Решение № 7128 от 10.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11918/2019 г.

Решение № 7128 от 10.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11918/2019 г., I о., докладчик съдията Таня Комсалова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на Т. Йорданов, подадена чрез процесуалния му представител адв. Костадинов, против частта от Решение № 348/25.07.2019 г., постановено по адм. дело № 21/2017 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, с който съдебен акт е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт /РА/ № Р-04000615000985-091-001/01.09.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, потвърден в хода на административното му обжалване с Решение № 372 от 19.12.2016 г. на Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - Велико Търново при ЦУ на НАП. В касационна жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради необоснованост, съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В обобщен вид те се свеждат до следното: Съставът на съда в нарушение на съдопроизводствените правила не е извършил разпределение на доказателствената тежест в процеса, не е изложил собствени мотиви, вкл. не е обсъдил възраженията на жалбоподателя и не е подложил на обстоен анализ събраните по делото доказателства, с което е нарушил императивната норма на чл. 131 от АПК. Неправилното приложение на материалния закон се свързва с неправилното според касатора възприемане наличието на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК, както и по същество оспорва извода, че по делото не е доказан факта, че част от внесените средства в дружеството "Ариел – ТН" ЕООД, а именно в общ размер от 648 303, 09 лева, не са такива предоставени от трето лице – разпитаният по делото свидител Н. Нончев, като счита че този факт е безспорно установен в процеса и неправилно е прието че тази сума е предоставена от едноличния собственик на капитала. В проведеното открито съдебно заседание процесуалния му представител поддържа касационната жалба, представя писмени бележки, в които както и в пледоарията по съществото на спора развива аналогични съображения. Претендира се отмяна на решението, вкл. в частта му за разноските, и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА, както и да се присъдят направените разноски за две съдебни инстанции. Алтернативно е направено искане за отмяна на съдебния акт и за връщане на делото за ново разглеждане от състав на Административен съд – Велико Търново, алтернативно за прогласяване РА за нищожен. Представя списък на разноските по чл. 80 ГПК. Ответникът по касационната жалба – Директор на дирекция ОДОП – Велико Търново при ЦУ на НАП - оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Василева по съображения, изложени в писмен отговор, в който на практика се приповтарят мотивите на съдебния акт и заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 3 621, 27 лева. В проведеното открито съдебно заседания се е явява процесуален представител. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, частично основателна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – Велико Търново е бил РА Р-04000615000985-091-001/01.09.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, потвърден в хода на административното му обжалване с Решение № 372 от 19.12.2016 г. на Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - Велико Търново при ЦУ на НАП, с който на ревизираното лице А. Акиф са установени задължения за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2010 г., 2012 г. и 2013 г., ведно с лихви за забава върху данъчна основа, определена по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК с оглед обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК. За да потвърди ревизионният акт в всички негови части, административният съд е приел същият за валидно издаден /като в тази връзка се е позовал и на изготвената и приета без възражения от страните в процеса СТЕ и на събраните в тази връзка писмени доказателства/ и при липсата на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Съдът е обосновал извод за материалната законосъобразност на РА в частта му, в която са установени задължения за данък върху доходите на физическото лице по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за процесните години върху данъчна основа, представляваща превишение на стойността на имуществото на лицето над декларираните и доказани доходи. Приел е, че е доказано в хода на ревизията обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК, че правилно са установени както разполагаемите суми в началото на всеки един от проверяваните периоди - към 01.01.2010 г. в размер на 1 242 443 лева след извършена нарочна проверка, възложена по искане на лицето в хода на ревизионното производство, резултатите от която са обективирани в Протокол № ПФ-04000616000012-073-001 от 28.04.2016 г. на органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново /л. 611 и сл. от т. III от адм. преписка/, съответно в размер на 1 495 000 лева към 01.01.2011 г., в размер на 769 000 лева към 01.01.2012 г. и в размер на 2 000 лева в брой и 9 068, 36 лева към 01.01.2013 г. /последните съобразно декларираното от самото ревизирано лице/, така и в всеки един от посочените в РД, респ. РА разходи, респ. постъпления, които са съответни на събрания по делото доказателствен материал /РКО, ПКО, счетоводни документи, банкови извлечения и прочие, редовно събрани в хода на ревизията/, респ. не се различават от декларираното от самото лице в подадените от него Декларации по чл. 124, ал. 3 от ДОПК в хода на ревизията. По на практика основния спорен момент в процеса – относно общия размер на внесените от едноличния собственик на капитала в касата на "Ариел-ТН" ЕООД суми в брой през 2013 г., съставът на съда е приел че не е доказано сумата в размер общо от 648 303, 09 лева да са предоставени на юридическото лице заемни средства от трето лице – Н. Нончев, като не е установено твърдението на ревизирания субект, че тези средства са били неправилно осчетоводени като внесени от него самия в дружеството. За да достигне до този извод съдът се е мотивирал с факта, че не следва да се кредитира заключението на вещото лице, а именно че в счетоводните регистри на "Ариел -ТН" ЕООД за 2013 г. са налице счетоводни записвания за предоставени заемни средства от Н. Нончев в посочения общ размер от 648 303, 09 лева, доколкото тези счетоводни записвания са в разрез с новелата на чл. 6, ал. 1, т. 1 от ЗСч (отм.); , при липсата на представени съответни първични счетоводни документи и в този смисъл лишени от основание, а отделно от това тези експертни изводи са сторени на база единствено записванията до 31.07.2013 г. по сметка 492 "Разчети със собствениците", а не за целия отчетен период – 01.01.2013 г. – 31.12.2013 г. Според съда от съвкупния анализа на аналитичния регистър на сметка 492 за целия отчетен период, от представената главна книга за същия период, вкл. и от съдържанието на Протокол за извършена проверка № П-04000614009593-141-01 от 29.09.2014 г. и Протокол за извършена проверка № ПФ-05-1412445-073-01 от 18.02.2015 г. било видно, че общия кредитен оборот по сметка 492 "Разчети със собствениците" е 2 852 861, 99 лева от които 855 000 лева – внесени средства в касата от собственика според представените ПКО; 1 287 000 лева – предоставени заеми от Т. Йорданов на "Ариел-ТН"ЕООД по банков път; 648 303, 09 лева – неправилно осчетоводена сума по сметка 492 вместо по сметка 498/10, които са намерили отражение и по дебита на сметката; 62 358, 90 лева – неправилно осчетоводена сума по сметка 492 вместо по сметка 498/10 – т. е. било видно отделното осчетоводяване на сумите от Т. Йорданов от 855 000 лева и от Н. Нончев от 648 303, 09 лева, което елиминирало тяхното дублиране. В тази връзка е прието за недоказано и твърдението, че въпросното трето лице биле предоставило в заем на "Ариел-ТН" ЕООД въпросната сума общо в размер от 648 303, 09 лева предвид липсата на ангажирана доказателства – договори за заем, такива за възможността на това лице да ги предостави в заем /анализирани са представеното банково извлечение и свидетелските показания на Нончев и св. Трифонова/, както и на база вписаното в ПКО, предоставени заеми от дружеството на Нончев и данните в Протокол № 1301007/27.11.2013 г. на органи по приходите, последните от които според съда базирани единствено и само на счетоводните записвания при юридическото лице. Съгласно чл. 218, ал. 2 АПК при касационната проверка на оспореното първоинстанционно решение съдът следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, т. е. тази проверка не е ограничена до посочените в касационната жалба касационни основания по чл. 209, т. 1, т. 2 и т. 3, предложение първо АПК. Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява Решение № 348 от 25.07.2019 г. на административния съд като валидно и допустимо, постановено от компетентен съд, на когото делото е подсъдно според правилата, определящи родовата и местна подсъдност съгласно чл. 156, ал. 1 ДОПК, в законен състав, съгласно чл. 164 АПК и по допустимо оспорване според изискванията на чл. 156, ал. 1 ДОПК. Задължението на касационната инстанция по чл. 218, ал. 1 АПК е да провери дали са налице само твърдените в касационната жалба съществени нарушения на съдопроизводствените правила и наведените доводи за необоснованост. В тази връзка не са налице твърдените от касатора съществени процесуални нарушения. В съответствие с изискванията на чл. 172а ал. 2 от АПК в съдебния акт подробно е описана фактическата обстановка по случая, възприета като установена от съда и изводите му са мотивирани със собствени мотиви след обсъждане на събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и приетите експертизи, последните обсъдени при спазване правилото на чл. 202 от ГПК. Приетите от съда за установени факти и описани в мотивите на решението, са тези, които са релевантни за установяване на спорните по делото обстоятелства, тяхната обоснованост ще бъде разгледана по-долу в това изложение. Обсъдено е всяко едно от възраженията на жалбоподателя, т. е. всеки един от спорните по делото въпроси от фактическа и правна страна. В проведеното открито съдебно заседание на 15.03.2017 г. е разпределена и доказателствената тежест в процеса. Или иначе казано съдебния акт отговарят на изискванията на чл. 172а ал. 2 от АПК, а и на тези на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК и не се констатираха твърдяните нарушения на съдопроизводствените правила в дейността на съда. По материалната законосъобразност и обоснованост на съдебния акт, оплакваният в касационната жалба по които следва да бъдат разгледани общо. Неоснователно е възражението за нищожност на РА – в тази връзка съдът е отхвърлил това възражение, излагайки подробни мотиви, вкл. и въз основа на приетото по делото заключение на СТЕ, които се споделят изцяло от касационната инстанция с препращане на основание чл. 221, ал. 2 изр. последно от АПК, като отговарят напълно на установената правилно фактическа обстановка, изводите от правна страна за валидността на РА. Между впрочем конкретни аргументи за противното не са и изложени в касационната жалба. Неоснователен е доводът на касатора и за това, че за процесните години не е доказано обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, а именно – несъответствие между стойността на имуществото на ревизираното лице над декларираните и доказани доходи. Между страните по делото не е налице спор относно установените от ревизиращия екип в изготвените таблици в ревизионния доклад /РД/ приходи и разходи с изключение очевидно на сумата от 648 303, 09 лева. От данните по делото е видно, че един от основните спорни въпроси между страните е налице ли е хипотезата по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред. По същество на този спор първоинстанционният съд е дал верен отговор. В хода на ревизията е извършен обстоен анализ /вкл. и посредством нарочна проверка за установяване на наличните средства в брой към началото на ревизирания период, резултатите от която са обективирани в Протокол № ПФ-04000616000012-073-001 от 28.04.2016 г. на органи по приходите, стр. 611 и сл. от т. III на адм. преписка/ на получените от лицето доходи, декларираните от него самия като налични към началото на всеки един от процесните периоди средства в брой и по банкови сметки, както и на сторените от него разходи, вкл. паричните вноски и възстановените суми и предоставени/върнати заеми от дружествата с негово участие /въз основана на ангажираните ПКО, РКО, счетоводна отчетност, банкови извлечения и прочие, доказателства, предоставени в хода на извършените насрещни проверки, които доказателства са част от административната преписка и ведно с дадените обяснения/, които данни са обобщени в инкорпорираните в РД и РА таблици, съответни на практика са с декларираното от самото лице /така и декларациите по чл. 124, ал. 3 от ДОПК за всеки един от отчетните периоди/, т. е. като цяло не са спорни, с изключение всъщност на посочената по-горе сума, част от осчетоводените вноски на каса в "Ариел –ТН" ЕООД. Тези именно факти са мотивирали органите по приходите да приемат, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК – за ревизия при особени случаи, като същата е била развита в производство и на основание чл. 122, ал. 2 ДОПК е направен анализ на всички относими към субекта обстоятелства, като накрая е определена основата за облагане на същия за съответните периоди, довело до възникване на задължения към фиска по посочените по вид данъчни задължения /главница и лихви/. Безспорно съгласно чл. 122, ал. 1 ДОПК, органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на алинея втора основа, когато са налице обстоятелствата, посочени в т. 1 – 7, като съгласно трайно установената съдебна практика, доказателствената тежест в процеса за установяване наличието на обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК /в случая/ е за ответната страна. В този порядък и съответно на събрания доказателствен материал съставът на Административен съд – Велико Търново е приел, че органите по приходите са установили от фактическа страна обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. Според настоящата