Решение № 1594 от 2.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15407/2010 г.

Решение № 1594 от 2.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15407/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на образованието и науката, подадена от неговия процесуален представител по пълномощно държавен експерт Юлия Топалова, срещу решение № 12257 от 21.10.2010 г. по адм. дело № 2002/2010 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, седмо отделение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Между страните няма спор по фактите: Със заявление по чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредбата за държавните изисквания за признаване на придобито висше образование и завършени периоди на обучение в чуждестранни висши училища (наредбата) Иванка Петрова Петкова от гр. София е представила диплом на бакалавър по счетоводство и контрол, издадена от Киевски славистичен университет (гр. Киев, Украйна) и е поискала придобитото от нея образование да бъде признато по смисъла на чл. 5 от цитираната наредба. В заявлението изрично е посочено, че обучението е проведено дистанционно. С решение VI. 16 по протокол № комисията по чл. 7, ал. 2 от наредбата е направила предложение да се откаже признаване на основание чл. 12, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 2 от наредбата и § 4, ал. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за висшето образование (ДР на ЗВО). Към решението комисията е изложила следните мотиви: "След извършена проверка на документите по реда на чл. 10, ал. 1, т. 1 и в съответствие с чл. 2 от Наредбата за държавните изисквания за признаване на придобито висше образование и завършени периоди на обучение в чуждестранни висши училища се установи, че обучението е проведено в нарушение на § 4, ал. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за висшето образование, съгласно който чуждестранните висши училища не могат да разкриват свои поделения на територията на Република България." С решение № 06-00-808-2009 от 13.01.2010 г. министърът на образованието и науката е отказал да признае висше образование на Иванка Петрова Петкова по специалността "Счетоводство и контрол". Като правно основание на този отказ също са посочени чл. 12, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 2 от наредбата и § 4, ал. 1 ДР на ЗВО. Фактическото основание обаче е по-различно: "В заявление ... лицето е декларирало, че обучението е проведено на територията на Република България, а не в страната, издала дипломата за висше образование. Следователно заявителят се е обучавал в нарушение на § 4, ал. 1 ДР на ЗВО, съгласно който чуждестранните висши училища не могат да разкриват свои поделения на територията на Република България." Сезиран с жалба от Иванка Петрова Петкова, тричленен състав на Върховния административен съд, седмо отделение, с посоченото по-горе решение е отменил отказа на министъра на образованието и науката. За да постанови този резултат тричленният състав е акцентирал на обстоятелството, че според заявеното от жалбоподателката обучението й е проведено дистанционно, а провеждането на дистанционно обучение от чуждестранно висше училище на територията на страната ни не е равнозначно на разкриването на филиал на чуждестранно учебно заведение в противоречие с изискванията на ЗВО и само по себе си не обективира нарушение на правилото на § 4, ал. 1 от ЗВО - дистанционната форма на обучение предполага, че ученикът и преподавателят са разделени по местоположение, но не непременно и по време, като съществуващата дистанция се компенсира с технологични средства и поради това придобиването на висше образование в чуждестранно висше училище по метода на дистанционно обучение, през който период жалбоподателката Иванка Петрова Петкова се е намирала на територията на страната ни, не съставлява нарушение на забраната по § 4, ал. 1 ДР на ЗВО. С касационната жалба е инвокиран довод, че в случая не се касае за висше образование, придобито в чужбина, а за обучение в България - Киевският славистичен университет би следвало да създаде по законоустановения ред свое поделение съгласно ЗВО, ако желае да провежда обучение на свои студенти на територията на Република България и тъй като това не е направено, в случая не се касае за висше образование, придобито в чуждестранно висше училище. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Формите на обучение във висшето училище са редовни, задочни, вечерни и дистанционни (чл. 42, ал. 10 ЗВО), а дистанционно обучение се осъществява само от висши училища, получили акредитация и създадени при условия и по ред, определени от този закон (чл. 42, ал. 11 ЗВО). Въпросът, на който министърът на образованието и науката, е бил длъжен да даде отговор, е: какви са утвърдените държавни изисквания за признаване на придобито в чуждестранни висши училища висше образование с професионална квалификация чрез дистанционно обучение. В частност министърът на образованието и науката е бил длъжен да отговори и на въпросите: е ли Киевският славистичен университет висше учебно заведение, създадено и функциониращо по законоустановения ред в Украйна и по какъв начин (в каква форма) е било проведено обучението на Иванка Петрова Петкова и съответства ли този начин на обучение на установените в Украйна правила и изисквания. В крайна сметка министърът на образованието и науката следва да отговори на съществения въпрос: признава ли Република България диплом за висше образование и професионална квалификация, издадени въз основа на проведено дистанционно обучение в чуждестранно висше училище. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, петчленен състав,