Решение № 152 от 16.12.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1931/2016 г.

Решение № 152 от 16.12.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1931/2016 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Веселка Марева Производство по чл. 290 ГПК. Обжалвано е решение № 4897/29.10.2015 г. постановено по гр. д. № 219/2015 г. на Благоевградския окръжен съд, с което е потвърдено решението № 8379 от 05.12.2014 г. по гр. д. № 4130/2011 г. на Благоевградски районен съд, с което е признато за установено по отношение на В. К. Г. от [населено място], С. К. П. от [населено място] и Т. К. С. от [населено място], че [фирма], ЕИК[ЕИК], е собственик на поземлен имот с идентификатор 04279.620.12 по кадастралната карта и кадастрални регистри на [населено място], с площ от 1428 кв. м. и административен адрес [населено място], [улица], по предходен план имот № 9042 в квартал 6, трайно предназначение - урбанизирана територия, начин на трайно ползване - за друг вид застрояване; отменен е нотариалният акт за собственост върху недвижимия имот, придобит по ЗСПЗЗ, № 109, том II, рег. № 4778, дело № 309/2003 г., съставен в полза на В. К. Г., С. К. П. и Т. К. С.. Подадени са две касационни жалби - от В. К. Г., чрез пълномощника адв. А. Б. и от С. П. и Т. С., чрез пълномощника им адв. К. Д.. В двете жалби се поддържа неправилност на въззивното решение, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност, неправилност и необоснованост на изовдите, че е налице правпиемство между ищцовото дружество и бившият Завод за инструментална екипировка и нестандартно оборудване /ЗИЕНТО/ . Ответникът [фирма], ЕИК[ЕИК], представлявано от управителя Д. Г. Ц., чрез процесуалния си представител адв. М. А., оспорва касационните жалби. С определение № 308 от 07.07.2016 г. е допуснато касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 поради констатирано противоречиво разрешаване на въпроси, свързани с правоприемството при преобразуване на държавна фирма в няколко еднолични търговски дружества и реда за прехвърляне собствеността върху недвижимите имоти при такова преобразуване. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбите в рамките на наведените основания, установи следното: Спорът е по установителен иск за собственост, предявен от [фирма] относно поземлен имот с идентификатор 04279.620.12 по кадастралната карта и регистри на [населено място], с площ от 1428 кв. м. и е насочен против ответниците, чиято собственост върху имота е възстановена по ЗСПЗЗ. За да приеме иска за основателен, съдът е установил, че терен с площ 27 дка, собственост на АПК, е бил предоставен за оперативно управление на Завод за инструментална екипировка и нестандартно оборудване/ЗИЕНТО/, съгласно отразеното в А. от 24.10.1988 г.; заводът е използвал предоставената му площ, като е изградил два от първоначално предвидените четири производствени корпуса, а също и е предоставял под наем част от земята на друга стопанска организация. Държавна фирма "И." е регистрирана по реда на Указ № 56 за стопанската дейност с решение от 5.04.1989 г. на СГС по ф. д. № 280/1989 г. и е създадена с имуществото на прекратените държавни стопански организации, в това число ЗИЕНТО - Б.. С Разпореждане на Министерския съвет № 19/17.09.1991 г. държавна фирма "И." е преобразувана в холдингово дружество с държавно имущество, чийто капитал е формиран от имуществото на посочените в Приложение № 1 поделения на ДФ "И.", от акции в изброените в приложение № 2 акционерни дружества и от дялово участие в посочените в същото приложение дружества с ограничена отговорност, в това число и [фирма] - Б.. Холдинговото акционерно дружество с фирма [фирма] е регистрирано с решение от 18.11.1991 г. на СГС по ф. д. № 25485/1991 г. С решение № 2161 от 30.07.1999 г. по фирмено дело № 1300/1999 г. на Благоевградския окръжен съд е регистрирано дружество [фирма], със съдружници Държавата и [фирма] - [населено място], с капитал от 50 000 лв., от които дяловото участие на държавата е 35000 лв., а на [фирма] - 15 000 лв. В дружествения договор е посочено, че дружеството се учредява като универсален правоприемник на имуществото на ЗИЕНТО-Б. и същото е отразено в решението за регистриране на дружеството. С решения от 24.01.2002 г. и от 20.07.2004 г. по фирменото дело са вписани нови съдружници [фирма] и [фирма] в резултат на договори за приватизационна продажба на дяловете на държавата. При тези доказателства съдът е заключил, че ищецът установява придобиването на собствеността на основание чл. 17а ЗППДОбП (отм.) Възражението на ответниците, че са собственици на имот с идентификатор 04279.620.12 по КККР на Б. на основание земеделска реституция, съдът е отхвърлил като е приел, че към влизане в сила на ЗСПЗЗ имотът е част от осъществено мероприятие на държавно промишлено предприятие; земята е част от производствения терен на завода, включващ площ от 27 дка; включена е в капитала на дружеството и към момента на сключването на приватизационния договор № РД-01-59/01.11.2001 г. Земята е заплатена на АПК по реда на ЗООЗП (отм.) и е изгубила своя земеделски характер. Ето защо, са налице пречките по чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ и по § 6, ал. 6 от ПЗР на ЗППДОБП (отм.) за възстановяване на собствеността по отношение на процесния имот на наследниците на К. Д. Т.. Възражението на ответниците са придобиване на собствеността посредством давностно владение е отхвърлено по съображения, че липсват доказателства за осъществявана от тях фактическа власт върху имота. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК поради констатирано противоречиво разрешаване с влезли в сила решения на Благоевградски окръжен съд на въпросите, касаещи правоприемството при преобразуване на държавна фирма в няколко еднолични търговски дружества и реда за прехвърляне собствеността върху недвижимите имоти при такова преобразуване и по-конкретно относно правоприемството при приеобразуването на ДФ "И." . Налице са влезли в сила решения на Благоевградски окръжен съд и на Софийски апелативен съд по спорове за собственост между настоящия ищец и различни физически лица, претендиращи реституция върху земи, представляващи част от терена от 27 дка, ползван от предприятието на ищеца. В тези решения въпросът дали [фирма] е правоприемник на ЗИЕНТО и дали на основание чл. 17а ЗППДОбП (отм.) дружеството се явява собственик на недвижимия имот, предоставен за стопансване и управление на завода, е решаван разнопосочно. И. необходимостта от преодоляване на това противоречиво решаване на въпроса е предизвикала допускането на касационно обжалване. В решение № 1320 от 27.06.2014 г. по гр. д. № 4533/2013 г. на Софийски апелативен съд, решение № 2626 от 15.06.2015 г. по гр. д. № 898/2014 г. на Благоевградски окръжен съд, решение № 4694 от 07.11.2014 г. по гр. д. № 622/2014 г. на Благоевградски окръжен съд е прието, че теренът от 27 дка е бил предоставен за оперативно управление на ЗИЕНТО, чийто активи и пасиви са поети от регистрираната по УСД ДФ "И.", която от своя страна е преобразувана през 1991 г. в няколко дружества с държавно имущества, сред които [фирма]. Въпреки това е прието, че не е доказано преминаването на процесния терен в патримониума на ищцовото дружество чрез универсално правоприемство и апортиране на имуществото на ЗИЕНТО по силата на Р. № 19 от 17.09.1991 г. Основание за този извод е фактът, че дружеството [фирма], регистрирано през 1999 г., е учредено от Държавата и от [фирма], като капиталът му е формиран само от парични вноски, без апортиране на имущество. В друга група влезли в сила решения: Решение № 1134 от 01.06.2015 г. по гр. д. № 749/2015 г. на Софийски апелативен съд, решение № 168 от 21.04.2011 г. по гр. д. № 705/2010 г. на Благоевградски окръжен съд, както и в сега обжалваното решение е прието, че ищцовото дружество е универсален правоприемник на имуществото на ЗИЕНТО, което изрично е посочено при учредяване на дружеството, в решението за регистриране на дружеството, а и е видно при проследяване на извършеното преобразуване. На основание чл. 291, т. 1 ГПК настоящият състав намира за правилна практиката във втората група решения. Съображенията са следните: Преобразуването на Държавна фирма "И. ", извършено с Разпореждане на Министерски съвет № 19 от 17.09.1991 г., е в три насоки: 1/ създаване на еднолично акционерно дружество с държавно имущество [фирма], 2/ създаване на еднолични търговски дружества с държавно имущество като дъщерни дружества, в които [фирма] има финансово участие, изразяващо се в акции от акционерни дружества или дялове от дружества с ограничена отговорност, съгласно Приложение № 2; 3/ създаване на еднолични търговски дружества с държавно имущество съгласно Приложение № 3. В случая, [фирма] е едно от дружествата, в които [фирма] има дялово участие. В Приложение № 2 под № 20 е посочено Еднолично дружество с ограничена отговорност "И. -Инструментална екипировка и нестандартно технологично оборудване"- Б.. Като уставен фонд в това дружество се внася имуществото на ЗИЕНТО-Б. на стойност 3 202 000 лв. според баланса към 30.09.1991 г. Участието на холдинговото дружество в това О. на стойност е 961 000 лв., представляващи 30% от капитала. Въз основа и в изпълнение на това разпореждане е регистрирано през 1999 г. [фирма] със съдружници [фирма] с дялово участие 30% и Държавата с дялово участие 70%, като дружеството се явява универсален правоприемник на имуществото на ЗИЕНТО-Б.. Това правоприемство е изрично посочено в чл. 7, ал. 1 от Дружествения договор и в регистърното решение на съда за регистриране на дружеството. Горните обстоятелства водят на несъмнения извод, че [фирма] е правоприемник на ЗИЕНТО и като такъв е собственик на основание чл. 17а ЗППДОбП (отм.) на имуществото, което е било предоставено на държавното предприятие за стопанисване и управление. В случая не е необходимо спазване на реда на чл. 72 и 73 ТЗ за