Решение № 6262 от 12.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15939/2013 г.

Решение № 6262 от 12.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15939/2013 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Георги Иванов Чергов от гр. София срещу заповед рег. № К-1897/11.10.2013 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 185, т. 1 и чл. 191, ал. 1, т. 10 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), при структурни и организационно-щатни промени и предложение № 49566/07.10.2013 г. (на внд директор на Столична дирекция на вътрешните работи), жалбоподателят е назначен на длъжност полицейски инспектор V степен в група "Териториална полиция" - Красно дело на сектор "Охранителна полиция" към 06 Районно управление "Полиция" при СДВР. Поддържа се нищожност на обжалваната заповед поради некомпетентност на издателя й и алтернативно незаконосъобразност на същата по изложените доводи и възражения. Ответникът, чрез процесуален представител оспорва жалбата като недопустима поради липса на правен интерес и неоснователна по същество. За да се произнесе, настоящата инстанция съобрази следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и от страна, която има правен интерес от обжалването й. Видно е, че Чергов е заемал длъжността "началник на сектор 03 "Трансгранична организирана престъпност" в отдел "Борба с организираната престъпност" - София град към "Териториални структури" при Главна дирекция "Борба с организираната престъпност" - МВР, категория В. След закриването на ГДБОП като самостоятелна структура в МВР и преминаването й към ДАНС, поради това, че не отговаря на изискванията за работа в агенцията (л. 19 - 20) съгласно § 13, ал. 1 от ПЗР на ЗДАНС (ДВ, бр. 52 от 2013 г., в сила от 14.06.2013 г.), с процесната заповед жалбоподателят е преназначен на друга длъжност в системата на МВР. От представената служебна бележка (л. 21) се установява, че това назначаване е довело до намаляване на месечното му трудово възнаграждение с почти 200 лева. Предвид това съдът счита, че със заповедта непосредствено са засегнати негови права и интереси и тя подлежи на съдебен контрол. Разгледана по съществото й, жалбата е основателна. Съгласно чл. 191, ал. 1 от ЗМВР, държавният служител може да бъде назначаван без конкурс на друга длъжност в рамките на притежаваната категория в изброените хипотези, като в конкретния случай приложима е тази на т. 10 - при структурни и организационно-щатни промени, която е посочена и като правно и фактическо основание на заповедта. Съдът счита, че след като няма позоваване на административния орган на чл. 191, ал. 5 от ЗМВР, то тази хипотеза не е налице и без правно значение е заявлението на Чергов от 01.10.2013 г. (л. 8), както и извършените от него отбелязвания от 07.10.2013 г. върху предложението за назначаване - запознат и съгласен (л. 10). С оглед на установеното по делото, жалбоподателят прави възражение, че длъжността, на която е преназначен, не е от категория В, а от категория Г, поради което е налице нарушение на чл. 191, ал. 1 от ЗМВР. Освен това, съгласно чл. 185, т. 1 и 2 от ЗМВР министърът на вътрешните работи има правомощието да назначава служители на длъжности от категория Г само при първоначално постъпване на държавна служба, каквото в случая няма. Компетентността при преназначаване на длъжност от категория Г принадлежи на директора на СДВР по аргумент от чл. 186, ал. 1 от ЗМВР. Възражението на жалбоподателя според съда е основателно. Повечето от събраните доказателства по делото косвено установяват, че сега заеманата от Чергов длъжност не е от категория В, а от категория Г. Този факт обаче пряко и безспорно се установява от специфичната длъжностна характеристика за нея (л. 28). Следователно, въпреки че основното месечно възнаграждение на жалбоподателя се формира от заплата за категория В, заплата за длъжност и други възнаграждения, министърът на вътрешните работи не е бил компетентен да издаде процесната заповед за назначаването му от длъжност в ГДБОП, категория В, на длъжност в СДВР, категория Г. Това допуснато нарушение по чл. 146, т. 1 от АПК води до нищожност на административния акт и тази нищожност следва да бъде прогласена от съда. При това положение обсъждането на останалите доводи за незаконосъобразност на акта е безпредметно. С оглед този изход на спора основателно е искането на жалбоподателя за присъждане на направените разноски, поради което МВР следва да се осъди да му заплати сумата 410 лева. Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,