Решение № 7095 от 10.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11505/2019 г.

Решение № 7095 от 10.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11505/2019 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувана е по касационна жалба от К. Л. чрез процесуален представител адвокат Й. Л. против решение № 3750 от 3.06.2019 г. на Административен съд С. град по адм. дело № 8110/2018 г. С него се отхвърля жалбата му срещу решение № РД-Е-112-102 от 5.07.2018 г. на управителя на НЗОК, с която се отказва издаване на предварително разрешение за лечение извън държавата - членка по пребиваване, заплащано от НЗОК /формуляр S2 на задължително здравно осигурено лице по българското законодателство - К. Л. с адрес в [населено място]. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Оспорват се констатациите на назначената по делото експертиза и приетото заключение и се поддържат доводите, поддържани и пред административния съд за нарушения, съставляващи основания за отмяна на административния акт по чл. 146 АПК. Ответникът, управителят на НЗОК чрез процесуален представител юрисконсулт взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу цитираното решение на управителя на НЗОК. То е издадено на основание чл. 19, ал. 7, т. 2 от ЗЗО във връзка с прилагане на чл. 20 от Регламент /ЕО/ № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. за координация на системите за национална сигурност и във връзка с решение на комисията в ЦУ на НЗОК за разглеждане на искания за издаване на разрешение за лечение извън държавата членка по пребиваване, отразено в протокол № Е112-04-3383.07.2018 г. По постъпило заявление от 11.06.2018 г. от К. Л. в мотивите на решението си управителят на НЗОК е приел за установено от приложените към него документи каква е диагнозата на заболяването по който факт няма спор. По отношение възможностите за лечение на това заболяване в България е взето предвид становище на проф. д-р Ж. Г. - национален консултант по клинична хематология и проф. д-р М. Г. - председател на БМСХ и становище от доц д-р Б. С. - експерт към Българско медицинско сдружение по хематология и изпълнителен директор на НСБАЛХЗ ЕАД С.. Становището на специалистите е възприето от комисията към ЦУ на НЗОК и от управителя на НЗОК е, че лечението може да бъде проведено на територията на Р. Б. в хематологични заведения, разполагащи с условия за осъществяване на автоложна стволово-клетъчна трансплантация. При тези заключения управителят на НЗОК е отказал издаване на предварително разрешение за лечение извън държавата членка по пребиваване на лицето. Материалните предпоставки за такова лечение не са налице, тъй като то може да бъде извършено в Р. Б. в оправдан от медицинска гледна точка срок и риск, като се вземе предвид текущото здравословно състояние и вероятното развитие на неговото заболяване. Възраженията срещу това решение са незаконосъобразност с искане за отмяната му. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за неоснователна като е установил фактическа обстановка, идентична с възприетата в мотивите на административния орган при издаване на обжалвания отказ. Съдът е основал изводите си на заключение на съдебно медицинска експертиза, дала отговор на поставените въпроси от жалбоподателя и което заключение съставлява изводите на съд по съществото на спора от фактическа страна. При установеното от фактическа и правна страна съдът е отхвърлил жалбата. Решението е правилно. Възраженията на касатора на първо място са срещу заключението на назначената съдебно медицинска експертиза. Тя е назначена по искане на жалбоподателя в заседанието, проведено на 19.09.2018 г. с въпроси също от жалбоподателя в същото заседание и в молба от 25.09.2018 г. Съдебно медицинската експертиза е изготвена с констативно съобразителна част и отговор на задачите, така както са поставени. Заключението е поддържано от вещото лице в съдебното заседание, проведено на 28.11.2018 г. като присъстващият представител на жалбоподателя адвокат Лалова на л. 134 от делото е изразила становище, че счита, че експертизата не отговаря на въпросите и след справка със сайтове счита, че експертизата е преписана от тях. Счита, че следва да отговаря по друг начи на въпросите и са поискани нови доказателства. В това заседание и в следващите жалбоподателят не е поискал допълнителна, повторна или друга експертиза. По този начин фактите, които счита за относими към предмета на спора и са в кръга на експертната преценка на медицински специалист в определена област, ако по мнението на жалбоподателя са останали неизяснени, то това е станало по негова причина, като не е проявила процесуална активност за установяването им. Съдът няма служебно задължение да установява факти по делото извън разпоредбите на чл. 171 АПК. Съдът също така не може да прецени и заключението на експерта от професионална гледна точка дали е правилно или не, тъй като не разполага със специални знания. Видно от проведеното съдебно производство съдът не е отказал събиране на доказателства, каквито са били поискани от страните. Поради това възражението в касационната жалба, че вещото лице не е дало отговор на въпросите не може да преценено извън медицинско заключение, тъй като се отнася то технологията на лечение и сравняване на технологии на лечение в Р. Б. и във Федерална република Германия. По същата причина не могат да бъдат ценени и представените доказателства с касационната жалба, а от друга страна, те са недопустими в касационното производство, тъй като не са свързани с касационните основания. Съдът в касационното производство преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Административният съд е обосновал изводите си от фактическа страна и те съвпадат с мотивите на административния орган, който правилно е възприел заключението на медицинските специалисти в административното производство по издаване на решението. В това производство не се констатират нарушения, както правилно е приел и съдът в обжалваното решение. Във връзка със спора по същество тежестта на доказване съгласно чл. 170 АПК е указана от съда в определение от 3.08.2018 г., приложено на л. 90 от делото. С него на жалбоподателя е указано, че носи доказателствена тежест да установи съществуването на фактическите обстоятелства, посочени в оспорения акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. При тези указания поведението на жалбоподателя - настоящият касатор е следвало да се изрази в процесуална активност пред първата инстанция за установяване на всички факти от значение за разрешаване на спора. Този предмет на делото не може да бъде пренесен и да бъде предмет на касационната инстанция, в която предмет на касационната проверка са въпросите в чл. 218 АПК. Върховният административен съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за валидността допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо АПК, Върховен административен съд, шесто отделение