Решение № 326 от 11.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9207/2009 г.

Решение № 326 от 11.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9207/2009 г., I о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от началника на митница Калотина, срещу решение от 22.04.2009 г. по адм. дело № 32/2008 г. на Софийски окръжен съд, гражданско отделение, с което е отменен мълчалив отказ на началник митница Калотина по молба вх. № 14-2600-0028/8.06.2005 г. и вместо това е задължен началника на митница Калотина да върне сумата 78 118 лв. на "Мегаинвест" ЕООД, с. Гинци, произхождаща от депозити от 24.12.2004 г., 11.01.2005 г., 15.01.2005 г., 21.01.2005 г., 22.01.2005 г., 2.02.2005 г., 9.02.2005 г., 26.02.2005 г. и 1.03.2005 г. Касаторът поддържа в касационната жалба, че решението е неправилно - необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, иска отмяната му. Ответникът по касационна жалба - "Мегаинвест" ЕООД, с. Гинци, чрез процесуалния си представител, иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо "а" отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е За да постанови обжалваното решение, ОС е приел за установено, че депозитите са внесени за осъществен внос по няколко ЕАД от м. 12.2004 - м. 01.2005 г. с оглед обезпечаване на вносните митни сборове. Доколкото към момента на постановяване на решението - 4 години по-късно, няма никакви данни да са реализирани процедури по промяна на тарифните номера и размерът на дължимите мита няма основание за задържане на внесените депозити. Решението е обосновано и съобразено като краен резултат с приложимото материално право. По делото няма спор, че дружеството не дължи декларираните в ЕАД митнически задължения и към момента няма започнати процедури за последващ контрол на внесените стоки (замразени мариновани пилешки четвъртинки) с оглед претарифиране и определяне на допълнителен размер вносни митнически сборове. Тоест към момента - 5 години след вноса по първите 2 ЕАД и 4 години и 11 месеца по останалите, няма митническо задължение, което да е обезпечено със спорните депозити. - изтекли са разумните срокове за задържане на депозит по чл. 162, ал. 1 ППЗМ, внесен при разрешаване на вдигането на стоката с оглед последващ митнически контрол. Не почива на правно основание твърдението на митническите органи, че могат да задържат без правно основание депозитите в рамките на 5-годишната давност по чл. 212, ал. 2 ЗМ след като липсват установени задължения, чиято давност да се пресмята по този ред. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. На ответника по касационна жалба не могат се присъдят разноски - адвокатски хонорар за настоящето производство, тъй като в пълномощното няма отбелязване, че е заплатен, не е представен и друг документ за плащането им. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, първо "а" отделение,