инстанция не е на лице обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, но това е без съществено значение за разрешаваното на правния спор – достатъчно е наличието на само едно от основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК, за да възникне правомощието на органите по приходите да проведат ревизионното производство по този реда. В хода на ревизията е направен подробен анализ на представените документи, писмени обяснения, декларации, отговори на отправени запитвания до трети лица, получена информация от други контролни органи и е констатирано, че жалбоподателят не разполага с доходи, които да покрият размера на извършените от него разходи в пълния им размер на 2010 г., 2012 г. и 2013 г. Това само е било достатъчно, за да се направи извод за наличието на основанията по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК и съответно ревизията да бъде извършена по реда, предвиден в този нормативен текст. Или иначе казано, възраженията, изложени в касационната жалба в тази връзка, съдът намира за неоснователни, доколкото първостепенният съд е обсъдил в пълнота тези факти. В обсъжданата до тук насока, следва да се съобрази правилото, възведено в чл. 124, ал. 2 ДОПК, съобразно което – "В производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните доказателства. " Това означава, че на ревизионния акт е нормативно придадена отнапред материална доказателствена сила по отношение на обективираните в него констатации. Казано с други думи, тежестта за тяхното оборване е на жалбоподателя, това важи в случаи като процесния, в които преди това органите по приходите са успели по несъмнен начин да докажат, че по отношение на ревизираното лице и за ревизирания период е налице някое от изчерпателно изброените в чл. 122, ал. 1 ДОПК обстоятелства. В съответствие именно с изложено следва да намери разрешение и всъщност основният спорен момент в процеса – произхода на внесени вноски в дружеството "Ариел-ТН" ЕООД в размер общо на 648 303, 09 лева през 2013 г. Изводите на съда, за това че не се установява в условията на пълно насрещно доказване фактът, че въпросната сума представлява заемни средства предоставени на "Ариел-ТН"ЕООД от третото лице Н. Нончев, като неправилно същата е била осчетоводена като вноски на едноличния собственик на капитала, касационната инстанция намира за неправилни и несъответни на събрания по делото доказателствен материал. Действително от доказателствата по делото се установява, че включително въпросните средства за внасяни с ПКО /приложени като част от административната преписка/, отразяванията в които са, че се касае до "захранване на касата от собственика". Но също така безспорно от доказателствата по делото се установява, че същите суми първоначално са били отрези по дебита на сметка 500 "Каса" и кредита на сметка 492 "Разчети със собствениците", с което действително е осчетоводеното задължение на дружеството към неговия едноличен собственик на капитала, но както личи от ангажираните писмени доказателства в хода на ревизията, а и на всички предхождащи я проверки както на самото дружество, така и на физическото лице Т. Йорданов – аналитични регистри на сметка 492, главна книга, оборотни ведомости и прочие за отчетния период, на същата дата на която е осчетоводявана съответната сума са на лице последващи счетоводни записвания по дебита на сметка 492 "Разчети със собствениците", партида Н. Нончев, срещу кредита на сметка 498/11 "Други дебитори" – Н. Нончев, по който начин съобразно дадения експертен извод от вещото лице по приетото основно и допълнително заключение по допуснатата ССчЕ е отстранена допуснатата грешка, като предоставените средства са отнесени като внесени в касата на дружеството от третото лице Н. Нончев. Неправилно така дадените експертни изводи не са кредитирани от състава на АСВТ – по делото е наличен Протокол № 1301007 от 27.11.2013 г., съставен от органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, обективиращ резултатите от извършена проверка за факти и обстоятелства, касателно дейността на "Ариел-ТН"ЕООД, видно от съдържанието на който официален документ, противно на възприетото от първоинстанционния съд, са налице изрични констатации за предоставени заемни средства от Н. Нончев на дружеството, в посочените в коментираните тук ПКО размери, които кореспондират и като дати на предоставяне на заемните средства, които изводи са сторени не само на база на счетоводните записвания, а са цитирани и конкретно проверени договори за заем /стр. 105-106 от адм. дело № 21/2017 г. /, с посочени дата на сключване, заемател и заемодател, предоставена сума, уговорен лихвен процент месечно, срок на връщане. На така съставения официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК е придадена и съответната доказателствена сила, а съобразно и чл. 50, ал. 1 от ДОПК /като не се спори, а и се установява от доказателствата по делото, че същият е "съставен по установения ред и форма от орган по приходите"/, при което следва де се приеме, че съставлява годно доказателство за извършените от и пред него /на органа по приходите, бел. моя/ действия и изявления и установените факти и обстоятелства. В този смисъл и съдът неправилно е отказал да зачете материалната доказателствена сила на коментирания тук официален документ и е отрекъл съществуването на въпросните договори за заем. Още веднъж следва да се подчертае, че установените факти не почиват единствено и само на счетоводните записвания на дружеството, както неправилно е приел съставът на АСВТ. Фактът, че за целите на ревизионното производство органите по приходите избирателно са присъединили не всички събрани в хода на коментираната проверка писмени доказателства /и това личи от описанието на приложеният към коментирания протокол/, а единствено и само протоколът и ПКО за внесени суми от едноличния собственик на капитала, не може да бъде релевирано във вреда на ревизирания субект. Все в тази връзка се констатира и че неправилно от фактическа страна съставът на АСВТ е приел, че "не е на лице съвпадение при осчетоводяването на тези средства и получените от жалбоподателя суми по ПКО". Всъщност от прегледа на представените ПКО, аналитичния регистър на сметка 492 и на сметка 498, данните от цитирания Протокол № 1301007 от 27.11.2013 г., съставен от органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, а междувпрочем и тези в РД и РА, е видно че с изключение на счетоводните записвания от дати 08.01.2013 г., 12.02.2013 г., 18.03.2013 г. и 26.07.2013 г. е на лице пълно съвпадение на конкретно осчетоводените суми. Това е очевидно и при прегледа на данните от Приложения № 1 и № 2 към Допълнителното заключение на ССчЕ от 11.09.2018 г. Или в обобщение следва да бъде споделен експертният извод за отстраненото неправилно осчетоводяване на въпросните суми по кредита на сметка 492 като предоставени от едноличния собственик на капитала, и коректното им отнасяне като предоставени от третото лице Н. Нончев. Всъщност противно на извода на АСВТ за така сторените счетоводни записвания е на лице документална обоснованост и съответните първични счетоводни документи. Такива са всъщност и сторените изводи от самите органи по приходите в коментирания тук Протокол № 1301007 от 27.11.2013 г., където изрично е посочено, че размерът на внесените средства от едноличния собственик на капитала към 31.07.2013 г. е в размер на 146 696, 91 лева, като остатъка до пълния размер на установения кредитен оборот от 795 000 лева, а именно сумата от 648 303, 09 лева съставляват неправилно осчетоводени заемни средства, предоставени от Н. Нончев. Всъщност изцяло липсват каквито и да било първични счетоводни документи, а и други доказателства, съобразно които е сторен последващият счетоводен запис от 27.12.2013 г., който именно е в основата на извода на състава на АСВТ за "елиминирано дублиране" на стореното осчетоводяване. Напълно неоснователно все в тази връзка е отказано да се кредитират показанията на св. Нончев и св. Трифонова, които са съответни на така коментирания доказателствен материал, а що се касае до възможността на св. Нончев да предостави въпросните средства, съставът на АСВТ необосновано я е отрекъл единствено и само на представеното банково извлечение /л. 150/, което всъщност обективира единствено и само движението по банковата сметка на Нончев за периода 01.07.2013 г. – 31.07.2013 г., а видно от същия документ оборотите са натрупване по същата тази банкова сметка са 1 156 108, 37 лева кредитен оборот /т. е. постъпили средства/ и 1 568 955, 55 лева дебитен оборот /т. е. разходвани средства/. Що се касае до останалите фактически установявания в тази връзка писмените доказателства и счетоводните експертизи са подробно обсъдени от съда, а изводите му са аргументирани и не следва да бъдат преповтаряни, съгласно чл. 221, ал. 2, изречение последно АПК. Следва да се посочи, че правилно съдът не е кредитирал в същността им експертните изводи относно начина на формиране на данъчните основи, подлежащи на облагане за всяка една от процесните години, доколкото, подходът на вещото лице при изследване на имущественото и финансово състояние не следва методологията на органите по приходите, като установените парични средства в брой и по банков път в края на годината не са извадени от размер на установените такива в началото и получените приходите през същия данъчен период, наред с установените "разходи". Методът на органите по приходите при издаването на РА следва разбирането за дохода като положително имуществено изменение, като правилен е в тази връзка подходът, а и съобразен със съдебната практика, проверката за имуществено и финансово несъответствие да се извършва като сборът на разполагаемите средства в брой и по банкови сметки в началото на периода и постъпленията се намали с разходите и наличните парични средства в брой и банкови сметки в края на периода, респ. последните две категории да се приемат като начално салдо към 01. 01. на следващия проверяван период. Или в хода на процеса при доказателствена тежест за ревизираното лице, същото установи че част от сумата от 855 000 лева възприета като направени от него вноски в "Ариел-ТН" ЕООД през 2013 г. в размер конкретно на 648 303, 09 лева е с произход предоставени заемни средства от трето лице – Н. Нончев, поради което и същата не следва да участва при формиране на данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК за нуждите за облагане с данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2013 г. Изложеното в своята съвкупност обосновава изводът на настоящата инстанция на съда, че от разходите за 2013 г. на жалбопадателя, следва да се извади сумата от 648 303, 09 лева, което като резултат има за последица и изводът на този състав на съда за установено превишение на разходите над установените доходи/приходи в размер на 37 073, 70 лева, което наред с формираната данъчна основа за облагане от изплатени на ревизирания субект лихви в размер на 6 532, 03 лева /която не е спорна, а и се установява от доказателствата по делото/, формира обща годишна данъчна основа за облагане с данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2013 г. в размер на 43 605, 73 лева, съответно дължим данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 4 360, 57 лева. Последното има за последица и извод за частична незаконосъобразност на РА в частта му относно установените задължения за данък доходите на физическите лица за 2013 г. на касатора – а именно за разликата от 4 360, 57 лева до пълния установен размер на задължението от 69 190, 88 лева, ведно със съответните лихви за забава. При съобразяване установената презумпция за вярност на фактическите констатации в РА, съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК, и факта, че представените в хода на административното и съдебно оспорване доказателства от касатора не установяват фактическа обстановка, различна от установената в хода на ревизията относно останалата част на вменените задължения, се следва изводът за законосъобразност на РА в останалите му части. С оглед изложеното решението на административния съд като постановено при неправилно приложение на материалния закон следва да се отмени в частта му, в която е отхвърлена жалбата на Т. Йорданов против РА относно установените задължения с него за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2013 г. за разликата от 4 360, 57 лева до пълния установен размер на задължението от 69 190, 88 лева, ведно със съответните лихви за забава, и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени РА в посочената му част. Съответно на изложеното се следва и изводът за неправилност на съдебния акт и в частта на присъдените в полза на ответника разноски за разликата от 958, 17 лева до пълния им присъден размер от 3 621, 27 лева. В останалата му част решението, като правилно и законосъобразно и нестрадащо от релевираните в касационната жалба пороци следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателни са претенциите и на двете страна за присъждане на сторените в процеса разноски, съгласно и новелата на чл. 161, ал. 1 от ДОПК, чийто размер следва да бъде определен съобразно на уважената и отхвърлена част на касационната жалба и доказателствата за реално понесени такива. На касатора се дължат разноските, сторени и пред първата и касационната инстанция, съразмерно на уважената част на жалба, или в размер общо на 6 323 лева, при съобразяване и размерът на претендираните такива по представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК пред касационната инстанция, които Националната агенция за приходите /по аргумент от § 1, т. 6 от ДР на ДОПК, във вр. с § 2 от ДР на ДОПК/ следва да бъде осъдена да му репарира. На ответника по касация се дължи юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част на касационната жалба, при съобразяване и претендирания размер на юрисконсултското възнаграждение, или сумата от 958, 17 лева, които касаторът следва да бъде осъден да заплати в полза на Националната агенция за приходите /отново по аргумент от § 1, т. 6 от ДР на АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК/. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК и чл. 161, ал. 1 ДОПК, Върховният административен съд, първо отделение