за вещо лице. За да се произнесе в посочения смисъл първоинстанционният съд е установил от фактическа страна следното: П. Т. Д. е сезирала компетентния орган на ТП на НОИ със заявление вх. 2113-21-8908/16.11.2022 г. за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Представя изискуемите се документи съгласно чл. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). На лицето е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с разпореждане [номер]/05.12.2022 г. Пенсията е на основание чл. 68, ал. 3 КСО и е в минимален размер - 396.95 лева до определяне на средномесечния осигурителен доход за страната. На Д. е зачетен общ осигурителен стаж на основание чл. 104 КСО, превърнат към трета категория труд 28 години 0 месеца и 2 дни, в който влиза 3 години 6 месеца и 2 дни осигурителен стаж от първа категория, 00 години, 08 месеца и 22 дни осигурителен стаж от втора категория и 21 години 03 месеца и 01 ден от трета категория. Видно от разпореждане [номер]/13.01.2023 г. и на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. д КСО вр. чл. 10, ал. 2 НПОС органът в пределите на своите правомощия по закон е изменил вече отпуснатата пенсия, като е взел предвид осигурителния доход на лицето за 36 месеца. Същото е оспорено по административен ред пред по-горестоящия административен орган директора на ТП на НОИ, който се е произнесъл по жалбата на Д. с процесното Решение 2153-21-119/02.06.2023 г. За установяване на законосъобразното определяне на размера на пенсията за осигурителен стаж и възраст първоинстанционният административен съд е допуснал изслушването на единична съдебно-счетоводна експертиза. Въз основа на заключението й, което е кредитирано от съда като вярно и безпротиворечиво дадено, е прието за установено, че за периода от м.11.1997 г. до 31.01.2007 г. на жалбоподателката е зачетен осигурителен стаж при условията на трета категория 28 г. 00 м. и 2 дни. Средноосигурителният доход за периода от 11.11.1997 г. до 31.01.2007 г. е в размер на 8 289.45 лева. Индивидуалният коефициент, съобразно който е определен размерът на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателката е изчислен по реда на чл. 70, ал. 8 и ал. 9 КСО е равен на 0.703. Вещото лице е посочило и процентите осигурителен стаж за определяне размера на пенсията, съгласно чл. 70, ал, 1 КСО. При анализа на относимите материалноправни норми първоинстанционният административен съд, съобразно приетите за установени фактически обстоятелства по делото, достига до извод за материална незаконосъобразност на решението на директора на ТП на НОИ София град. Приема, че по второто разпореждане сумата е следвало да бъде определена в размер на 396.96 лв., каквато е била и по първото разпореждане, и едва тогава към тази сума да бъде добавена сумата по т.нар. ковид добавка по ПМС 479/30.12.2021 г. Съдебното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд, в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдените от касатора пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност. Решението на Административен съд София град е постановено в съответствие с надлежно събраните доказателства по делото и относимата към казуса материалноправна уредба, които обуславят направените изводи от съда. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат дословно преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Касаторовите възражения са неоснователни. Административният съд е проверил и установил верността на констатациите на административните органи, обсъдил е доказателствата по делото, произнесъл се е по възраженията на страните и правилно е приложил материалния закон, като е формирал правилен краен правен извод, че атакуваното пред него решение на административния орган е материално незаконосъоразно. Законодателят е оправомощил административния орган сам да изменя и отменя издадените от него административни актове по реда на чл. 99 от КСО. На основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. д КСО вр. чл. 10, ал. 2 НПОС органът в пределите на своите правомощия по закон е изменил вече отпуснатата пенсия, като е взет предвид осигурителният доход на лицето за 36 месеца. Обосновано първоинстанционният административен съд е достигнал до извод за неправилно приложение от страна на административния орган, на правилото на чл. 70, ал.1 КСО, регулиращ начина, по който се определя размера на пенсията за осигурителен стаж и възраст. Видно от предвиденото в § 7ж, ал. 2 от ПЗР на КСО размерът, определен по реда на този кодекс към 30 юни 2022 г., на пенсиите, свързани с трудова дейност, отпуснати с начална дата до 31 декември 2021 г., се увеличава от 1 юли 2022 г. с 10 на сто. След увеличението по изречение първо в размера на пенсията се включва сумата от 60 лева, изплащана на основание Постановление 479 на Министерския съвет от 2021 г. за одобряване на допълнителен трансфер по бюджета на държавното обществено осигуряване за 2021 г. (ДВ, бр. 1 от 2022 г.), и сумата по § 7, ал. 1 от ПЗР на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г., когато има такава. Налага се извод, че в КСО законодателят е направил ясно разграничение между пенсията, в случая за осигурителен стаж и възраст и добавките, последните като основа за изчисление, съобразно § 7ж, ал. 9, ал. 10, ал. 11 и, ал. 18 от ПЗР на КСО, но не и в чл. 84 от КСО. Правилно и обосновано в този смисъл административният съд приема, че при определяне размера на пенсията административният орган неправилно е включил сумата от 60,00 лева на основание § 7ж, ал.18 от КСО, към изчисления действителен размер на пенсията 339,80 лева, вместо да приравни изчисленият съгласно разпоредбите на КСО действителен размер на пенсията 339,80 лева на минималния размер съгласно чл. 70, ал. 13 от КСО, след което да прибави сумата от 60,00 лева на основание § 7ж, ал. 18 КСО. Съгласно ал. 2 от ПМС 479 от 30 декември 2021 г. допълнителната сума по ал. 1 е в размер 60 лв. месечно и се изплаща към пенсията или сбора от пенсиите заедно с добавките и компенсациите към тях на всеки пенсионер независимо от размера на получаваната пенсия. Тоест, тази добавка е предвидена да се изплаща като отделна сума, която не се включва в първоначално определения размер на пенсията. С оглед изложеното, следва да се приеме, че касаторовата теза не намира опора в данните по делото и категорично се опровергава от изнесеното по-горе. По тези съображения, настоящият съдебен състав намира, че не са налице касационни основания за отмяна на проверяваното съдебно решение, поради което същото трябва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,