Решение № 6954 от 9.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7610/2018 г.

Решение № 6954 от 9.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7610/2018 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Д. Ушагелова, подадена чрез адв. Иванов и адв. Ножарова, в качеството им на процесуални представители против Решение № 2898/30.04.2018 г. по адм. дело № 7484/2018 г. на Административен съд- София- град (АССГ) в частта му, с която е отхвърлен иска за присъждане на обезщетение в размер на сумата от 55 620, 95 лв., за претърпени от ищцата имуществени вреди, представляващи направени разходи за изграждането на ограда, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 26.11.2012 г. до окончателното изплащане на сумата.

В жалбата се посочва, че решението е неправилно, поради това, че съдът неправилно е приел за недоказана вредата, поради това, че оградата е изцяло погинала. Счита, че в случая неправилно съдът е отказал да приеме за допустим способа за доказване чрез назначаване на съдебно- оценителна експертиза по чл. 195, ал. 1 от ГПК. Иска да се приеме за доказана настъпилата вреда на стойност на самата разрушена ограда в установения от съдебно оценителната експертиза размер от 55 620 лева.

Моли да се отмени решението в частта му, с която е отхвърлен като неоснователен и недоказан иска за сумата от 55 620 лева, като вместо него да се уважи претенцията в пълен размер.

По делото е постъпила и касационна жалба от Столична община, р-н "Витоша" чрез юрк. Стоянова, в качеството й на пълномощник против Решение № 2898/30.04.2018 г. по адм. дело № 7484/2017 г. на Административен съд- София- град в частта, с която е осъдена да заплати сумата от 11 156, 29 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищцата имуществени вреди.

Изложени са доводи, че не са обсъдени редица възражения свързани с проведената административна процедура и поведението на лицето, което е титуляр на отмененото разрешение за строеж.

Счита, че не е доказан фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

В писмен отговор подаден от Д. В., чрез адв. Иванов и адв. Ножарова, се счита за неоснователна касационната жалба, депозирана от Столична община. Намира, че незаконосъобразното поведение на административния орган е поставило началото/ условията, т. е. реалната възможност за увреждане и тази реална възможност е превърнала в порок самото разрешение за строеж.

В частна жалба, подадена от Д. В., против Определение № 3232/23.05.2018 г. по адм. дело № 7484/2017 г. на Административен съд - София град се иска неговата отмяна и да се увеличат присъдените разноски.

Касационният и частен жалбоподател Д. Ушагелова в съдебно заседание, чрез адвокат Ножаров моли да се уважи касационната жалба и да се отхвърли жалбата на Столична община. Претендира и разноски по делото.

Касационният жалбоподател Столична община, чрез юрисконсулт Стоянова моли да се остави без уважение касационната жалба на г-жа Ушагелова и се постанови решение, с което се уважат аргументите, изложени в касационната жалба на административния орган.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на двете касационни и частната жалба. Счита съдебното решение за правилно, тъй като не са налице касационни основания за неговата отмяна.

I. Касационните и частната жалба са подадени в законоустановените срокове и от надлежни страни, което ги прави процесуално допустими.

С обжалваното решение е ОСЪДЕНА Столична община да ЗАПЛАТИ на Д. В. сумата от 11 156, 29 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищцата имуществени вреди, причинени й от незаконосъобразни действия на гл. арх. на СО-Район "Витоша", довели до отмяна по надлежния ред на Разрешение за строеж № 09/10.03.2004 г. на гл. арх. на СО- Район "Витоша", от която сумата от 5 756, 29 лв. за разходи за премахването на оградата, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 16.08.2013 г. до окончателното изплащане на сумата и сумата от 5 400, 00 лв. за направени разходи за разчистване на строителните отпадъци, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 22.01.2014 г. до окончателното изплащане на сумата.

На следващо място е ОТХВЪРЛЕН иска за сумата от 55 620, 95 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищцата имуществени вреди, представляваща направени разходи за изграждането на ограда, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 26.11.2012 г. до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен и недоказан.

В частта за разноските е ОСЪДЕНА Столична община да ЗАПЛАТИ на Д. В. сумата от 423, 23 лв., съобразно уважената част от иска. С Определение № 3232/23.05.2018 г. по делото е оставена без уважение молбата за изменение на решението в частта за разноските.

