Решение № 3152 от 5.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9194/2018 г.

Решение № 3152 от 5.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9194/2018 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Столична община, гр. София, подадена чрез процесуалния представител юрк. Гошева, против решение № 3473/20.05.2018 г., постановено по адм. дело № 2631/2018 г. по описа на Административен съд – София -град. Касационният жалбоподател счита решението за незаконосъобразно, неправилно и необосновано – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Посочва, че в случая не са налице предпоставките по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за уважаване на исковата претенция. Прави възражения, че изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната на незаконосъобразните наказателни постановления не представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ и не са вреда. Иска отмяна на съдебното решение, както и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба – Б. Иванов, в писмен отговор, чрез процесуалния си представител адв. Карагьозов оспорва касационната жалба, като неоснователна и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Счита, че решението е съобразено с ТР № 1 от 15.03.2017 г. на Върховния административен съд. Направено е искане за присъждане и на разноски направени пред настоящата касационна инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба. Счита, че Административен съд – София - град е постановил неправилно решение в частта с която е уважил иска за сумата над 300 лева. Развива доводи, че претендираните разноски като имуществена вреда от 300 лева направени в производството пред районния съд не са доказани и в тази част решението следва да се отмени. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. По същество е частично основателна. Производството пред първоинстанционния съд се е развило по искова молба, подадена от Б. Иванов, против Столична община – гр. София с претенция за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер общо на 600 лева, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с обжалването на съдебен ред на Наказателно постановление (НП) № 258516/24.11.2015 г., издадено от зам. кмета на Столична община. Съдът е установил, че молителят е ползвал услугите на адвокат, въз основа на адвокатско пълномощно без дата, приложено на – л. 5 от НАХД № 11260/2016 г. СРС и Договор за правна защита и съдействие № 57 от 28.09.2017 г. приложен на – л. 14 от КНАХД № 7346/2017 г. по описа на Административен съд - София -град. С обжалваното решение Столична община е осъдена да заплати на ищеца сумата от 600 лева (разноски по нах. д. № 11260/2016 г. на СРС и кнах. д. № 7346/2017 г. на АССГ.) обезщетение за претърпени имуществени вреди, както и сумата 310 лева, представляваща съдебни разноски пред първата съдебна инстанция - ДТ-10 лв. и 300 лв. адв. възнаграждение. Според решаващият съд налице са всички предвидени в ЗОДОВ предпоставки, сочещи основателност на предявения иск. В съдебния акт се посочва, че с решението, постановено по НАХД № 11260/2016 г. по описа на РС – София, е отменено НП № 258516/24.11.2015 г., издадено от зам. кмета на Столична община. По делото пред първата инстанция съгласно представеното пълномощно ищецът е бил представляван от адвокат, като в пълномощното не е посочена и уговорена сума за възнаграждение. Съдът е установил още, че това решение е било обжалвано, като с решение № 5776/17.10.2017 г. постановено по КНАХД № 7346/2017 г. по описа на Административен съд – София-град е било оставено в сила. Установено е, че по делото пред касационната инстанция е налице нов Договор за правна защита и съдействие № 57 от 28.09.2017 г., (л. 14 от КНАХД № 7346/2017 г.) в който договореното и заплатено адвокатско възнаграждение е в размер на 300 лева. Приел е, че от представените договори е безспорно, че ищецът е ползвал адвокатска защита и съдействие от адв. Карагьозов от АК – София, за което е заплатил сумата общо за двете съдебни инстанции в размер на 600 лева. В производството по ЗОДОВ е представил договор за правна помощ и защита от 19.10.2016 г. в което е отразено, че е заплатено адвокатско възнаграждение от 300 лева за производството пред РС-София. За да уважи исковата претенция решаващият съд, посочва наличието на всички кумулативно изискуеми предпоставки за реализиране на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1, ЗОДОВ. В заключение е прието, че извършените разноски за адвокатско възнаграждение за обжалване по съдебен ред на наказателно постановление съставляват претърпяна вреда, намираща се в пряка причинна връзка с отменения незаконен акт на административния орган поради което е приел иска за основателен и е осъдил ответника пред първата инстанция да заплати сумата от 600 лв. Така постановеното решение е валидно, допустимо и частично правилно. Настоящият съдебен състав на ВАС, трето отделение смята, че обжалваното решение е постановено след задълбочено, всестранно и пълно изясняване на релевантните за спора факти. Изводите на съда съответстват на материалния закон и са обосновани на събраните доказателства. Решението не страда от пороците посочени в касационната жалба. Неоснователни са твърденията в касационната жалба за липсата на предпоставките на чл. 1 ЗОДОВ за реализиране на отговорността на държавата. За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е дейността на органа – негов издател. Наказателното постановление се издава от административен орган, в изпълнение на нормативно възложени задължения, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. В този смисъл определящо за квалификацията на иска за вреди е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, в резултат на административна дейност, поради което представлява властнически акт и е резултат от санкционираща административна дейност. Субективното право на обезщетение възниква само ако вредите са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното волеизявление на административен орган – чл. 4 ЗОДОВ. Преки са вредите, които са нормално настъпваща и обусловена последица от вредоносния резултат, т. е. които са адекватно следствие от увреждането. Правилно решаващият съд счита, че е налице причинна връзка между незаконосъобразното действие на администрацията и понесените вреди. Съобразно Тълкувателно решение № 1 от 15 март 2017 г. по Тълкувателно дело № 2/2016 г. на Общото събрание на Върховния административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. С оглед възприетото в този тълкувателен акт, който е задължителен за съдилищата, се налага заключение, че наказателните постановления се издават, при осъществяването на административна дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, поради което причинените от дейността вреди, подлежат на обезщетяване по реда на специалния закон. При отмяната на наказателните постановления като незаконосъобразни държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които се явяват тяхна пряка и непосредствена последица. Пред Административен съд – София -град е представен договор за правна защита и съдействие № 57 от 28.09.2017 г. по КНАХД № 7346/2017 г., с който е установено заплащане от страна на ищеца на хонорар в размер 300 лева за осъщественото процесуално представителство и договор за правна защита и съдействие. С него е установено заплащане от страна на ищеца на хонорар в размер 300 лева за осъщественото процесуално представителство пред АССГ във връзка с обжалване на решението постановено от РС - София. Извършено е плащане в брой по този договор за правна защита и съдействие. С това е доказана реално причинена вреда от отменения адм. акт, съответно право на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ по делото пред административния съд. По отношение обаче на претенцията от 300 лева за вреди в производството пред РС - София изводите на съда са необосновани и не почиват на доказателствата по делото. Тази вреда не е доказана по безпорен начин. В производството пред РС, ищецът е представляван от адвокат Карагьозов по силата на приложеното на л. 5 от делото пълномощно без дата, като договор за уговорено и платено възнаграждение не е представен. Подобна клауза няма и в пълномощното, поради което и неправилно съдът е приел, че в производството пред РС са доказани вреди в размер на 300 лева, които е и присъдил. Този извод не се променя и от представения в производството по ЗОДОВ, Договор за правна защита и съдействие с дата 19.10.2016 г., тъй като по аргумент от чл. 181, ал. 1 ГПК, той няма доказателствена сила относно достоверността на датата на сключването му и съответно на твърдяното заплащане на посочената в него сума. С оглед на изложеното решението се явява неправилно в частта с която е уважен предявения иск за сумата над 300 лева до 600 лева. Неоснователни са и доводите за липсата на пряка причинна връзка между претендираната вреда и отмененото НП. В пряка причинна връзка по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ с издаденото наказателно постановление, отменено от съда като незаконосъобразно. Ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в направата на разноски в размер на 300 лева за адвокатско възнаграждение в производството по съдебно обжалване на решението на РС с което е отменено НП. Ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение, ако не беше издадено наказателното постановление, за обжалването на което е ангажирал квалифициран защитник. Адвокатската защита в съдебното производство се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което разноските за възнаграждение за един адвокат подлежат на възстановяване. Решението на административния съд в тази част с която е присъдено обезщетение за вреди по реда на ЗОДОВ в размер на 300 лева е правилно и следва да остане в сила. Следва да бъде уважено искането на ответната страна за присъждането на разноски – чл. 143, ал. 4 АПК, във вр. с чл. 228 АПК. Същите са в размер на 300 лева, съгласно Договор за правна защита и съдействие от 04.07.2018 г. (лист 11), където е посочено, че сумата за възнаграждението е заплатена изцяло и в брой. Това са разноски в исковото производство по ЗОДОВ и цитираното ТР № 2/3.06.2009 г. на ОСК на ВАС е неотносимо за това производство. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение