Решение № 187 от 13.09.2011 г. на ВКС по н. д. № 1094/2011 г.

Решение № 187 от 13.09.2011 г. на ВКС по н. д. № 1094/2011 г., I н. о., НК, докладчик председателят Пламен Томов Делото в тази съдебна инстанция е по жалба, подадена от името на подсъдимия И. П. К. срещу решението на Бургаския апелативен съд, изменящо присъдата на Сливенския окръжен съд не само в посока на утежняване на положението му, но съдържащо и отказ то да бъде смекчено. Първоинстанционната присъда - 23 от 7 октомври 2010 г. по нохд 395/10, е за престъпление по транспорта по чл. 343, ал. 1, б. "а" НК, извършено на 13 май 2010 г. и причинило смъртта на 80-годишната пешеходка М. А. А.; наложеното на подсъдимия наказание е 3 г. лишаване от свобода, но е намалено по реда на чл. 58а НК на 1 г. л. св. заради проведеното в окръжния съд съкратено съдебно следствие; наказанието освен това е условно (чл. 66 НК) за 3 г. и наложено заедно с лишаване от право да се управлява МПС за същия срок. Присъдата има и гражданскоосъдителна част за обезщетението за имуществени щети в размер на 1500 лв., дължимо на тримата наследници на починалата (съпруг и двама синове). Бургаският апелативен съд като втора (въззивна) инстанция с решението си № 247 от 22 декември 2010 г. по внохд 262/10 е уважил частично протеста на съответния прокурор срещу присъдата, като е отменил условното осъждане на подсъдимия, а жалбата от негово име (за по-благоприятни условия на осъждането по чл. 66 НК или за определяне на по благоприятно наказание - пробация) - отхвърлил; въззивната жалба е отхвърлена и в частта й за намаляване на присъденото обезщетение. В подадената сега (касационна) жалба отново се настоява за по-лекия вид наказание при условията на изключително или многобройни смекчаващи обстоятелства, но алтернативно е поискано и връщане към условното осъждане. Жалбата е поддържана и в съдебното заседание на касационната инстанция, а прокурорът е за нейното отхвърляне. ВКС намери жалбата за основателна, но не във всичко, което е поддържано в нея или в нейна подкрепа. Оспорената от жалбоподателя отмяна на условното осъждане се основава не само на голословно противоречие с убедителните изводи на апелативния съд, че подсъдимият не може да бъде смятан за неосъждан към този момент; извършено е позоваване на две решения на ВКС, които нямат никакво отношение към незаконосъобразните доводи в подкрепа на условно осъждане. Апелативният съд, от друга страна, би бил убедителен и в аргументацията си при коригиране на санкционирането на подсъдимия, ако се бе отнесъл с по-голямо внимание към доказателствата неговото здравословно състояние. Нейното подценяване е очевидно при отхвърлянето като неотносимо към времеизвършването на престъплението ЕМГ изследването от 6 декември 2010 г. (неправилно датирано от съда като извършено на 20 ноември 2008 г. - вж. на л. 58 от делото), но по-съществено е обявяването на здравословното състояние на подсъдимия извън кръга на обстоятелствата, които могат да бъдат изключителни по смисъла на чл. 55 НК. БАС би могъл и да е прав, но без изслушването по въпроса на съответния специалист или специалисти, мнението му си остава неуважително към необходимостта от специални знания, за която по аналогия в случая важат изискванията в чл. 144, ал. 2 НПК. Необходимо е било, с други думи, в резултат на законосъобразно тълкуване на чл. 54, ал. 2 и чл. 55, ал. 1 НК съдът да направи необходимото за изясняване на обективната истина в изтъкнатата посока и за осигуряването на правото на защита на подсъдимия (арг. от чл. 13 и чл. 15 НПК), и като не го е сторил, е постановил решението си в нарушение на материалния закон, но с процесуалните последици от това, които пък на свой ред изискват отстраняване, както се отстраняват съществените нарушения на процесуални правила (чл. 354, ал. 3, т. 2 НПК). Ето защо и съобразно останалите приложими разпоредби от глава двадесет и трета от НПК, ВКС - I н. о.