За да достигне до този резултат адм. съд е приел, че е налице незаконосъобразно действие на гл. архитект на СО- Район Витоша и съответно незаконосъобразно бездействие, изразяващи се в това, че от една страна гл. архитект на СО-район Витоша е издал РС, без към него да са били приложени изискуемите документи /ситуационна скица/, а от друга страна не е изпълнил законовите си задължения, след издаване на РС да уведоми всички заинтересовани лица и РДНСК.

Изложил е съображения, че гл. архитект на СО- район Витоша не е изпълнил прецизно задълженията си по издаване на РС. Поради това е налице незаконосъобразно действие от страна на адм. орган на ответника.

Аргументирал е това, че в чл. 149, ал. 1 и ал. 5 ЗУТ. законодателят е предвидил задължение за извършване на определено действие по уведомяване, като не е изпълнил тези си задължения, гл. архитект на СО- район Витоша е допуснал незаконосъобразно бездействие, в следствие на което се е стигнало до изграждане на разрешената ограда, при невлязло в сила РС.

Съдът е намерил за частично доказани претендираните вреди. Приел е, че не е налице необходимата категоричност при доказване на реално претърпени вреди при изграждането на оградата. Счел е, че не може да бъде обезщетена вреда, която не е доказано, че е реално претърпяна.

Адм. съд е намерил за доказани другите две вреди, които ищцата претендира да е претърпяла. Намерил е за доказано, че изградената ограда е съборена по разпореждане на СО, с издаване на заповедта за премахване на незаконен строеж, като ищцата доказва да е направила реално разходи в размер на 5 756, 29 лв.

Преценил е, че след събарянето на оградата е било необходимо разчистването на терена от строителните отпадъци, което ищцата претендира като отделен вид имуществена вреда, тъй като е заплатила отделна сума пари за извършването на услугата. Извършването на тези дейности по извозването на строителните отпадъци се установява по безспорен начин от представения по делото протокол за установяване на състоянието на строежа след принудителното изпълнение, от 26.11.2012 г., като тази дейност е доказана.

Съдът е приел, че е доказано наличието на причинно следствена връзка между незаконосъобразните действия и бездействия на гл. архитект на СО- район Витоша и претърпените от ищцата вреди по премахване на оградата и извозването на останалите строителни отпадъци.

В заключение адм. съд е намерил за основателна исковата претенция за обезщетяване на претърпените от ищцата имуществени вреди, в следствие на незаконосъобразно действие и бездействие на гл. архитект на СО-район Витоша, изразяващи се в направени от В. разходи за събарянето на оградата за сумата от 5 756, 29 лв., както и направени разходи за разчистване на строителните отпадъци за сумата от 5 400, 00 лв. Останалият иск за обезщетяване на имуществените вреди, представляващи разходи за изграждането на оградата в размер на 55 620, 95 лв., съдът е намерил за неоснователен, поради което е отхвърлил същия.

II. Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд намира постановеното решение за правилно в осъдителната част за присъденото обезщетение от сумата от 11 156, 29 лв., а подадената срещу него в тази част касационна жалба за неоснователна.

1. Административният акт притежава възможности да регулира поведение на неговите адресати и създава предпоставки за предприемането на определени действия, които е възможно да имат икономически последици за тези лица. Увреждащото действие може да има две проявни форми– издаване и изпълнение на незаконосъобразен административен акт.

За успешното провеждане на иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ трябва да се докаже причинно- следствената връзка между незаконосъобразния административен акт и претендираните вреди- чл. 4 ЗОДОВ.

За установяването наличие на причинна връзка не е задължително във всички случаи незаконосъобразния административен акт директно да причинява вредите. Преди да се осъществи в действителност, вредата съществува като потенциално възможна и затова от значение са не само актовете и действията, които непосредствено причиняват вредоносни последици, но и тези които създават възможност за това и са в същата причинно следствена верига.

1. 1. Неоснователна е касационната жалба на Столична община, като не се споделят доводите за необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон при постановяване на съдебния акт в частта, с която се осъжда да заплати обезщетение за сумата от 11 156, 29 лв.

С оглед наличните данни по делото се установяват всички елементи от фактическия състав на отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. При тяхното установяване първоинстанционният съд е уважил частично исковата претенция при правилно приложение на материалния закон. Безспорно по делото се доказва незаконосъобразен административен акт, отменен по надлежния ред с влязло в сила съдебно решение, както и незаконосъобразни действия и бездействия на адм. орган, свързани с него.

Налице са и причинени вреди вследствие на незаконосъобразния акт, представляващи извършени разходи свързани с премахване на построената ограда и извозване на отпадъците. От доказателствата по делото, съдът е направил правилен извод за установеност на всички предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В случая налице са претърпени имуществени вреди, резултат от незаконосъобразния адм. акт.

1. Основателна е обаче касационната жалба на Д. Ушагелова срещу частта на съдебния акт, с която е отхвърлен иска за заплащане на обезщетение в размер на стойността на изграждането на оградата. В тази част, решението е неправилно, поради допуснато нарушение на съдопроизводствените правила по смисъла на чл. 209, т. 3, пр. 2 от АПК.

Крайният извод на съда за липсата на предпоставки за ангажиране отговорността на общината е изграден на съждението, че липсват категорични доказателства относно стойността на нейното изграждане. Приел е, че не е налице необходимата категоричност при доказване на реално претърпени вреди при изграждането на оградата. Счел е, че не може да бъде обезщетена вреда, която не е доказано, че е реално претърпяна.

1. 1. В случая съдът се е произнесъл по основателността на иска с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, който е отхвърлил в частта за строителството на оградата, без да обсъди всички правопораждащи отговорността факти и връзките между тях, които обуславят претенцията по делото.

В Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по Тълкувателно дело № 3/2004 г., на ОСГК на ВКС се посочва, че държавата не отговоря за вреди, ако увреждането е причинено по изключителна вина на пострадалия – чл. 5 от ЗОДОВ.

В този случай се изследва доколко поведението на пострадалия е в причинно следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат от незаконното действие на държавния орган и доколко го освобождава от отговорност. При условие, че единствен каузален фактор е поведението на пострадалия, държавният орган не отговоря. Ако само е допринесъл - обезщетението се намалява с оглед особеностите на всеки конкретен случай– (чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ).

В настоящия случаи стои въпросът към момента на изпращане на строителното разрешение дали този акт е бил влязъл в сила и за кои адресати. Налице ли е поведение от страна на лицето по реализиране на СМР, без влезли в сила строителни книжа или в противоречие на издадените административни актове. В случая по делото следва да се прецени налице ли е поведение на пострадалия, с което е допринесъл за настъпилия вредоносен резултат.

1. 2. Неяснотите в доказателствената маса могат да се преодолеят с ясни указания до страните относно фактите, които подлежат на доказване- чл. 170, ал. 1 и ал. 3 АПК. В случая релевантни са не само стойността на разходите при строителството, както приема съдът, а и пазарната стойност на самото съоръжение.

От административния съд не са изложени мотиви защо не приема заключението от назначената съдебна експертиза - чл. 201 ГПК, вр. с чл. 144 АПК. Съдът не е длъжен да възприеме експертното заключение, но когато го отхвърля, е длъжен да изложи мотиви, в които да посочи налице ли са и какви са недостатъците на това заключение, необоснованите, неточните или ненаучните изходни позиции, като прецени всестранно и другите доказателства - чл. 202 ГПК, вр. с чл. 144 АПК. Адм. съд, след като е приел, че за изясняване на някои въпроси от предмета на делото са необходими специални знания, за които се налага назначаване на вещо лице, е длъжен и сам да следи дали представеното заключение е пълно, ясно и обосновано и дали отговаря на поставената от съда задача.

Освен това непълнотата и неяснотата на СТЕ може да бъде преодоляна с назначаване на допълнително заключение, като при необоснованост или съмнения за неговата правилност е допустимо повторно заключение - чл. 201 ГПК, вр. с чл. 144 АПК. Допълнително или повторно заключение от друго или повече вещи лица се възлага, когато съдът по възражение на страна или служебно констатира непълнота, неяснота или необоснованост на представеното първоначално заключение.

1. Настоящата инстанция приема, че при постановяване на съдебното решение в отхвърлителната част относно претенцията за изградената ограда е допуснато нарушение на съдопроизводствените правила по смисъла на чл. 209, т. 3, пр. 2 от АПК. Същото препятства преценката относно наличието или липсата на предпоставките за ангажиране отговорността на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ в тази част на претенцията.

Поради това оспореният съдебен акт в тази част следва да бъде отменен, а делото следва да бъде върнато на Административен съд София– град за ново разглеждане от друг състав, като се съобрази изложеното по- горе в мотивите на настоящото решение.

С оглед изхода на спора, правилно адм. съд на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, е присъдил разноски, съобразно уважената част от иска. С това частната жалба срещу Определение № 3232/23.05.2018 г. по адм. дело № 7484/2017 г. на Административен съд - София град, с което е отказано изменение на решението в частта за разноските е неоснователна.

Водим от горното, Върховният административен съд - трето отделение,