Решение № 5871 от 25.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13155/2011 г.

Решение № 5871 от 25.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13155/2011 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Съдебното производство е по чл. 38, ал. 1 от ЗДС във вр. с чл. 145 АПК. Образувано е по жалбата на Иван Николов Пейчев, Мария Илиева Недева, Снежана Сотирова Вучкова, Верка Сотирова Тончева, Маруся Михайлова Кальонскса и Елена Емилова Рашева, срещу Решение № 686 на Министерския съвет от 13.09.2011 г. за отчуждаване на имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "АМ" Струма", Лот 1, на територията на област Перник и област Кюстендил постановено на основание по чл. 34а, ал. 1 във вр. с чл. 34б от ЗДС и § 1 от ДР на ЗДС. Иска се увеличаване на обезщетението за отчуждена част от имот № 12907 (респ. 129028) в землището на с. Дяково, описан в раздел 1 под № 331 към РМС № 686 и под № 454 е отчуждената част е размер на 0.724 кв. м. Твърди се още, че се касае до овощна черешова градина, унищожени са плододайни дръвчета, които не са оценени. Оценката е силно занижена и не съответства на пазарните такива. Претендира направените по делото разноски. Ответната страна Министерският съвет на РБ и заинтересованите страни МРРБ, МФ и АПИ оспорват жалбата. Върховният административен съд - III отделение, намира, че жалбата е допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 38, ал. 1 от ЗДС. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: В процедурата по чл. 34а във вр. с чл. 33 и чл. 34б от ЗДС с решение № 686 на Министерския съвет от 13.09.2011 г., са отчуждени на два пъти части от имот № 129007, (по договор за делба № 129028 ) с обща площ от 2500 кв. м, както следва; за АМ "Струма " - 48 кв. м и 724 кв. м, попадащи в сервитута на ел. провод 20 kV, посочен под № 454 от приложението към Решение № 686/2011 г. на МС на РБ. Имотът е възстановен на жалбоподателите с решение № 0205 от 2.11.1998 г. на ПК - Дупница. С договор за доброволна делба № 106, т. VI от 23.10.2007 г. от процесния имот № 129007 с обща площ 5000 кв. м са образувани два поземлени имота № 129018 и № 129028 - всеки от тях с площ от 2500 кв. м. В дял на жалбоподателите Иван Пейчев, Елена Емилова Рашева и Маруся Михайлова Кальонска при квоти по 1/3 за всеки от тях, е останал имот № 129028 с площ 2 500 дка, който е представлява овощна градина и е предмет на оспорения административен акт. За имота с площ 48 кв. м е определено обезщетение от 3 лева, а за отчуждената част от 724 кв. м - 49 лева. Затова при тази установеност жалбата, по отношение на останалите наследници, вписани в решението за отчуждаване - Мария Недева Снежана Вучкова и Верка Сотирова Тончева, се явява неоснователна. Към делото са представени доказателства, събрани редовно в производството пред административния орган, които на основание чл. 171, ал. 3 от АПК имат доказателствена сила и пред съда, сред които е оценката поземлените имоти в землището на с. Дяково, Община Дупница, с възложител Агенция "Пътна инфраструктура" и дата на възлагане на оценката - 4.08.2011 г. Оценката е изготвена по метода, визиран в разпоредбата на чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС, т. е. по Наредбата за условията и реда за определяне на текущи пазарни цени на земеделски земи. В оценката са отразени условията и методиката, при които е извършена от ценителя, като е приложена и таблица, по която е определена "крайна оценка" на отчуждените имоти в землището на с. Дяково с посочена обща площ на отчуждаване. С протоколно определение от 19.10.2011 г. по делото е допусната съдебно-оценителна експертиза, която да даде заключение по следните задачи: каква е "пазарната цена" на отчуждаваната част от имота в землището на село Дяково по смисъла на чл. 32, ал. 2 ЗДС и § 1а, т. 2 и т. 4, б. "в" от ДР на ЗДС; въз основа на установената "пазарна цена" да се определи размерът на равностойното парично обезщетение за отчуждените части от имота; ако "пазарна цена" не може да бъде определена, да се даде заключение за размера на дължимото обезщетение, определен съгласно чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС и Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи. Поставена е и задача за оценка на унищожените плодни дръвчета. Съдебно-оценителната експертиза, изготвена от вещото лице Жулиета Господинова, е представена пред съда на 27.03.2012 г., като същата, без да се оспорва от страните, е приета в съдебно заседание от 22.02.2012 г. Съгласно заключението стойността на отчуждаваната земя е размер на 86 лева. Вещото лице е изяснило, че представените пазарни свидетелства са неотносими към конкретния спор, тъй като касаят земеделска земя - ниви, а в конкретния случай се касае до оценяване на овощна градина. С оглед на това оценката на земята следва да се извърши по Наредбата за реда и определяне на цените на земеделските земи във връзка с § 1а, от ДР на ЗДС. Административния орган обаче не е оценил унищожените плодни дръвчета. Вещото лице е дало два варианта на оценката: в първия вариант са оценени плодните дръвчета унищожени върху отчуждената част, а във втория вариант оценката е извършена за всички отсечени дръвчета констатирани от вещото лице на място при оглед. Съгласно първия вариант размера на обезщетението следва да се увеличи на 2 922.48 лева, а по втория вариант с всички отсечени дървета на 9131.60 лева. Вещото лице изяснява че при извършване на оценката на плодните дръвчета и земята е спазвала нормативната уредба, таблицата която е към наредбата, поради липса на пазарни свидетелства. При така установеното и като съобрази, че страните не оспорват установените от вещото лице характеристики на отчуждавания имот и представеното по делото удостоверение изх. № 227 от 10.06.2011 г., издадено от Службата по вписванията - Дупница, съдът намира, че определеното от административния орган обезщетение е неравностойно спрямо стойността на отчуждения имот. По изложените съображения настоящият състав приема, че следва да кредитира и възприеме размера на посочения в приетата по делото съдебно-оценителна експертиза за размер на дължимото парично обезщетение в първия вариант и да измени административното решение, като увеличи размера на дължимото обезщетение за отчуждаваните части от имота с площ 48 кв. м и 724 кв. м от имот пл. № 129028, ведно с унищожените плодни дръвчета на 2 922.48 лева (две хиляди деветстотин двадесет и два лева и 0.48 ст.). Съдът счита, че следва да се съобрази с първия вариант на заключението, тъй като предмет на спора е размера на обезщетението за отчуждените части от процесния имот. В първия си вариант изчисленията са направени с оглед предмета на спора като са оценени отчуждената земя и унищожените дръвчета върху нея. Безспорно вещото лице е установило, че при завземане на имота на жалбоподателите са унищожени много повече плодни дръвчета, но отговорността за вредите следва да се реализира по реда на ЗЗД, но не и в рамките на отчуждителното производство. В противен случай съдът би излезнал извън предмета на конкретния спор. С оглед изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК следва да бъде уважено искането на жалбоподателите за присъждане на разноски. От приложените по делото доказателства се установяват реално направени такива в размер 200 лв. - депозит за вещо лице и възнаграждение за ползване на правна помощ от 150 лева. Водим от горното, Върховният административен съд - трето отделение,