Решение № 4155 от 17.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11784/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. К. срещу Решение 10911 от 05.07.2024 г., постановено по адм. дело 2823/2024 г. по описа на Административен съд София град. Изложени са съображения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Искането е оспореното съдебно решение да бъде отменено, като вместо него бъде постановено ново, по съществото на спора, алтернативно молбата е делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Ответникът директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ) София - град, чрез старши юрк. Д. Петрова, в писмено становище, оспорва жалбата като неоснователна. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намира за неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София град е Решение 2153-21-20 от 05.02.2024 г. на директора на ТП на НОИ София, с което е отхвърлена жалбата на С. К. против разпореждане [номер] от 10.11.2023 г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване (ПО), с което, на основание чл. 9a и чл. 68, ал. 1-3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), е отказано да й бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възрас, поради липса на изискуемия осигурителен стаж от 36 г. и 02 м. От фактическа страна по делото е установено следното: Със заявление 2113-21-10198 от 23.12.2022 г., С. К. е поискала отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ), считано от 23.12.2022 г. С разпореждане [номер]/13/ от 17.02.2023 г. на длъжностно лице по ПО е постановен отказ за отпускане на ЛПОСВ. Отказът бил обжалван по реда на чл. 117 КСО. Директорът на ТП на НОИ- София- град се произнесъл с Решение 2153-21-20 от 05.02.2024 г., с което оставил без уважение подадената жалба. Изложил е мотиви, че след извършена цялостна проверка, длъжностното лице правилно е установило, че осигурителният стаж на жалбоподателката е в размер на 30 г. 02 м. и 27 дни. Прието е, че времето, през което жалбоподателката се е обучавала, не може да бъде прието за осигурителен стаж по чл. 9а, ал. 1 КСО, защото не са представени удостоверение по образец за внесеци осигурителни вноски за времето на обучението. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право и е извел обосновани изводи, съображенията за които се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не следва дословно да бъдат преповтаряни. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът правилно е приел, че възраженията за незаконосъобразност на акта, основани на твърдения за неправилно прилагане на чл. 9а от КСО, са неоснователни. В решението обосновано е изложено, че съгласно чл. 9а, ал. 1, т. 1 от КСО, за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита времето на обучение във висше или полувисше учебно заведение, при условие, че това време не е зачетено на друго основание и са внесени осигурителни вноски по реда на ал. 4. Съгласно чл. 45, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), този стаж се установява с удостоверение по утвърден образец, въз основа на диплома, документи за внесени осигурителни вноски и за продължителността на обучението. Посочено е още, че вноските се внасят по ред, определен от министъра на финансите и са изцяло за сметка на лицето, като се изчисляват върху минималния месечен осигурителен доход за самоосигуряващите се. Правилно е отчетено, че разпоредбата на чл. 9а, ал. 3 от КСО е императивна и допуска зачитане на съответния период за осигурителен стаж само при доказано внасяне на осигурителни вноски по установения ред, следователно, липсата на такива вноски или на удостоверение по утвърдения образец води до невъзможност този период да бъде признат за осигурителен стаж, поради което възраженията в този смисъл са неоснователни. Правилно административният съд е отбелязал, че с разпоредбата на чл. 9а, ал. 1, т. 1 от КСО законодателят е допуснал възможността времето на обучение да бъде приравнено на осигурителен стаж, ако не е зачетен на друго основание и са внесени осигурителни вноски, съгласно ал. 4, но не за повече от срока на обучение, предвиден по учебния план за завършената специалност, а с ал. 2 на чл. 9а КСО, този срок е определен до 5 години. Съгласно ал. 4, внасянето на осигурителните вноски се извършва по банков път след подадена декларация по ред, определен с наредба, издадена от министъра на финансите по чл. 5, ал. 6 . Вноските са изцяло за сметка на лицата, като се изчисляват към датата на внасянето им в размера, определен за фонд "Пенсии" за лицата, родени преди 1 януари 1960 г., върху минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. Видно от цитираните разпоредби, времето на обучение за висше образование се зачита за осигурителен стаж, но не по силата на закона с попълване на формуляр, както твърди касаторът, а след заплащане на осигурителни вноски, извършени по предвидения в закона ред. Съдът правилно е приел, че липсват доказателства за платени осигурителни вноски за процесния период, което изключва зачитането на това време като осигурителен стаж. В допълнение на гореизложеното, от пенсионната преписка е установено, че недостигащият осигурителен стаж по чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО на С. К. е 05 г. 11 м. и 03 д., поради което не е възможно да придобие право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по силата на разпоредбата на чл. 9а, ал. 2 от КСО. Твърденията на касаторката, че периодът от 2007 г. до 2012 г., през който тя е правила осигурителни вноски за ДОО, следва да се зачете за осигурителен стаж, са неоснователни. Съдът правилно е приел, че жалбоподателката, в качеството ѝ на лице, на което е отпусната пенсия за инвалидност и което упражнява дейност като едноличен търговец, не подлежи на задължително социално осигуряване по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО. Както е установено с Решение 5 от 29.06.2000 г. на Конституционния съд, включването на работещи пенсионери сред задължително осигурените лица противоречи на основните принципи на общественото осигуряване. В подркрепа на твърденията на съда е и Решение 14160 от 11.26.2014 г. по адм. дело 4983/2014 г. по описа на Върховния административен съд, съгласно което, на С. К., е признато правото да й бъдат възстановени внесените осигурителни вноски за ДОО за периода 2007 г. до 2012 г., като същите са внесени без правно основание. По този начин лицата от тази категория могат само по свое желание да се осигуряват за допълнителен стаж, чрез подаване на декларация по чл. 4, ал. 6 от КСО и по реда, уреден в Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ). По делото е безспорно установено, че жалбоподателката не е подала такава декларация и не е внасяла осигурителни вноски за съответния период. Представените доказателства за възстановени вноски от НАП нямат отношение към настоящия спор, тъй като касаят предходен период и са резултат от недължимо платени вноски, направени без правно основание. Поради това, съдът обосновано е приел, че жалбоподателката не е натрупала осигурителен стаж за посочения период, тъй като вноски не са били внесени, а липсата на знание за приложимия закон не я освобождава от последиците от неизпълнението на осигурителните изисквания. Няма правна норма, която да задължава държавата, в лицето на НОИ, да осигурява лицата със статут на пенсионери за своя сметка. Съдът правилно е установил, че необходимият осигурителен стаж за придобиване право на пенсия не е налице, поради което е отхвърлил оспорването. С оглед изложеното в настоящите мотиви, първоинстанционният съд е приложил правилно материалния закон, а изводите му са обосновани с доказателствата по делото и с действащата нормативна уредба. Поради липса на касационни основания, оспореното решение следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция, в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл. 143, ал.3 от АПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът определя в размер на 100 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,