Решение № 8440 от 13.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 991/2012 г.

Решение № 8440 от 13.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 991/2012 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е образувано по касационната жалба на Васил Йорданов Маринов от гр. Ловеч против решение № 112 от 15.11.2011 г., постановено по адм. д. № 233/2011 г. по описа на Административен съд - Ловеч, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 20007 от 4.07.2011 г. на началник сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Ловеч за прилагане на принудителна административна мярка "изземване на свидетелство за управление на МПС" на основание чл. 171, т. 4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Релевират се оплаквания за неправилност на съдебния акт поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Претендира се неговата отмяна и произнасяне по съществото на спора с отмяна на заповедта като незаконосъобразна. Ответникът началник сектор на отдел "Пътна полиция" при ОД на МВР - Добрич не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, приема касационната жалба за основателна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че на Васил Маринов са издадени седем броя наказателни постановления за периода от 12.02.2008 г. до 19.02.2010 г., представени по административната преписка и описани в обстоятелствената част на оспорената заповед - съгласно приложена справка, неразделна част от акта. Прието е, че същите са надлежно връчени на адресата и тъй като няма данни за тяхното обжалване по съдебен ред, са влезли в сила. Въз основа на тях на Маринов са отнети 42 контролни точки. Отнемането на контролни точки настъпва по силата на чл. 157 от ЗДвП и наказателните постановления в частта, в която е посочен отнетия брой точки имат характер на констативен административен акт. Според съда изложените от жалбоподателя доводи за ненадлежно връчване на наказателните постановления са недоказани, а доказателствената тежест за тези обстоятелства носи адресата на акта. Тъй като няма данни същите да са били обжалвани и отменени, първоинстанционният съд е приел, че на Васил Маринов са отнети всички контролни точки по приложимата Наредба № Iз-1959 от 27.12.2007 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на МПС, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат. Така мотивиран е приел правния извод, че основанията за изземване на свидетелството за управление на моторно превозно средство са налице, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и оспорваната заповед е законосъобразна. Този извод е неправилен. Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на процесуалните правила, но в нарушение на материалния закон. В приложената справка за контролните точки на водача, неразделна част от административния акт, са посочени конкретните наказателни постановления, с които на касатора са отнети всички контролни точки. От приложените доказателства по административната преписка се установява, че за прилагането на принудителната административна мярка са съобразени наказателни постановления с №: 751/2008 г., с което на Маринов са отнети 5 контролни точки; № 5228/2008 г., с което са отнети 8 контролни точки; № 2978/2009 г., с което са отнети 4 контролни точки; № 110/2010 г., с което са отнети 8 контролни точки; № 47/2010 г., с което са отнети 4 контролни точки; № 1479/2010 г., с което са отнети 8 контролни точки; № 3614/2010 г., с което са отнети 5 контролни точки. Шест от наказателните постановления са връчени лично на Васил Маринов, няма данни да са обжалвани по съдебен ред и са влезли в сила. Наказателно постановление № 110 от 17.02.2010 г. не е връчено лично на жалбоподателя, тъй като липсва такова удостоверяване върху постановлението. Издателят на наказателното постановление е отбелязал, че е влязло в сила на основание чл. 58, ал. 2 от ЗАНН. Не са ангажирани доказателства за обстоятелствата дали лицето е търсено на известния адрес и не е намерено, липсват данни и за смяна на адреса или неизвестен такъв, обуславящи приложението на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН. Напротив, на известния на административния орган адрес в гр. Ловеч са връчвани всички наказателни постановления. Органът твърди, че постановленията са влезли в сила. Съдът неправилно е приел това обстоятелство за доказано. Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 4 от ЗДвП, с цел безопасност по пътищата и преустановяване на административните нарушения, на водач, на когото са отнети всички контролни точки и е изгубил правоспособността си, но не е върнал свидетелството си за правоуправление, същото се изземва. Изземването е принудителна административна мярка и за нейното законосъобразно прилагане е необходимо на лицето да са отнети всички контролни точки и то да не е върнало свидетелството си за правоуправление. Конкретният спор е досежно отнемането на контролните точки като правопораждащ факт за прилагането на ПАМ. Контролните точки, съгласно чл. 157, ал. 1 от ЗДвП служат за отчет на извършените от водача нарушения. Според законодателя извършването на определен брой и вид нарушения е основание за отнемане на правоспособността на водача на моторното превозно средство. С цел ефективност на контрола по отношение на извършените нарушения е въвел максимален брой контролни точки и отнемане на определен брой от тях за определени нарушения. В приложимата Наредба № Iз-1959 от 27.12.2007 г. е определен максимален размер от 39 контролни точки и конкретния брой точки, които се отнемат за отделните нарушения, като в § 1 от ПЗР на нормативния акт е постановено, че до влизането му в сила броят на отнетите контролни точки се запазва. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредбата контролните точки се отнемат въз основа на влязло в сила наказателно постановление. За да е налице релевантно отнемане на контролни точки, е необходимо да е установено по надлежния ред извършването на някое от визираните в чл. 4 нарушения. Кога едно нарушение е установено по надлежния ред определя Законът за административните нарушения и наказания. Наказателното постановление, установяващо нарушението и наложеното наказание, следва да е влязло в сила. Съгласно чл. 64 от ЗАНН наказателните постановления влизат в сила, когато не подлежат на обжалване, не са обжалвани или са били обжалвани, но са били потвърдени или изменени от съда. Едва след осъществяването на някой от посочените юридически факти по надлежния ред, на нарушителя следва да се отнемат съответния брой контролни точки. За да се установи, че дадено наказателно постановление не е обжалвано е необходимо да се докаже по безспорен и категоричен начин, че адресатът не е упражнил субективното си право на жалба. Последното възниква от деня на връчване на акта - чл. 59, ал. 2 от ЗАНН във вр. с чл. 58, ал. 1 от ЗАНН. Първоинстанционният съд е приел за доказано твърдението на административния орган, че съобразените наказателни постановления са влезли в сила, като не е взел предвид липсата на доказателства за надлежно връчване на НП № 110 от 17.02.2010 г. В производството по проверка на законосъобразността на наложената принудителна мярка е относим въпросът за надлежното връчване на наказателните постановления, установяващи нарушенията и съответно отнетите контролни точки. Когато актът не е връчен по установения от закона ред, се презюмира, че не е съобщен на адресата. Само когато законовите изисквания са спазени, ще е налице годен юридически факт, който да породи правните последици на влязло в сила наказателно постановление. Действията по връчването се извършват само и единствено от административния орган и той е този, който трябва да докаже надлежно извършването им - чл. 170, ал. 1 от АПК. Правилно е прието за неоснователно възражението за ненадлежно връчване на НП № 1479/2009 г. Същото е връчено лично на адресата на 23.05.2011 г. и като необжалваемо е влязло в сила към датата на издаване на заповедта. В случая представените от административния орган доказателства сочат на неизпълнение на изискванията на закона и правят недоказано твърдението за редовно връчване на наказателно постановление № 110 от 17.02.2010 г. Поради това изводът на съда, че и това наказателно постановление, съобразено от административния орган при издаване на оспорената заповед, е влязло в сила и следователно е породило правни последици, е неправилен. Не могат да се приемат за настъпили правни последици, чийто правопораждащ факт не е установен. При това положение заповед № 20007 от 4.07.2011 г. на началник сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Ловеч е издадена в нарушение на материалния закон, тъй като не са осъществени предпоставките от фактическа страна, с които нормата на чл. 171, ал. 4 във вр. с чл. 157, ал. 4 от ЗДвП свързва настъпването на конкретните правни последици. При положение, че с влезлите в сила наказателни постановления, описани в приложената справка, на Васил Маринов са отнети 34 точки, за него не е възникнало задължението по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. Като е приел обратното, съдът е постановил неправилно решение, което подлежи на отмяна. При изяснена фактическа обстановка и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК оспорената заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна. Воден от горното, Върховният административен съд