извършване на непарична вноска, тъй като се касае се до образуване на дружество с повече от 50 % държавно участие. В този смисъл е разпоредба на чл. 17, ал. 3 ЗППДОбП (отм.). За преминаване на собствеността е необходимо да бъдат осъществени предпоставките на чл. 17а ЗППДОбП (отм.). Съобразно възприетото разрешение обжалваният акт на Благоевградски окръжен съд се явява правилен. Изводът за наличие на правоприемство между ЗИЕНТО-Б. и [фирма] и за осъществяването на придобивното основание на чл. 17а ЗППДОбП (отм.) произтича от преценката на събраните доказателства и е в съответствие със закона. В Тълкувателно Решение № 4 от 14.03.2016 г. по тълк. д. № 4/2014 г. в т. 2Г се прие, че фактическият състав на придобивния способ, уреден в чл. 17а от ЗППДОбП (отм.), респ. в чл. 1 от ПМС № 201 от 25.10.1993 г. за прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти при образуването, преобразуването и приватизирането на държавни предприятия, включва: държавата да е собственик на конкретно имущество; това държавно имущество да е било предоставено за стопанисване и управление на държавно предприятие и с акта на държавния орган за преобразуване на държавното предприятие в търговско дружество това имуществото да не е изрично изключено от имуществото, което се включва в капитала на търговското дружество. При наличието на тези предпоставки вещно-транслативният ефект настъпва по силата на самия акт за преобразуване на държавното предприятие в търговско дружество и от момента на възникване на това търговско дружество. Поради това, за да се приложи нормата на чл. 17а от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия (отм.), не е необходимо предоставеният за стопанисване или управление имот да е заприходен нито в баланса на държавното предприятие към момента на преобразуването, нито в баланса на преобразуваното търговско дружество. Решението на Благоевградски окръжен съд, с което се приема, че горепосочените предпоставки са осъществени, е в съответствие с тълкувателния акт, а сочената в касационните жалби практика е отпреди приемането му. Установено е, че теренът от 27 дка е бил предоставен за стопанисване и управление на държавното предприятие и при извършеното преобразуване в търговски дружества цялото имущество на ЗИЕНТО е преминало към учреденото [фирма]. Несъстоятелни са съображенията, че липсва конкретизация кое имущество на ДФ"И. " към кое от учредените при преобразуването дружества преминава. Такава конкретизация е постигната като е посочено, че имуществото на един завод от системата на държавната фирма, а именно Завода за инструментална екипировка и нестандартно технологично оборудване-ЗИЕНТО, изцяло преминава към [фирма]. Несъответствието между регистрирания капитал на дружеството от 50 000 лв. и стойността на имуществото на ЗИЕНТО, което според Приложение 2.20 е 3 202 000 лв., не може да обуслови противен извод. Капиталът на дружеството с ограничена отговорност и имуществото на такова дружество са различни понятия. От съществено значение е волята на учредителите на дружеството, която в случая е продължение на волята на принципала, изразена в Р. № 19/17.09.1991 г., за образуване на [фирма] с имуществото на ЗИЕНТО. Съотношението на дяловете, посочено в цитираното Р., е спазено при учредяване на дружеството - делът на [фирма] е 30%, а на Държавата 70 %. Вярно е, че има несъответствие във вида на учреденото дружество [фирма] и посоченото в Приложение 2.20 към Р. от 17.09.1991 г. [фирма], но то се дължи на неточност в Разпореждането на Министерски съвет, доколкото е невъзможно дяловете в дружество с ограничена отговорност да са притежание на повече от едно лице /при което холдингът да има 30%, както е предвидено в Приложение 2.20/, а дружеството да е еднолично. Доводите на касаторите, свързани с отхвърленото тяхно възражение за придобиване по давност, са несъстоятелни. Възстановяването на собствеността е извършено с решение на ОСЗ от 18.04.2002 г., а искът е заведен на 23.12.2011 г., т. е. преди да се изтекли 10 години от възстановяване на собствеността. Дори да се приеме, че е упражнявано владение от страна на касаторите, каквото не е доказано несъмнено от показанията на св. В. И., то срокът е недостатъчен за придобиване по давност. Кратката петгодишна давност по чл. 79, ал. 2 ЗС в случая не е приложима, защото липсват предпоставките на чл. 70, ал. 1 ЗС за добросъвестно владение. По същата причина е неприложимо Тълкувателно решение № 10/2012 г. на ОСГК на ВКС, което допуска придобиване с петгодишна давност, ако заличеният с разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ срок също е бил петгодишен. При горните изводи обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. В полза на ответника по жалбата следва да се присъдят 1800 лв. разноски за адвокатско възнаграждение, направени в настоящето производство, съгласно приложения списък по чл. 80 ГПК. Воден от горното и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение