Решение № 71 от 28.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2513/2020 г.

Решение № 71 от 28.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2513/2020 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Василка Илиева Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 782/14.12.2020 г. е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касационно обжалване по касационна жалба, подадена от "Енерго - Про Продажби" АД, чрез адв. В. М., против въззивно решение № 580/22.05.2020 г., постановено по гр. д. № 305/2020 г. по описа на Окръжен съд - Варна, с което е потвърдено решение № 5116/22.11.2019 г. по гр. д. № 5773/2019 г. по описа на Районен съд - Варна, с което на основание чл. 124, ал. 1 ГПК е прието за установено в отношенията между страните, че С. П. В. не дължи на "Енерго - Про Продажби" АД сумата 11 677, 13 лева, представляваща корекция на потребена, неотчетена и неплатена стойност на електроенергия за периода от 15.12.2016 г. до 14.12.2017 г. за обект с адрес на потребление в [населено място], [улица] са присъдени съдебни разноски. Касационното обжалване е допуснато по обуславящия изхода на делото процесуален въпрос относно правомощията на въззивната инстанция при разрешаването на спора по същество и задълженията й да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства. Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, след като провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе по поставения въпрос, съобрази следното: Отговорът на поставения въпрос следва да бъде съобразен с трайно установената практика на ВКС, която се споделя от настоящия състав и според която, въззивният съд, като съд по съществото на спора, е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, след като прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право и да направи свои фактически и правни изводи по делото. Съдът е длъжен да обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните при спазване правилата на формалната и правната логика, т. е. фактическите му констатации и правните му изводи следва да са обосновани. По касационните основания В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност и необоснованост на атакуваното решение, иска се отмяната му и отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски. Ответната страна С. П. В. поддържа, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Претендира разноски. За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че "Енерго - Про Продажби" АД не е доказало, че е извършило правомерно и при спазване на всички изисквания едностранна корекция на сметката на ищеца. По делото е установено, че на 14.12.2017 г. е извършена проверка на СТИ, отчитащо потреблението в обекта на ищеца, като предвид констатираните показания в регистър 1.8.3. и регистър 1.8.0. е извършена подмяна на електромера и монтиране на нов. Изготвена е метрологична експертиза на СТИ от БИМ, ГД МИУ - РО Варна, за което е съставен КП № 880 от 01.04.2019 г., в който е документирано, че е осъществявана външна намеса в тарифната схема на електромера, като е установено наличие на преминала електроенергия, която не е визуализирана на дисплея. Електромерът съответства на метрологичните характеристики и изискванията за точност при меренето, но не и на техническите изисквания. Със становище за начисление на електроенергия от 04.04.2019 г. е одобрено начисляването на допълнително количество електроенергия в размер на 70 273 кВтч за периода 15.12.2017 г. - 14.12.2018 г. Корекцията е извършена на основание софтуерно прочитане паметта на СТИ. Въз основа на това становище по партидата на абоната е било начислено допълнително количество електроенергия за посочения период в посочения размер, за остойностяване на която е издадена фактура от 05.04.2019 г. за сумата от 11 677, 13 лева, посочено е основание "служебно". От заключението по приетата по делото съдебно-техническа експертиза, включително с обясненията, дадени от вещото лице при изслушването му е установено, че СТИ е от одобрен тип, в метрологична годност. Практически е невъзможно да се определи началният момент, от който е започнало натрупването на електроенергия по трета тарифа, още повече че абонатът е битов и СТИ е тарифирано да отчита само по две тарифи. Наличието на данни, записани в регистър 1.8.3. и регистър 1.8.0. се дължи на неправомерно софтуерно вмешателство в програмата за параметризация на измервателния уред и по-точно в тарифната схема. Въззивният съд е посочил, че съществуващите договорни отношения между страните се регламентират от действащите Закон за енергетиката, ОУ по договора за доставка и продажба на електроенергия, одобрени с решение № 0 У–061 от 07.11.2007 г. на ДКЕВР /сега КЕВР/, както и от разпоредбите на ПИКЕЕ, обнародвани в "Държавен вестник" бр. 98 от 12.11.2013 г. С решение № 1500/06.02.2017 г. по адм. д. № 2385/2016 г., постановено от петчленен състав на ВАС, ПИКЕЕ са отменени с изключение на чл. 48 – чл. 51, като решението е обнародвано в "Държавен вестник" бр. 15 от 14.02.2017 г. Съгласно чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение. Съгласно чл. 195, ал. 2 АПК правните последици от акта се уреждат от компетентния орган /в случая КЕВР/ в срок до три месеца от влизане в сила на съдебното решение. Към настоящия момент КЕВР не е уредила правните последици, възникнали от отменените ПИКЕЕ. Поради това и с оглед действието във времето на решението на ВАС относно извършената на 14.12.2017 г. проверка на средството за търговско измерване въззивният съд е приел, че отменените ПИКЕЕ не представляват приложим закон. Приел е, че съгласно изменението на член 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ като необходимо съдържание на ОУ е предвидено и задължително уреждане на реда за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметки съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, каквото изискване липсва в ОУ на ответника, които не са представени по делото, но на съда е служебно известно тяхното съдържание. Посочил е, че едностранната корекцията на оператора е допустима при наличието на следните предпоставки: предвиждане в ОУ на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка; наличието на правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите за измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електроенергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената електроенергия; спазването на правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите за измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, а по делото не е установено наличието на първата и третата предпоставки. Релевираните касационни доводи са основателни. Въззивният съд е ценил приетото по делото експертно заключение, което е непълно и недостатъчно аргументирано, поради което необоснован се явява изводът за недоказаност на реалното предоставяне и потребление на процесните количества електрическа енергия, регистрирани в тарифа ТЗ. Предвид извода за допуснати съществени нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила при постановяване на обжалваното решение, както и неговата необоснованост, се налага то да бъде отменено и делото – върнато на въззивния съд при условията на чл. 293, ал. 3 ГПК, за да се изслуша комплексна електротехническа и софтуерна експертиза, която, след като извърши софтуерен прочит на паметта на средството за търговско измерване, да даде отговор на въпросите: при какви условия е възможно /включително при какви технически повреди/ да се получат цифрови показания в тарифи, неизведени на дисплея на средството за търговско измерване; кога и по какъв начин са възникнали показанията в регистър ТЗ на процесното средство за търговско измерване; установената в констативен протокол № 880 от 01.04.2019 г. на Българския институт по метрология намеса в тарифната схема на електромера означава ли софтуерна намеса, насочена към разпределяне на действително потребена енергия и върху невизуализирана тарифа; осъществено ли е неправомерно софтуерно въздействие върху паметта на процесното средство за търговско измерване, и ако такова е налице – по какъв начин, кога е извършено и с каква цел. При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по отговорността на страните за разноски в производството пред Върховния касационен съд, съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК. Водим от гореизложеното и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение