Решение № 1041 от 6.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1419/2006 г.

Решение № 1041 от 6.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1419/2006 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Ваня Атанасова Производството е по § 2, ал. 3 ГПК, вр. чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм). Образувано е по касационна жалба на П. А. П. и Н. П. А. против решение от 7.06.2006 г. по гр. д. № 4466/2003 г. по описа на Софийски градски съд. В уточняваща молба вх. № 4* от 22.04.2008 г. се излагат съображения за неправилност на решението. Поддържа се, че същото е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по непредявен иск (за имоти, различни от описаните в исковата молба). Излагат се съображения и за неправилност на решението, изразяваща се в необосноваността му и в постановяването му в противоречие с материалния закон. Твърди се, че изводите на съда за наличие на идентичност между имотите по нотариален акт № 131/1954 г. и тези по решение № 314/30.11.1999 г. на ПК - К. не съответстват на доказателствата по делото, не е съобразено обстоятелството, че в нотариалния акт са описани ниви и ливади с обща площ 18,6 дка, а са възстановени с план за земеразделяне ниви и ливади с обща площ 29,601 дка (с 11 дка), както и обстоятелството, че в полза на ищцата няма постановено решение на ОСЗГ. Иска се отмяната му и отхвърляне на исковете. Ответницата по касационната жалба С. П. А. не изразява становище по същата. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.), отговаря на изискванията на чл. 218в, ал. 2 ГПК (отм.) и е допустима. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените в жалбата срещу решението касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение, приема следното: С обжалваното решение от 7.06.2006 г. по гр. д. № 4466/2003 г. по описа на Софийски градски съд е отменено решение от 12.06.2003 г. по гр. д. № 8754/2002 г. по описа на Софийския районен съд и вместо това е постановено решение, с което е признато за установено по отношение на П. А. П. и Н. П. А., че С. П. А. е собственик на 1/6 идеална част от шест броя земеделски имота, находящи се в гр. С., кв."В": нива от 7дка в м. "Н", имот № 1* по плана за земеразделяне; нива от 10,001 дка в м. "Герено, имот № 2* по плана за земеразделяне; нива от 2 дка в м. "К", имот № 2* по плана за земеразделяне, нива с площ от 3,3 дка в м. "Б", имот № 2* по плана за земеразделяне; нива от 4 дка в м. "Н", имот № 2* по плана за земеразделяне и нива от 2 дка в м. "Н", имот № 2* по плана за земеразделяне. За да постанови този резултат въззивният съд е приел от фактическа страна, че на 26.05.1954 г., с нотариален акт № 131/1954 г., П. А. П. е купил, през време на брака си със С. Й. П., осем земеделски имота, находящи се в с. В., Софийска област, а именно: нива от 4 дка в м."Г", нива от 5 дка в м. "Н", нива от 1,3 дка в м. "Б", 2 дка от нива от 4 дка в м. "Г", ливада от 1 дка в м."Б", ливада от 1,3 дка в м. "М", ливада от 2 дка в м. "Г" и ливада от 2 дка в м."С". През 1957 г. притежаваните от П. П. земеделски имоти в землището на с. В. са били включени в ТКЗС. На 19.05.1990 г. Стоилка П. е починала и е оставила за законни наследници съпруга си П. А. П. и децата си С. П. А. и Н. П. А. С решение № 314/30.11.1999 г. на ПК - К. и скици на П. А. П. е възстановена собствеността с план за земеразделяне върху нива от 7дка в м. "Н", имот № 1* по плана за земеразделяне; нива от 10,001 дка в м. "Герено, имот № 2* по плана за земеразделяне; нива от 2 дка в м. "К", имот № 2* по плана за земеразделяне, нива с площ от 3,3 дка в м. "Б", имот № 2* по плана за земеразделяне; нива от 4 дка в м. "Н", имот № 2* по плана за земеразделяне и нива от 2 дка в м."Н", имот № 2* по плана за земеразделяне. На 21.10.2001 г., с нотариален акт № 127/2001 г., П. А. П. е продал на Н. П. А. процесните имоти. Въз основа на заключението на съдебно- техническата експертиза е прието, че с цитираното решение на ОСЗГ имотите са възстановени на П. А. П. с план за земеразделяне, че имотите по нотариален акт № 131/1954 г. представляват част от имотите по опис- декларацията за членство в ТКЗС и част от имотите, включени в заявлението до ПК "К" за възстановяване на собствеността върху имота. От правна страна е прието, че имотите по нотариален акт № 131/1954 г. са придобити от П. П. и С. П. при условията на съпружеска имуществена общност (чл. 103 от отменения С. кодекс от 1968 г.), след смъртта на последната на 19.05.1990 г., ищцата е придобила по наследство 1/6 идеална част от правото на собственост, собствеността е възстановена с влязло в сила решение на ОСЗГ, поради което предявеният установителен иск за собственост е основателен и следва да бъде уважен. Така постановеното решение на въззивния съд е валидно и допустимо, но неправилно. Делото е образувано по предявен установителен иск за собственост върху 1/6 идеална част от земеделски имоти, подлежащи на възстановяване по ЗСПЗЗ. Уважаването му предпоставя установяване не само на придобиване на имота от наследодателката на ищцата С на твърдяното основание (договор за покупко-продажба) и наследствено правоприемство, но и възстановяване на собствеността с влязло в сила решение на общинската служба по земеделие и скица (в стари реални граници или в нови граници, с план за земеразделяне). Решенията на общинските служби по земеделие и гори са задължителен елемент от правопораждащия собствеността фактически състав. Същите имат конститутивно действие както досежно обекта на собствеността (определят го чрез индивидуализация на границите му), така и досежно субектите на собствеността. Определят имота който се възстановява и неговите собственици и представляват титул за собственост на лицата, на които е възстановен земеделският имот. В случая, обосновано и законосъобразно въззивният съд е приел за доказано твърдението на ищцата, че към смъртта на С. П. на 19.05.1990 г., същата е била собственик, при условията на съпружеска имуществена общност, на имотите, предмет на нотариален акт № 131/1954 г., на основание договор за покупко-продажба, сключен от съпруга й П. П. през време на брака им. След смъртта на С. П., настъпила на 19.05.1990 г., общността е прекратена и имотът е станал съсобствен между П/4/6 ид.ч./, Н. П. (1/6 ид.ч.) и С. А. (1/6 ид.ч.) - с включване на имотите в ТКЗС кооператорите запазват правото си на собственост, а ТКЗС придобива право на кооперативно земеползване и упражнява фактическа власт върху същите от името на собствениците. Към влизане на зспзз, обн. на 1.03.1991 г, носители на правото на възстановяване на собствеността върху имотите, предмет на цитирания договор за покупко- продажба, са били П. П. и наследниците на С. П. (ищцата С. А. и ответниците Н). С реституционното решение на общинската служба по земеделие и гори, обаче, е възстановена собствеността само на П. П. Ангажираните по делото доказателства не установяват в полза на ищцата да е постановено решение за възстановяване на собствеността върху процесните имоти, поради което не би могло да се приеме, че същата притежава 1/6 идеална част от правото на собственост. Освен изложеното, следва да се съобрази и обстоятелството, че се касае за земеделски земи, възстановени с план за земеразделяне. С план за земеразделяне собствеността се възстановява, когато притежаваните към кооперирането имоти не са със запазени или установими стари реални граници. В тези случаи се възстановяват земи в нови реални граници, равностойни по количество и качество, по възможност в местностите, където са се намирали имотите на заявителите, при което не би могло да има идентичност между притежавани към кооперирането и възстановени имоти. В настоящия казус, земеделските имоти по нотариалния акт № 131/1954 г. в землището на с. В. са с обща площ 18, 6 дка, имотите по опис-декларация за членство в ТКЗС в землището на с. В. са с обща площ 29,600 дка, заявените за възстановяване имоти са с обща площ 29, 600 дка, възстановените с решение № 314/30.11.1999 г. на ОСЗГ земеделски имоти в с. В. са с обща площ 29,601 дка. По делото не е доказано с кои части от цитираното решение на ОСЗГ е възстановена собствеността с план за земеразделяне именно върху имотите по н.а. 131/1954 г. и с кои - върху други имоти, които са били лична собственост на П. П. и за които има данни, че са били с обща площ около 10 дка. С оглед на горното и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), решението на въззивния съд ще следва да бъде отменено и спорът решен по същество, като предявеният иск бъде отхвърлен. По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение