Решение № 7905 от 10.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9252/2012 г.

Решение № 7905 от 10.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9252/2012 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Василка Йорданова Христова от с. Константиново, Варненска област, подадена чрез адв. С. Митева, срещу решение № 1299 от 17.05.2012 г., постановено по адм. дело № 624/2011 г. от Административен съд - Варна. С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му и постановяване на ново решение по същество, с което да бъде отменена оспорената заповед на кмета. Ответната страна - кметът на община Варна, не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество - за неоснователна. С обжалваното решение Варненският административен съд е отхвърлил жалбата на Василка Йорданова Христова срещу отказ № ЗАО 25658/18.11.2009 г. (относно искане вх. № ЗАО 25658/14.06.2007 г.) на кмета на община Варна, с който й се отказва извършване на разпоредителна сделка - придобиване на право на собственост върху общински имот по реда на чл. 35, ал. 3 от Закона за общинската собственост (ЗОС). За да постанови този резултат, съдът е приел, че за да бъде уважено искане за закупуване на земя - частна общинска собственост по реда на чл. 35, ал. 3 от ЗОС е необходимо наличието на две кумулативно дадени условия: искането да е направено от собственик на сграда и сградата да е законно построена. Установено било по делото, че с удостоверение № 168 от 20.01.1977 г., издадено от Общински народен съвет - с. Белослав на основание чл. 4 от Закона за уреждане правата на лицата, които са заели или получили държавни дворни места, в полза на наследниците на Йордан Керезов Петров от с. Константиново било признато безвъзмездно право на строеж, като със същото удостоверение били признати за собственици на постройките в парцел VIII и IХ в кв. 50, описани в т. 1 като "жилищна сграда на 2 етажа от 3 стаи с кухни и пр. с обща застроена площ 45 кв. м". Според първоинстанционния съд признаването на право на строеж и собствеността върху постройката не означавало, че сградата е построена със строителни книжа, т. е. че е законна от гледна точка на техническите правила. Жалбоподателката не се била възползвала от предвидената в § 184 от ДР на ЗУТ процедура по узаконяване и сградата не била узаконена към датата на постановяване на оспорения административен акт. Поради това съдът е приел, че липсва второто условие за уважаване на искането за купуване на земя - частна общинска собственост. Решението е правилно. Видно от данните по делото, с искане вх. № ЗАО 25658/14.06.2007 г. Василка Йорданова Христова е поискала от кмета на община Варна извършване на процедура по продажба на общински нежилищен имот, находящ се в с. Константиново, Варненска област, парцел УПИ VIII-231 и IХ-231, кв. 50. По делото безспорно е било установено, че в УПИ VIII-231 има изградена жилищна сграда и полумасивна стопанска постройка, а в УПИ IХ-231 няма изградени сгради. Към искането са били приложени следните документи: 1. удостоверение № 168 от 20.01.1977 г. за признато право на строеж върху държавно дворно място, издадено от Общински народен съвет - с. Белослав, Варненски окръг; 2. решение за съдебна делба от 3.06.1977 г. по гр. дело № 401/1977 г. на Варненския районен съд; 3. констативен нотариален акт, издаден въз основа на съдебното решение за съдебна делба. Съгласно чл. 35, ал. 3 от ЗОС, продажба на земя - частна общинска собственост, на собственика на законно построена върху нея сграда се извършва от кмета на общината без търг или конкурс по ред, определен в наредбата по чл. 8, ал. 2. Тоест законът определя, че само собственик на построена върху земя - частна общинска собственост сграда, и то законно построена, може да иска придобиването й по реда на чл. 35, ал. 3 от ЗОС, който от своя страна препраща към реда по наредбата на Общинския съвет, приета на основание чл. 8, ал. 2 от ЗОС. В случая от представените от жалбоподателката документи се установява наличието само на първата от двете кумулативно зададени от закона предпоставки, а именно, че тя е собственик на построената в общинския имот сграда. Представеното удостоверение № 168 от 20.01.1977 г. доказва единствено, че върху имота - частна общинска собственост е било признато право на строеж. Правото на строеж е ограничено вещно право, по силата на което едно лице може да построи сграда върху чужда земя и да стане изключителен собственик на постройката. Въз основа на правото на строеж нито възниква право на собственост върху земята, върху която е изградена постройката, нито последната се узаконява. Същото важи и за решението за съдебна делба. С него в дял на жалбоподателката е възложена процесната сграда. В този смисъл това решение има конститутивно действие, тъй като въз основа на него е изменено е едно правоотношение от такова на съсобственост в правоотношение на разделност. Въз основа на това съдебно решение за извършване на делба е издаден и констативен нотариален акт, който има само удостоверително действие, т. е. с него не се създават, а се удостоверяват съществуващи вече права и това са вещни права. В този смисъл несъстоятелни са изложените в касационната жалба доводи, че съдебното решение било акт на узаконяване и саниране. Правото на собственост върху сградата не се оспорва от административния орган. Наличието на право на собственост или на каквото и да е друго вещно право не може да узакони, да санира една незаконно изградена постройка. Както правилно е отбелязал и първоинстанционният съд за узаконяването на сградата касаторката е следвало да изпълни предвидената в § 184 от ДР на ЗУТ процедура. Дори и построената в процесния общински имот сграда да представлява "търпим строеж" по смисъла на § 16, ал. 1 от ЗУТ, това не означава, че същата сграда е законно построена по смисъла на чл. 35, ал. 3 от ЗОС. Законно построена би била сграда, за която са налице всички издадени по съответния ред строителни книжа. В случая такива не са били представени. След като не са налице строителни книжа, не може да се приеме и за законно построена сградата. В този случай парцелът - частна общинска собственост, върху който е изградена постройката не може да бъде продаван по привилегирования ред, предвиден в чл. 35, ал. 3 от ЗОС, както правилно е приел и първоинстанционният съд. По изложените съображения решението на Административен съд - Варна като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,