Решение № 1521 от 11.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1669/2013 г.
ВАСII отделение11.02.2015 г.докладчик Емилия Кабурова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 294/13.02.2012 г. по адм. дело № 550/2009 г. на Административен съд - Варна, 17-ти състав, в ЧАСТТА МУ, с която е отменена Заповед № РД-18-98/10.11.2008 г. на ИК на АГКК-София, в частта на одобрения кадастрален регистър /КР/ към кадастралната карта /КК/ за поземлен имот /ПИ/ с идентификатор 10135.1507.744, за сградата с идентификатор 10135.1507.744.2 и за самостоятелните обекти в сградата с идентификатори: 10135.1507.744.2.1, 10135.1507.744.2.2, 10135.1507.744.2.3, 10135.1507.744.2.4 и 10135.1507.744.2.5, както и в частта на одобрената схема за тези обекти и делото в тази част е върнато на органа за ново произнасяне, както и в частта, с която АГКК-София е осъдена да заплати възнаграждение за вещо лице - инж. Баев, в размер на 500 лева. ОСЪЖДА Агенцията по геодезия, картография и кадастър- гр. София, да заплатят на ДП"Български спортен тотализатор", гр. София, сумата от 600 /шестстотин/ лева разноски за касационната инстанция. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 1521 от 11.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1669/2013 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър /АГКК/, гр. София, чрез процесуалния му представител - адв. Господинова, против Решение № 294/13.02.2012 г. по адм. дело № 550/2009 г. на Административен съд - Варна, в частта му, с която е отменена Заповед № РД-18-98/10.11.2008 г. на ИК на АГКК-София, в частта на одобрения кадастрален регистър /КР/ към кадастралната карта /КК/ за поземлен имот /ПИ/ с идентификатор 10135.1507.744, за сградата с идентификатор 10135.1507.744.2 и за самостоятелните обекти в сградата с идентификатори: 10135.1507.744.2.1, 10135.1507.744.2.2, 10135.1507.744.2.3, 10135.1507.744.2.4 и 10135.1507.744.2.5, както и в частта на одобрената схема за тези обекти и делото в тази част е върнато на органа за ново произнасяне, както и в частта, с която АГКК-София е осъдена да заплати възнаграждение на вещото лице - инж. Живко Борисов Баев, в размер на 500 лева. Поддържа се от касатора, че в обжалваната част решението следва да бъде отменено като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответниците: Жанета Иванова Докторова, Дафинка Великова Иванова, Иван Жеков Иванов, Стефка Георгиева Жекова, Красимир Ангелов Колев, Анета Богданова Колева, Елеонора Иванова Георгиева, Сийка Иванова Драгоева, Момяна Ненова Христова, Йордан Атанасов Христов, Златин Ангелов Атанасов, Радка Стефанова Георгиева, Милен Иванов Жеков, Василка Христова Георгиева, Огнян Митков Димитров и Диан Митков Георгиев, редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Ответникът: Кмета на Община Варна, редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответникът: Министъра на регионалното развитие, редовно призован, не се явява. От пълномощника му - гл. юрисконсулт Колева, е постъпила молба, с която изразява становище за основателност на касационната жалба. Ответникът: ДП "Български спортен тотализатор" - гр. София, чрез пълномощника му - адв. Ани Максимова, оспорва касационната жалба, като неоснователна. Претендира разноски за касационната инстанция. Ответникът: Министъра на вътрешните работи, редовно призован, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С решението в обжалваната му част Административен съд-Варна е уважил частично жалбата на Дафинка Великова Иванова, Иван Жеков Иванов и Жанета Иванова Докторова срещу Заповед № РД-18-98/10.11.2008 г. на ИК на АГКК-София, с която е одобрена КККР за територията на адм. район "Одесос" - гр. Варна, само в частта на одобрения КР към кадастралната карта, по отношение на посочения по-горе поземлен имот с идентификатор накрая 744, за сградата в него с идентификатор накрая 744.2 и за самостоятелните обекти в тази сграда с идентификатори накрая: 744.2.1, 744.2.2, 744.2.3, 744.2.4 и 744.2.5, както и в частта на одобрените схеми за тях. В посочената част съдът е приел, че оспорената заповед е незаконосъобразна, на основание чл. 146, т. 3, 4 и 5 от АПК, поради което е постановил отмяната й и е върнал делото, като преписка, на органа за ново произнасяне. За да постанови този резултат съдът е приел, че в отменената част, относно посочения по-горе поземлен имот, сграда в него и самостоятелни обекти в тази сграда, КР е непълен като неправилно са записани и пропуснати част от основните кадастрални данни по чл. 30, ал. 2, т. 1, вр. с чл. 27, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от ЗКИР и по чл. 30, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗКИР. Такъв извод е изведен и по отношение на схемите на самостоятелните обекти в сградата, като подробно са изложени мотиви в какво се изразява незаконосъобразността им, по аргумент от чл. 17 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР / в ред. Д. в. бр. 16/2006 г./. Решението в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно. При правилно определен предмет на оспорване и съобразно установените правнорелевантни факти, съдът е приложил правилно материалния закон. Оспорената заповед на ИК на АГКК е издадена на основание чл. 49, ал. 1 от ЗКИР /ред. Д. в. бр. 29/2006 г./. В одобрената по този ред КККР, органа е длъжен да отрази всички