Решение № 10914 от 24.09.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3610/2009 г.

Решение № 10914 от 24.09.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3610/2009 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Арда текстил" ЕООД, с. Зайчар, Бургаска област срещу решение № 6 от 7.01.2009 г. по адм. д. № 1667/2007 г. по описа на Административен съд гр. Бургас, Х състав, в частта му, с която жалбата е била отхвърлена. Релевирани са оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон. Ответникът директор на РУ "Социално осигуряване" гр. Бургас не е взел отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, а разгледана по същество е основателна. С решение № 6 от 7.01.2009 г. по адм. д. № 1667/2007 г., Административен съд гр. Бургас, Х състав, в обжалваната му част, е отхвърлил жалбата на "Арда текстил" ЕООД, с. Зайчар, Бургаска област срещу Решение № 79 от 5.12.2007 г. на директора на РУ "Социално осигуряване" гр. Бургас. Съдът е приел за установено, че процесните суми неправилно са изтеглени от бюджета на ДОО, тъй към датата на отпускане на обезщетението работничките не са притежавали качеството на осигурени лица за всички социални рискове, не е налице реално започване на изпълнението на трудовите задължения, поради което не придобили право на парично обезщетение за временна неработоспособност, респ. обезщетения за отглеждане на малко дете. Направен е окончателния извод за законосъобразност на обжалвания административен акт в тази му част. Решението, в частта му представляваща предмет на касационното производство, е постановено в нарушение на материалния закон, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. По първоначалното дело е било безспорно установено, че за ревизираният период осигурителят е начислил за сметка на разходите на ДОО парични обезщетения за временна неработоспособност поради общо заболяване, бременност и раждане (справка приложение № 1 към Ревизионен акт за начет № 1265 от 24.10.2007 г.), както и обезщетения за отглеждане на малко дете (справка приложение № 3). Съществени за спорните правоотношения са обстоятелствата, че към момента на изплащане на цитираните обезщетения работничките са били в трудови правоотношения с "Арда текстил" ЕООД, както и че същите са имали повече от шест месеца осигурителен стаж. Казаното се отнася и до Анифе Зюлкарне Мустафа, която видно от справката, находяща се на стр. 134 по първоначалното дело има трудов и осигурителен стаж от 2 години. По същество административният орган не оспорва, че лицата са придобили право на обезщетение при друг работодател, но изтъква съображения, че една част от тях сключват трудов договор с "Арда текстил" ЕООД на същата дата, на която излизат в отпуск или към момента на сключване на договора с този работодател вече са били в отпуск. Приема се, че тези лица нямат отработен нито един ден в "Арда текстил" ЕООД, поради което нямат качеството на осигурени лица. Същите съображения се развиват и по отношение на обезщетенията за отглеждане на малко дете. Тази теза застъпва и решаващия състав на Административен съд гр. Бургас в обжалваното решение. Налице е нарушение на материалния закон. Съгласно чл. 40, ал. 1 КСО осигурените лица имат право на парично обезщетение вместо трудово възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж. Според чл. 48а от КСО, в редакцията му, която е била в сила към момента на възникване на спорните правоотношения, осигуреното лице има право на обезщетение за бременност и раждане, ако има осигурителен стаж 6 месеца като осигурено лице за всички осигурени социални рискове, за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица или за всички осигурени социални рискове без безработица. Разпоредбата на чл. 52а от КСО в съответната й редакция създава право за осигурените лица за посочените по-горе социални рискове да получават обезщетение за отглеждане на малко дете, при условие че са придобили осигурителен стаж с продължителност шест месеца. На понятието "осигурено лице" е дадено легално определение с допълнителната разпоредба на § 1, ал. 1, т. 3 (нова - ДВ, бр. 105 от 2006 г.). Съгласно тази дефиниция "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски, а според изречение второ, лицето се смята за осигурено и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 КСО. Така законово установената правна фикция признава за осигурителен стаж времето на платен и неплатен отпуск за отглеждане на малко дете (т. 1), на платените и неплатени отпуски за временна неработоспособност и за отпуск за бременност и раждане (т. 2) и неплатеният отпуск до 30 работни дни през една календарна година. С причисляването на случаите по чл. 9, ал. 2, т. 1 и 2 КСО към осигурените лица законодателят включва в този кръг и тези лица, които се ползват от осигурителната закрила на майчинството, както и на намиращите се в отпуск за временна неработоспособност. От казаното става ясно, че кодексът никъде не поставя условие да е започнало реално изпълнение на задълженията по трудовото правоотношение, за да възникне правото на платен отпуск, както за временна неработоспособност, така и за бременност и раждане, както и на платен отпуск за отглеждане на малко дете. Задължението за постъпване на работа на работника или служителя в срока по чл. 63, ал. 3 КТ е свързано с изпълнението на трудовия договор, а не с ползването на законоустановените посочени по-горе отпуски. При валидно сключен трудов договор, по който е упражнено правото на платен отпуск за временна неработоспособност, за бременност и раждане, както и на платен отпуск за отглеждане на малко дете, е неприложима законовата фикция да се смята за невъзникнало трудовото правоотношение с непостъпването на работа в срока по цитираната разпоредба. При действащата нормативна уредба не е необходимо осигуреното лице да е престирало труд по трудово правоотношение поне един ден при новия работодател и да е получавало възнаграждение. Стигайки до различни правни изводи решаващия състав на Административен съд гр. Бургас е постановил решението си в тази му част в нарушение на материалния закон. Ето защо това решение се отменя, както и обжалваните административни актове, които също застъпват различна правна теза. По отношение на съдебния акт в останалите му части, с които жалбата срещу Решение № 79 от 5.12.2007 г. на директора на РУ "Социално осигуряване" гр. Бургас е отхвърлена, а именно относно обезщетенията за гледане на болен член от семейството (справка приложение № 2 към ревизионния акт), както и относно семейните помощи за деца, за които не са подадени декларации, в касационната жалба не са развити каквито да са съображения, независимо, че първоначално в нея е казано, че се обжалва съдебното решение, в частта му, в която решението на директора на РУСО е оставено в сила. Ето защо и на основание чл. 218, ал. 1 АПК обжалваното решение не се коментира в тези му части. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,