Решение № 11327 от 17.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5798/2012 г.

Решение № 11327 от 17.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5798/2012 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Снежана Стефанова Огнянова, против Решение № 139/31.01.2012 г., постановено по адм. дело № 754/2011 г. на Административен съд Благоевград. В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, като се иска отмяната му. Ответната страна - началника на РДНСК - Югозападен район не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ като взе предвид, че жалбата е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, намира същата за процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена като неоснователна жалбата на касатора, против Заповед № ДК-02-ЮЗР-336/01.08.2011 г., на началника на РДНСК - Югозападен район, с която на основание чл. 225, ал. 1 от ЗУТ, вр. чл. 222, ал. 1, т. 10 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "Пристройка от югоизток, пристройка от северозапад и надстрояване на съществуващата масивна жилищна сграда, включващо втори жилищен етаж и тавански етаж", находящи се в УПИ VIII-2630, кв. 82 по плана на гр. Гоце Делчев, с извършител Снежана Стефанова Огнянова. За да постанови този резултат, Административен съд Благоевград е приел, че е налице незаконен строеж, поради което същият подлежи на премахване по силата на чл. 225, ал. 1 ЗУТ. С оглед изложеното съдът е направил извода, че издадената заповед за премахване на незаконния строеж от началника на РДНСК - Югозападен район е правилна и законосъобразна. Така постановеното решение е законосъобразно, обосновано и постановено при липса на основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Констатациите на извършилите проверката технически органи, залегнали в констативни актове от 03.12.2010 г. и от 10.03.2011 г. не са оборени в съдебното производство, а липсата на изискуемите строителни книжа не се оспорва от жалбоподателя както пред първата съдебна инстанция, така и в настоящето производство. Безспорно е установено по делото обстоятелството, че за процесните пристройки, представляващи строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, не е искано и не е издадено разрешение за строеж, нито има одобрени строителни книжа. Правилно съдът е приел, че процесният строеж не е "търпим" такъв в хипотезата на § 16, ал. 3 от ДР ЗУТ и не е деклариран за узаконяване по реда и в срока по § 184 от ПЗР на ЗУТ. Следователно и при липса на регламентирана в ЗУТ възможност за узаконяване след 23.01.2004 г., е налице безспорно незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 1 във вр. с ал. 2, т. 2 ЗУТ, подлежащ на премахване по реда на чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ, на каквото правно основание е издадена процесната заповед. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,