основни кадастрални данни за недвижимите имоти - обекти на кадастъра по чл. 23 от ЗКИР. В разпоредбата на чл. 30, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от ЗКИР е посочено какво трябва да съдържа КР на недвижимите имоти - обекти на кадастъра, като за ПИ, сградата и самостоятелните обекти в нея - това са данните по чл. 27, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ЗКИР, както и данните за собственика им и/или носителя на ограничено вещно право върху недвижимия имот, заедно с данни за акта от който собственика черпи права. В случая по данни от административната преписка и заключението на неоспорената съдебно-техническа експертиза, правилно е установено, че по отношение на посочените в жалбата обекти на кадастъра и в частност на КР - предмет на оспорената заповед, е налице непълнота и/или грешно записване на част от изискуемите по закон основни кадастрални данни. За ПИ 744 е установено: че не е записан стария индетификатор на един от имотите по КП от 2003 г. /който е послужил като основа за изработването на КККР/, който влиза в състава му, а именно ПИ № 1756; не е записан единия от адресите му, с лице към две улици; не са отразени правилно правата на ответниците Дафинка и Иван Иванови, които са носители на ограничено вещно право на ползуване върху този ПИ, върху ап. 1, ет. 1 от сграда № 2 с таванска стая и изба към него, по нот. акт № 135/2004 г., а не на право на строеж. Тази непълнота на основни кадастрални данни за имота представлява незаконосъобразност на КР в тази му част, както правилно е прието от съда. Законосъобразни са и другите изводи на съда, че в нарушение на административнопроизводствените правила по чл. 35 и чл. 36 от АПК, органа не е издирил и записал в КР актуалните вещни права на собствениците на сградата с идентификатор накрая 744.2, както и че извършените записвания не отговарят на КР по последно действащия КП от 2003 г. По този начин записаните в КР собственици на сграда 744.2 не отговарят на собствениците - носители на вещни права върху нея към датата на одобряване на оспорената заповед, съгласно приетите по делото документи за собственост - нотариални актове. Приетите от съда нарушения при изработване на схемите за СО в сграда с идентификатор 744.2 се споделят от касационната инстанция. Те произтичат от нарушенията допуснати при заснемането на самите СО в тази сграда, свързани с правилното отразяване на очертанията, местонахождение и предназначението им по етажи, въз основа на представените строителни книжа - одобрен инвестиционен проект, нотариални актове и оглед на място /чл. 44 ЗКИР/. Така правилни са изводите на съда, че в партерния етаж погрешно е нанесен само един СО за търговска дейност с идентификатор 744.2.5, без да има такъв, а е пропуснат съществуващ СО - тотопункт на ДП "БСТ" от 20.21 кв. м., както и "Хоби", с площ от 30.75 кв. м. / виж Схема-приложение № 12 към заключението на СТЕ, стр. 118, т. III/. Правилно е прието също така, че в нарушение на чл. 44 ЗКИР, основните кадастрални данни за СО с идентификатори 744.2.1, 2.2 и 2.3 са грешни и липсват. Сгрешени са очертанията на тези СО, по проект и на място, а липсва отразяване на площа и предназначението им, в нарушение на чл. 30, ал. 2, т. 1, вр. с чл. 27, ал. 1, т. 3 ЗКИР. За СО с идентификатор 744.2.4 - апартамент на 4-ти етаж, правилно е установено, че такъв не съществува, както по проект, така и на място, защото четвърти етаж е тавански, състоящ се от три тавански помещения № 1, 2 и 3, принадлежащи към жилищата на долните етажи. Следователно отразяването в КР на такъв СО и изработването на схема за него е незаконосъобразност на КККР, което води до отмяната му в тази част. Схемата за четвърти тавански етаж правилно е установено, че е грешна, тъй като е заснет един СО с идентификатор 744.2.4, вместо три отделни СО, представляващи тавански помещения № 1, 2 и 3, с различна площ. Посочените нарушения при заснемането на отделните СО в сграда 744.2, представляват едновременно и нарушения на изработените схеми за тези СО в тази сграда, защото не отразяват правилно съществуващото им положение, площ и предназначение. От изложеното следва, че решението в обжалваната му част е правилно, тъй като установените от решаващия съд нарушения на закона са съществени. При тези нарушения, съдът правилно е отменил заповедта в посочената част, като незаконосъобразна. Решението е правилно и в частта на присъдените разноски за вещо лице. СТЕ е назначена служебно от съда и с оглед изхода по оспорването и обстоятелството, че двама от жалбоподателите са освободени от заплащане на такси и разноски, възнаграждението за вещо лице правилно е възложено върху органа - АГКК, по аргумент от чл. 76, изр. 2 и чл. 77 ГПК, вр. с чл. 144 от АПК. Предвид изложеното касационната жалба се явява неоснователна, а решението в обжалваната му част, като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. При този изход по касационното обжалване основателно е искането на ответника - ДП "Български спортен тотализатор", гр. София, за присъждане на направените разноски пред касационната инстанция, в размер на 600 лева адвокатско възнаграждение, видно от договора за правна защита и съдействие на стр. 161. Тези разноски се дължат от касатора, на основание чл. 143, ал. 1 АПК. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение