Решение № 191 от 16.04.2010 г. на ВКС по н. д. № 99/2010 г.

Решение № 191 от 16.04.2010 г. на ВКС по н. д. № 99/2010 г., III н. о., НК, докладчик председателят Борислав Ангелов Производството е образувано по искане на Г. прокурор за възобновяване на нохд № 3983/09 г. на Софийски градски съд и отмяна на постановеното по него определение от 01.12.2009 г., с което съдът е одобрил споразумение между представител на прокуратурата и защитата на подсъдимия Г делото се върне за ново разглеждане от друг състав на съда. В искането като касационно основание за проверка на определението е посочено нарушение на процесуалния закон при неговото постановяване. Нарушението се изразява в това, че след като съдията-докладчик е дал указание да бъде изискано удостоверение за наследниците на пострадалия по делото и то е било изпълнено, не са призовани за проведеното първо по делото заседание. С това е нарушено правото на наследниците на участват в съдебната фаза на наказателното производство. Допуснато нарушение е съществено, поради което се иска да възобнови делото и отмени цитираното определение. Прокурорът поддържа искането по изложени в него съображения. Защитата на осъдения Г. Е., е на становище за неоснователност искането. Преди даване ход на делото е постигнато споразумение, а в чл. 253 са посочени кои са страните в процеса. Искането е основателно. Определението е постановено в нарушение на чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. С разпореждането си от 27.10.2009 г. съдията-докладчик по нохд № 3983/2009 г. е дал указание да бъде изискано удостоверение от СО-район "Възраждане" за наследниците на пострадалия по делото, за евентуалното им конституиране като частни обвинители и граждански ищци. То е било получено и огласено в проведеното съдебно заседание на 02.12.2009 г. Въпреки становището на защитата на подсъдимия и прокурора да не се дава ход на делото, без редовно призоваване на наследниците на пострадалия, съдът не се е произнесъл по това обстоятелство. Вместо това е дал почивка за изготвяне на споразумение между прокурора и защитата, дал е ход и споразумението е било одобрено в това съдебно заседание, а делото прекратено. Като не са призовавани наследниците на пострадалия, съдът е нарушил техните права по чл. 255, ал. 1 НПК, като не ги е уведомил за датата за насроченото съдебно заседание. Режимът на прекратяване на наказателното производство със споразумение, след образуване на съдебното производство при внесен обвинителен акт, е различен от този за прекратяване на същото, непосредствено след приключване на разследването. В случая у приложима разпоредбата на чл. 384, ал. 3 НПК, според която споразумението се одобрява само след съгласието на всички страни. Това е преклудирана възможност на пострадалия за встъпване като страна в процеса, което налага съдът да му даде възможност с оглед на процесуалния закон да участва като страна в процеса, в качеството си на частен обвинител по чл. 82 НПК и граждански ищец по чл. 84 НПК. А принципното положение по чл. 15, ал. 4 НПК задължава съдебните органи не само да разяснят на гражданите, които участват в наказателното производство за техните процесуални права, но и им дадат възможност реално да ги упражняват. Разглеждайки делото без да изпълни посочените задължения, с одобряването на споразумението, решаващия съд изцяло е ограничил правата на наследниците на пострадалия да участват в процеса, възможността да се конституират като страна и да изразят волята си за сключване на споразумението. Това е основание посочените нарушения да се квалифицират като съществени по смисъла на чл. 352, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 352, ал. 1, т. 2 НПК, както и за отмяна на съдебния акт по реда на възобновяването и връщане на делото за ново разглеждане. По тези съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, в състав на III н. о.,