Решение № 6994 от 27.6.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Началник отдел "Оперативни дейности" - Велико Търново в дирекция "Оперативни дейности" в главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, срещу Решение 428/05.10.2022 г. на Административен съд - Плевен, постановено по адм. д. 682/2022 г., с което, по жалба от "Валео Транс" ЕООД, гр. Долни Дъбник, е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ 11256/20.07.2022 г., издадена от началника на отдел "Оперативни дейности" - Велико Търново в дирекция "Оперативни дейности" в главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която е разпоредено запечатване на търговски обект бензиностанция 1, намиращ се в гр. Долни Дъбник и забрана на достъп до него за срок от 7 дни. Касаторът поддържа, че е налице касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК, чието осъществяване се аргументира с довод, че по преписката е установено по несъмнен начин, че от дружеството са извършени зареждания на гориво, но са налице разминавания между данните за доставките в АДД и тези, подадени от нивомерната измервателна система /НИС/ по изградената дистанционна връзка с НАП. Изтъква, че процесната заповед е издадена в законоустановената форма и при спазване на принципа на съразмерност при определяне на срока на налагане на ПАМ, като е отчетена установената с предходни наказателни постановления повторност на нарушението. В тези насоки излага подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на решението и постановяване на ново такова, с което жалбата на търговеца да бъде отхвърлена, ведно с присъждане на деловодни разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба, "Валео Транс" ЕООД, гр. Долни Дъбник, в писмен отговор и становище по същество оспорва нейната основателност и претендира присъждане на разноските в настоящето производство. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна. Пред Административен съд - Плевен е оспорена ЗНПАМ 11256/20.07.2022 г., издадена от началника на отдел "Оперативни дейности" - Велико Търново в дирекция "Оперативни дейности" в главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която е разпоредено запечатване на горепосочения търговски обект и забрана на достъп до него за срок от 7дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, т. 1, б. "г" ЗДДС. Според фактическите установявания на първоинстанционния съд, на 13.07.2022 г. в търговския обект е извършена проверка от органи на НАП, при която е установено, че в момент на доставка на гориво нивомерната система не е отчела 15 102 литра влято количество дизел, доставено по документи. Въз основа на тази констатация в тежест на търговеца е наложена ПАМ запечатване на търговския обект и забрана за достъп до него за срок от 7 дни за нарушение по чл. 3, ал. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. Административният орган приел, че с извършването на нарушението се е стигнало до отклонение от данъчно облагане чрез липсата на отчетност, която да дава възможност за проследяване на реализираните обороти и количества закупени, продадени горива и съответно наличностите в обекта, което всякога води до негативни последици за фиска. Заключено е, че е налице висока обществена опасност, произтичаща от възможността за многократно проявление на установеното нарушение във времето, че противоправното поведение на търговеца накърнява интереса на държавния бюджет за законосъобразно отчитане на доставеното и продадено гориво и реализираните приходи. Продължителността на мярката е мотивирана с вида на обекта и целената превенция. С обжалваното решение съдът е отменил административния акт, като е приел, че нарушението, за което е приложена ПАМ, не е установено по несъмнен начин. Съобразил е, че спорната доставка по АДД е въведена и получена в НАП документално, но измервателната система не е реагирала технически поради спиране на електрическото захранване в обекта. Подчертал е, че дружеството коректно отчита и съхранява отчетни документи досежно получените количества гориво, поради което не би могло да се приеме, че налагането на ПАМ за срок от 7 дни е съответно на целта на закона. Така постановеното решение е правилно. Нормата на чл. 186. ал. 1, т. 1, б. "г" ЗДДС определя, че принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за подаване на данни по чл. 118 в Националната агенция за приходите. По силата на чл. 118, ал. 6 ЗДДС, всяко лице по ал. 1 (всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице), извършващо доставки/продажби на течни горива от търговски обект, с изключение на лицата, извършващи доставки/продажби на течни горива от данъчен склад по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове, е длъжно да предава по дистанционна връзка на Националната агенция за приходите и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива. Съгласно чл. 3, ал. 3 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (Наредбата), издадена от министъра на финансите по законова делегация на ал. 4, т. 1 на чл. 118 от ЗДДС, всяко лице по ал. 2 (лице, което извършва продажби на течни горива чрез средства за измерване на разход) е длъжно да предава на НАП по установената дистанционна връзка и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия на течни горива. За тази цел като средство за измерване от одобрен тип се използва нивомерна измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП и подлежи на метрологичен контрол. В случая, несъответствието между данните за доставени количества горива по документ, въведени чрез ЕСФП и данните за количеството на горивото в резервоарите по НИС действително съставлява неточно изпълнение на задължението по чл. 118, ал. 8 ЗДДС и чл. 3, ал. 12 във вр. с ал. 3 от Наредбата, тъй като не дава възможност за определяне на наличните количества горива. Дължимото поведение е подаване на данни с информационна стойност за количеството на горивата в резервоарите. Както правилно е акцентирал първоинстанционният съд обаче, по преписката липсват доказателства, че некоректното подаване на данните за доставени количества горива е резултат на недобросъвестно поведение на задълженото лице поради манипулация на системата или други подобни действия с цел укриване на доставките. Нещо повече - съдържанието на протокола за проверка сочи, че нарушението не е установено в рамките на контролните действия в обекта, а въз основа на справка в информационната система на НАП. При тази фактическа установеност обосновано решаващият състав е приел, че наложената ПАМ не е в корелация с тежестта на нарушението, а несъобразяването й с принципа на пропорционалност обуславя извод за нейната незаконосъобразност /вж. Решение от 4 май 2023 г. по дело С-97/21 (т. 50, т. 51) на СЕС/. Ето защо, като е отменил оспорената заповед за налагане на ПАМ и е отменил същата като незаконосъобразна, Административен съд - Плевен е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изхода на спора и своевременното искане на ответника по касация следва да бъдат присъдени сторените разноски за касационната инстанция, които се констатираха в размер на 500лева /уговорено и изплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие/. Водим от горното и на основание на чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Първо отделение,