Решение № 386 от 20.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6257/2007 г.

Решение № 386 от 20.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6257/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по § 2 от ПЗР на ГПК/07 г. във вр.с чл. 218а ал. 1 б. "а" от ГПК (отм.) Образувано е по две касационни жалба на С. Д. Н. и на К. "О. с. на т. кооперации" - гр. Ст. З. против решение № 69 от 27.07.07 г.по гр. дело № 243/07 г.на Старозагорския окръжен съд. С него е отменено решение № 31к от 14.02.07 г.на Казанлъшкия районен съд по гр. дело № 798/05 г. в частта, с която е отхвърлен предявен инцидентен установителен иск по чл. 97, ал. 1 от ГПК (отм.) и е признато за установено по отношение на С. Д. Н., че К. "О"- С. З., рег.по ф.д. № 247/93 г. на СтОС, е правоприемник на преустановилия дейността си през 1971 г. О. с. на т. кооперации - гр. С.. В частта, с която е отхвърлен предявения от К. " ОС на ТПК" Ст. З. против С. Н. ревандикационен иск относно недвижим имот, представляващ офис № 7, намиращ се на трети етаж от четириетажната масивна производствена страда, построена в УПИ *, кв.145, на ул."О" № 33, гр. Казанлък, решението е оставено в сила. Касаторът С. Д. Н. обжалва въззивното решение в частта, с която е уважен инцидентния установителен иск за признаване правоприемство между К с. на ТПК"гр. Стара З., регистрирана през 1993 г. и ОС на Т., учреден през 1951 г. и преустановил дейността си през 1970 г. Изложени са касационни основания за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - чл. 218б ал. 1 б. "в" от ГПК (отм.) Искането е за отмяна на решението в частта, с която е уважен инцидентния положителен установителен иск по чл. 97, ал. 1 от ГПК (отм.) и вместо него да бъде постановено друго, с което искът да бъде отхвърлен. Касаторът К. "О" Стара З. обжалва въззивното решение в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 108 от ЗС. Счита, че в обжалваната част решението е постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и да бъде постановено друго, с което предявеният ревандикационен иск да бъде уважен. Третите лица помагачи на страната на ответника ТПК "Е", Г. С. С., "С" Е. и "Б" Е. не заявяват становище. Върховният касационен съд, състав на IV г.о., приема, че касационните жалби са подадена в срока по чл. 218в ал. 1 от ГПК (отм.), срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими. За да се произнесе по основателността им по реда на чл. 218ж ал. 1 от ГПК (отм.), с оглед заявените касационни основания, съдът установи следното: По жалбата на С. Недялков: С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено, че по ф.д. № 247/93 г.на СтОС в кооперативния регистър през 1993 г.е вписана К. "О" гр. С., учредена от пет кооперации - ТПК "О" Ст. З., ТПК "П" Ст. З., ТПК "С" Казанлък, ТПК "Г" Раднево и ТПК "О" К. Впоследствие с протокол от 26.05.93 г.на УСса приети за членове още четири кооперации, а с протокол от 27.08.93 г.на УС -още четири. ОС на ТПК-Ст. Загора е създаден през м.януари 1951 г.и преустановил дейността си съгласно ПМС № 16/3.07.1970 г. Съдът е изложил съображения, че ОС на Т. по силата на посоченото министерско постановление е преустановил само дейността си, но не е престанал да съществува като юридическо лице, тъй като не е изпълнена процедура по прекратяване, ликвидация и заличаване. Мотивиран е изводът, че регистрираната с решение по ф.дело № 247/93 г.на СтОС кооперация ОС на Т. се явява възстановена кооперация по смисъла на § 1 ал. 1 от ДР на ЗК/91 г. доколкото е налице идентичност между персоналния състав и наименованието- петте кооперации -учредители, както и допълнително приетите членове на съюза, също са били членове на ОС на Т., преустановил дейността си през 1970 г. Ето защо съдът е приел, че е налице правоприемство между регистрираната през 1993 г.кооперация и ОС на Т. от 1951 г. Касационната жалба е основателна. Въззивното решение е неправилно в частта, с която е уважен предявения инцидентен установителен иск, като е прието за установено правоприемство между кооперацията-ищец и преустановилия дейността си през 1970 г.кооперативен съюз. В тази част решението е постановено при нарушение на материалния закон -основание за отмяна по чл. 218б ал. 1 б. "в" от ГПК (отм.) Учреденият през 1951 г. ОС на Т. е прекратил дейността си през 1970 г., когато имуществото му е било одържавено и включено в активите на СД МПКБУ при ОНС-гр. Стара З. ОС на Т. е имал право да възстанови дейността си по реда на Закона за кооперациите чрез провеждане на регистърно производство със сложен фактически състав- свикване на общо събрание на кооперациите-членове на съюза; наличие на пълна идентичност и тъждество на всички членове, участващи в общото събрание с членовете на съюза при прекратяване на неговата дейност през 1970 г.; приемане на решения от общото събрание съгласно чл. 52 от ЗК (отм.) и чл. 49 от сега действащия ЗК; вписване в регистъра на новите обстоятелства относно възстановения кооперативен съюз. В разглеждания случай посочените изисквания на закона не са осъществени. Кооперацията "О" е регистрирана и вписана като новосъздадена кооперация, независимо от сходството на фирменото наименование със съществувалия в миналото кооперативен съюз. На учредителното събрание, проведено на 23.03.93 г. са приети решения за учредяване на ответната кооперация като новообразувано юридическо лице - кооперация с наименование "О. с. на ТПК", а не за възстановяване на дейността на съществувалия като юридическа личност, прекратил дейността си през 1970 г.кооперативен съюз. Няма идентитет на персоналния състав на съюза, съществувал до прекратяване на дейността му през 1970 г.- 20 кооперации и на този, участвал в събранието и регистриран през 1993 г. - 5 кооперации. Отделен е въпросът, че при учредяването през 1993 г.ответникът е със статут на юридическо лице-кооперация. От влизане в сила на ЗК (отм.) през 1991 г. до приемане на ал. 4 и ал. 5 на чл. 60 от ЗК през 1996 г./ ДВ, бр.103/96 г./предвидените със ЗК кооперативни съюзи нямат статут на юридически лица. По тези съображения изводът на въззивния съд, че ищцовата кооперация се явява възстановена кооперация по смисъла на § 1, ал. 1 от ДР на ЗК/91 г. не следва да бъде споделен. Предявеният положителен установителен иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. По жалбата на Кооперация "ОС НА ТПК" - Ст. Загора: Жалбата е неоснователна. За да отхвърли предявения иск с правно основание чл. 108 от ЗС въззивният съд е приел, че ищецът К. "О" - Ст. Загора не е доказал активната си легитимация, тъй като както процесният имот, така и цялата сграда на Б. комбинат е собственост на ТПК"Е". За успешното провеждане на иска по чл. 108 от ЗС ищецът следва да докаже, че е собственик на процесния имот и че ответниците упражняват фактическата власт върху него без правно основание. В случая касаторът кооперация"О"-ищец по ревандикационния иск претендира право на собственост въз основа на правоприемство от съществувалия до 1970 г.кооперативен съюз- ОС на ТПК-Ст. Загора. С оглед изложеното по-горе следва да се приеме, че ищецът не е доказал правото си на собственост върху процесния имот и поради правилността на крайния извод на съда за неоснователност на ревандикационния иск въззивното решение в тази част следва да бъде оставено в сила. На основание чл. 64, ал. 1 от ГПК (отм.) ищцовата кооперация следва да заплати на ответника направените за тази инстанция разноски в размер на 1000 лв., представляващи адвокатско възнаграждение за един адвокат. Воден от горното,Върховният касационен съд, състав на IV г. о.