Решение № 12941 от 25.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8464/2018 г.

Решение № 12941 от 25.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8464/2018 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 35, ал. 2 от Закона за електронните съобщения (ЗЕС). Образувано е по касационна жалба на "Българска телекомуникационна компания" ЕАД (БТК), със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. "Цариградско шосе" № 115 И, срещу решение № 3119 от 12.03.2018 г., постановено по адм. дело № 216/2017 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, седмо отделение, в частта, с което е отхвърлена жалбата на БТК срещу Решение № 550/20.10.2016 г. на Комисията за регулиране на съобщенията и са присъдени разноски. С посоченото решение на КРС са определени разходоориентирани цени за терминиране на повиквания в определено местоположение на индивидуални обществени телефонни мрежи, въз основа на разходите за ефективен оператор, изчислени чрез адаптиран BULRIC (Bottom-Up Long-Run Incremental Costs) модел на Комисията и Методология за определяне стойността на среднопретеглената цена на капитала (WACC), съгласно Приложение към решението. По поддържаните оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, се иска отмяната му. По същество касационните доводи са идентични с тези, поддържани и пред първата инстанция. Касаторът счита, че с ограничаването на достъпа до съществена част от информацията, довела до определяне на крайните ценови ограничения, е допуснато нарушение на административнопроизводствените правила. Счита, че преценката на данните, до които е отказан достъп, би довело до постановяване на акт с различни разпоредителни последици от настоящия. Сочи, че при адаптиране на BULRIC модела за фиксирани мрежи следва да се отчетат националните особености. Акцентира, че при изработването му са използвани не само данни на българските предприятия, но и данни, получени от изпълнителя Екорис в хода на други процедури по изработване в BULRIC модели на други национални регулаторни органи от държавите-членки на ЕС. Твърди, че в мотивната част на оспореното решение не се съдържа аргументация за използваните референтни данни, оценката на КРС за тях и доколко същите са относими към българските условия. В касационната жалба се възразява и срещу размера на присъдените в полза на КРС съдебни разноски, като се твърди, че разходите на Комисията за превод на документи не следва да се възлагат в тежест на БТК. Претендира се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което оспореният акт на КРС бъде отменен, както и изменение на решението по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс, като се отменят присъдените в полза на регулатора разноски за превод. Ответната страна – Комисия за регулиране на съобщенията (КРС/Комисията), чрез юрк. Димитров, в с. з. и писмени бележки по съществото на спора, оспорва постъпилата жалба като неоснователна. Моли съдебният акт да бъде оставен в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответниците – "Варна Нет" ООД и "Източна телекомуникационна компания" АД, не вземат становище по подадената от БТК жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав на Втора колегия приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Като обсъди твърденията на страните и доказателствата по делото, след извършена служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, намира касационната жалба за неоснователна, по следните съображения: Предмет на съдебен контрол пред тричленен състав на Върховен административен съд, седмо отделение е Решение № 550/2016 г. на КРС, с което регулаторът е определил разходоориентирани цени за терминиране на повиквания в определено местоположение на индивидуални обществени телефонни мрежи въз основа на разходите на ефективен оператор, изчислени чрез адаптиран BULRIC модел на Комисията и Методология за определяне стойността на среднопретеглената цена на капитала, съгласно Приложение към решението. ВАС е отчел, че оспореният пред него акт е свързан и допълва Решение № 356/23.06.2016 г., с което КРС е наложил, продължил и изменил специфичните задължения на предприятията със значително въздействие върху пазара на терминиране на повиквания в определено местоположение на индивидуални обществени телефонни мрежи. Преди да пристъпи към проверка на основанията по чл. 146 АПК, съдебният състав е анализирал правната същност на Решение № 550/2016 г. на КРС. Счел е, че то обективира изрично волеизявление на административен орган, с което се създават пряко и непосредствено задължения за отделни организации и представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК. В подкрепа на това заключение е цитирана и съдебна практика на ВАС по аналогични спорове. Съдебният състав е констатирал, че като правно основание за издаване на оспореното решение на КРС са посочени разпоредбите на чл. 170, чл. 217, ал. 1 и чл. 220, ал. 1 ЗЕС, във връзка с т. V. 6.1.1, т. V. 6.2.1 и т. V. 6.3.1 от Решение № 356/23.06.2016 г. на КРС. Проследил е хронологията на предходно издадените от Комисията актове, като е констатирал е, че с т. IX. 5.2.1., т. Х. 5.2.1. и т. Х. 5. 3. от Решение № 1361/31.05.2012 г. регулаторът е задължил предприятията със значително въздействие върху съответните пазари, предоставящи услугите генериране и терминиране на повиквания от/в определено местоположение на обществени телефонни мрежи, да прилагат разходоориентирани цени за генериране и терминиране на повиквания, без оглед на техния произход, в собствените си обществени фиксирани телефонни мрежи, считано от 01.07.2013 г. С Решение № 134/14.02.2013 г. Комисията е определила стойностите на разходоориентираните цени, приложими до момента на преразглеждане на задълженията, наложени на пазарите на генериране и терминиране на повиквания от/в определено местоположение на обществени телефонни мрежи. С Решение № 356/06.08.2015 г. регулаторът е открил процедура за обществено обсъждане на проект на решение за трети кръг на определяне, анализ и оценка на пазара на едро на генериране на повиквания от определено местоположение на обществени телефонни мрежи и пазара на едро на терминиране на повиквания в определено местоположение на индивидуални обществени телефонни мрежи. С Решение № 41/28.01.2016 г. КРС е открила процедура по второ обществено обсъждане на проекта на решение, резултатите от което са били приети с Решение № 249/20.04.2016 г. на Комисията. С Решение № 356/23.06.2016 г. КРС окончателно е определила пазара на терминиране на повиквания в определено местоположение на индивидуални обществени телефонни мрежи, посочени в решението, като съответен пазар, подлежащ на ех ante регулиране. Решението предвижда продължаването на наложените задължения за разходоориентираност на цените за терминиране на предприятията - адресати на Решение № 1361/31.05.2012 г. (с изключение на предприятията, които са прекратили дейност) и налагане на задължението на предприятията, които са започнали дейност след 2012 г. С решението се предвижда дерегулирането на пазара на генериране на повиквания в определено местоположение на обществени телефонни мрежи, т. к. не изпълнява кумулативно трите критерия за определяне на съответен пазар, подлежащ на ех ante регулиране. Цените за терминиране в съотвествие с Решение № 356/23.06.2016 г., са определени съгласно BULRIC модел на Комисията. Констатирано е, че мотивите за избора на методология са били предмет на решението за определяне, анализ и оценка на съответния пазар. С Решение № 165/15.03.2016 г. Комисията е открила процедура за обществено обсъждане на проект на решение за определяне на разходоориентирани цени за терминиране на повиквания в определено местоположение на индивидуални обществени телефонни мрежи въз основа на разходите на ефективен оператор, изчислени чрез адаптиран BULRIC модел на Комисията. При проведеното обществено обсъждане становища са представили БТК, "Мобилтел" ЕАД и "Теленор България" ЕАД. Във връзка с постъпилите становища в хода на процедурата по обществено обсъждане КРС е преценила за необходимо да измени проекта на решение. С оглед на това, с Решение № 387/28.07.2016 г. Комисията е открила втора процедура за обществено обсъждане на посочения проект на решение за определяне на разходоориентирани цени. В хода на процедурата са постъпили становища от БТК и "Мобилтел" ЕАД. При така установената по делото фактическа обстановка тричленният състав е преценил, че Решение № 550/2016 г. на КРС е издадено от компетентен орган и в установената форма, в съответствие с административнопроизводствените правила по издаването му и приложимите материалноправни разпоредби, като е съобразена и целта на закона. Съдът е счел, че регулаторът е спазил принципите на достъпност, публичност и прозрачност по чл. 12, ал. 1 АПК и чл. 5 ЗЕС и в двете процедури за обществено обсъждане по чл. 36, ал. 1 и 2 ЗЕС. На всички заинтересовани страни е било осигурено правото на ефективно участие като гаранция за всестранно, обективно и пълно изясняване на фактическата обстановка от значение за случая. Според ВАС, изпълнението от страна на КРС на законовото й задължение за опазване на търговската тайна на страните, не следва да се тълкува като нарушение на административнопроизводствените правила. Идентичен извод е направен и по отношение на извършеното изменение на файла "Адаптиран "BULRIC" модел на опорна фиксирана мрежа в България" на 03.08.2016 г., което се е наложило поради възникнал технически проблем. Първоинстанционният съд е обсъдил възраженията на жалбоподателя и във връзка с откритата процедура за обществено обсъждане в контекста на твърдението му за наличие на връзка между фиксирания и мобилния BULRIC модели, обосноваваща едновременно прилагане на намалението на цените за терминиране на повиквания във фиксирана мрежа и на двата пазара. Тезата на жалбоподателя е отхвърлена предвид липсата на връзки между калкулациите и резултатните стойности в двата модела, което прави последните независими един от друг. Констатирано е, че с Решения № 356 и 357 от 23.06.2016 г. КРС е извършила два самостоятелни и независими един от друг анализа на пазарите на терминиране на повиквания - съответно в определено местоположение на индивидуални обществени телефонни мрежи и в индивидуални мобилни мрежи, като е наложила самостоятелни и независещи едно от друго специфични задължения на предприятията със значително въздействие върху съответните пазари. Счетено е, че поради различната технология за изграждане на фиксирана и мобилна мрежа е било обективно необходимо да се разработят два независими модела. Посочено е, че принципите за изчисляване на цените за терминиране във фиксирани мрежи и мобилни мрежи се разглеждат поотделно в Препоръка 2009/396/ЕО относно моделирането на мрежа за ефективен оператор (Препоръка 2009/396/ЕО). Това според съда обуславя използването на отделни модели, т. е. не е необходимо едновременно влизане в сила на цените за терминиране във фиксирана и мобилна мрежа в какъвто смисъл са били доводите на жалбоподателя. По доводите за нарушение на материалния закон, съдът е възприел насрещната защитна теза на регулатора, че отчитането на националните особености на пазара, в които оперират българските предприятията, не може да бъде с предимство пред изискването за отчитане на ефективните разходи, което е възможно само, ако представените от предприятията данни бъдат подложени на експертна оценка. Решаващият състав е отчел, че референтните данни се използват от Екорис за формиране на неговата експертна оценка, базирана на опит и ноу-хау в тясно специализирана област. Тази преценка, както и останалите данни в Приложението на Решение № 550/2016 г., според съда, не са оборени от жалбоподателя. Не са представени доказателства, основаващи се на опита и практиките на предприятието, за неотносимост на посочените стойности. Поради това твърдението за несъответствие на оспореното решение с разпоредбите на чл. 170, ал. 1 и 3, чл. 157, т. 1 и 2, във връзка с чл. 4 и 5 ЗЕС е преценено като бланкетно. Като неоснователни са възприети и аргументите на БТК, обосновани от конфиденциалния характер на референтните данни. Посочено е, че по отношение на данните, използвани от Екорис, за които е декларирано, че са търговска тайна, КРС не може да направи преценка относно техния характер. Съдебният състав е споделил становището на КРС, че досежно броя на фиксирани абонатни линии и технико-икономическия модел на фиксирана мрежа в България, националните особености са отчетени в BULRIC модела. Отчетено е, че след като се касае за фиксирана мрежа, това изключва използването на мобилни елементи в инженерно базирания модел на фиксирана опорна мрежа, независимо какви са конкретните технически решения, използвани от операторите на българския пазар на фиксирани телефонни услуги. Възражението за съществена значимост на референтните данни на Екорис е отхвърлено с мотив, че необходимостта от използване на производните данни на базата на референти показатели от други модели е наложена от факта, че нито едно от предприятията - адресати на Решение № 550/2016 г. не е представило изчерпателни данни. В съдебното решение са обсъдени и твърденията на БТК относно конкретните параметри, използвани в BULRIC модела, които според ВАС не променят крайния извод за законосъобразност на проверявания индивидуален административен акт. Атакуваният съдебен акт е валиден, допустим и правилен. Решаващият извод на ВАС, седмо отделение е формиран след задълбочен анализ на относимата към спора нормативна уредба и въз основа на събраните доказателства по делото, ценени поотделно и в съвкупност, при което съдебният състав подробно и мотивирано е отговорил на всички възражения, поддържани от БТК, които са възпроизведени и в подадената касационна жалба. В обжалваното съдебно решение са изведени обосновани и съответни на закона правни изводи, които изцяло се възприемат от настоящата инстанция. Противно на касационните оплаквания, аргументирано са отхвърлени доводите на БТК за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Твърденията за осъществена от страна на регулатора нерегламентирана промяна на файла "Адаптиран "BULRIC" модел на опорна фиксирана мрежа в България" обосновано са отхвърлени като недоказани. Не е оборено твърдението на ответника, че съдържанието на документа не е променяно от датата на публикацията му на интернет сайта на КРС и през цялото време в периода на проведеното обществено обсъждане. Това твърдение е за отрицателен факт, поради което не подлежи на доказване. Ответникът, позовавайки се на отрицателния факт, не носи доказателствената тежест да го установява и доколкото от страна на БТК не е установено обратното, правилна се явява преценката на тричленния състав на ВАС, че са спазени законовите изисквания при издаване на Решение № 550/2016 г. на КРС. Несподелима е и тезата на касатора, че Комисията е следвало да проведе ново обсъждане, едновременно с обсъждането, приключило с Решение № 585/2016 г. на КРС във връзка с мобилния BULRIC модел. Доводите в тази връзка обосновават другото защитно становище на БТК, поддържано и пред първоинстанционния съд, а именно за наличието на връзка между фиксирания и мобилния BULRIC модели, което налагало удължаване на срока и изменение на първата дата за влизане в сила на цените за терминиране на повиквания във фиксирана мрежа с цел едновременно прилагане на намалението на посочените цени и на двата пазара. Действително с Решение № 436/2016 г. КРС е удължила срока на общественото обсъждане на адаптирания BULRIC модел на мобилна мрежа, но това не би довело до изменение на крайните заключения в оспореното Решение № 550/2016 г. Както правилно е съобразено и от тричленния състав, липсват връзки между калкулациите и резултатните стойности в двата модела, което прави последните независими едни от друг. Споделима е тезата на ответника, че с двете решения (№ 356 и № 357 от 23.06.2016 г.) КРС е извършила два самостоятелни и независими един от друг анализа на пазарите на терминиране на повиквания - съответно в определено местоположение на индивидуални обществени телефонни мрежи и в индивидуални мобилни мрежи, като е наложила самостоятелни и независещи едно от друго специфични задължения на предприятията със значително въздействие върху съответните пазари. Различната технология за изграждане на фиксирана и мобилна мрежа налагат разработването на два независими модела. Принципите за изчисляване на цените за терминиране във фиксирани мрежи и мобилни мрежи се разглеждат поотделно в Препоръка 2009/396/ЕО. Поради това не е задължително едновременното влизане в сила на цените за терминиране във фиксирана и в мобилна мрежа. Що се отнася до въпросниците, изготвени за целите на адаптиране на модела, аргументите на касатора в тази насока са неотносими, доколкото BULRIC модела е базиран на данните, предоставени от предприятията, включително и от БТК. С Решение № 376/13.08.2015 г. регулаторът е изискал данни за броя на абонатите, както и прогнози за изменението на този показател за целите на моделиране на разходите. Информацията за трафика на данни е диференцирана по домашни и бизнес потребители, предоставяни в определено местоположение, включително прогнозни данни на предприятията за тяхното развитие. Видно от приложената към адаптирания BULRIC модел информация за входните данни, именно обобщените данни на предприятията са използвани в рамките на модела. Данните от 2014 г. са сравнени спрямо годишните въпросници на Комисията. Обосновано се сочи от КРС, че анализът на чувствителността на модела показва, че евентуални несъответствия в прогнозните данни за абонатите не оказват съществено въздействие върху крайните резултати – дори 10 % вариация на показателя "брой абонати" води най-много до 0. 5 % промяна в общите разходи за мрежата, т. е. не влияят на крайните стойности, определени в решението на КРС, защото ценовите ограничения изчисляват чистите разходи, без да се включват общите разходи. Неоснователно е твърдението на БТК за връзка между двата модела поради използването на мобилни елементи при предоставянето на фиксирана услуга. Касационната инстанция споделя становището на регулатора, че BULRIC моделът на фиксирана мрежа е технико-икономически модел на ефективен национален оператор в България. Именно изискването за ефективност на разходите изключва използването на мобилни елементи (базови станции, бекхол връзки към тях и т. н.) в инженерно базирания модел на фиксирана опорна мрежа, независимо от това какви са конкретните технически решения, използвани от БТК или друг оператор на българския пазар на фиксирани телефонни услуги. Основателно се сочи от ответника, че в модела се включват ефективно направените разходи, определени при отчитане на текущите разходи, а не на реалните разходи на предприятията, действащи на съответния пазар. При това, както правилно е съобразено от първоинстанционния съд, текущите разходи следва да се определят въз основа на инженерен модел, който се основава на ефективни технологии, налични през периода от време, за който се отнася модела, доколкото те могат да бъдат идентифицирани (Съображение 12 от Препоръка 2009/396/ЕО). В тази връзка ефективният оператор следва да използва елементи от мобилната мрежа при предоставяне на фиксирана гласова услуга само, ако това води до общо намаляване на разходите. В този случай наличието на някои допълнителни елементи на разходите може да бъде компенсирано чрез реализираните икономии от мащаба, настъпили вследствие от агрегирането на трафика. Споделима е тезата на КРС, че в противен случай посочената практика като цяло ще бъде неефективна и компенсирането на произтичащите от нея разходи ще бъде в противоречие с изискванията на Съображения 9 и 10 от Препоръка 2009/396/ЕО. Същественото е, че самият сценарий на МЕО в модела на фиксирана опорна мрежа има за цел да оцени разходите на самостоятелна дейност на фиксиран оператор, а не на смесен фиксиран/мобилен оператор. Неоснователно касаторът счита, че непредставянето на информацията в поискания от БТК вид представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. При издаване на акта регулаторът се е съобразил с принципите на достъпност, публичност и прозрачност съгласно чл. 12, ал. 1 АПК и в двете процедури за обществено обсъждане по чл. 6, ал. 1 и ал. 2 ЗЕС. На всички заинтересовани страни, включително и на БТК, е било осигурено правото на ефективно участие като гаранция за всестранно, обективно и пълно изясняване на фактическата обстановка от значение за случая. Преценката на първоинстанционния съд в този смисъл е направена при отчитане на задължителното изискване за опазване на търговската тайна на операторите – конкуренти и при съобразяване на съдебната практика на ВАС по подобни казуси. Във връзка с искането за предоставяне на достъп до конкретни данни за BULRIC модела, с писмо изх. № 04-04-87 от 18.04.2016 г. Комисията е предоставила писмен отговор, както на БТК, така и на всички предприятия, определени като такива със значително въздействие на пазарите на едро на терминиране в индивидуални мобилни мрежи и на терминиране на повиквания в определено местоположение на обществени телефонни мрежи. Към отговора на Комисията са приложени таблици с указания къде в двата модела може да бъде намерена търсената информация. Отчитайки задълженията си за опазване на търговската тайна, произтичащи от ЗЕС, Комисията е разработила публична версия на файла във формат "Excel", съдържаща формули и връзки, които позволяват извършване на изчисления и получаване на резултати от модела от всяко заинтересовано предприятие, като по този начин последните могат да дадат своето информирано становище, използвайки собствени данни и допускания в модела, заместващи представените примерни данни. Правилно тричленният състав на ВАС е съобразил, че необходимостта да се публикува единствено информация, която не представлява търговска тайна или не води до разкриването на такава, се съдържа в споразуменията за конфиденциалност, подписани между предприятията, предоставили информация в изпълнение на решение № 376/2015 г. и "Екорис Саут Ийст Юроп" ЕООД. Съгласно тези споразумения, изпълнителят се задължава да не разкрива, пряко или косвено и да не допуска разкриването на предоставената от предприятията информация. КРС от своя страна, е длъжна да опазва търговската тайна както на изпълнителя, така и на предприятията, включително и на БТК, когато за това е подписан изричен договор или има изрично указание от вносителя на информацията. Неоснователно е оплакването за неотчитане на националните особености в BULRIC модела, като аргументите на касатора обосновават другата му несподелима теза за предимство на националните особености пред изискването за отчитане разходите на ефективен оператор. Последното е възможно само, ако представените от предприятията данни бъдат подложени на експертна оценка. съгласно изискванията на Препоръка 2009/396/ЕО. Едно от основните изисквания на Препоръката е, че операторите не могат да бъдат компенсирани за разходи, които са направени поради неефективност. Ето защо, отчитането на националните особености на пазара, в който оперират българските предприятия, не може да бъде с предимство пред изискването разходите да са на ефективен оператор. Това правилно е отчетено и от първоинстанционния съд. Обосновано ответникът сочи, че при адаптиране на модела на фиксирана мрежа, който се базира на хипотетична мрежа, изградена в България, са взети много показатели, които са специфични за българския пазар. Споделя се становището му, че националните особености се отчитат чрез прогнозните данни, предоставени от българските предприятия и от тази гледна точка КРС е постигнала регулаторната цел създадените модели да се съобразяват с националните особености. Освен това BULRIC модела е базиран на броя на фиксираните абонатни линии по данни на самите български предприятия. Последните са предоставили и прогнозни данни за конкретни параметри, които са били водещи при отчитането на дългосрочните допълнителни/инкрементални разходи на МЕО. Наред с това, в модела се включват ефективно направените разходи на предприятията, действащи на съответния пазар. Основателно КРС възразява, че противното би означавало да се пренесат неефективностите на предприятията в изчисленията за разходите на хипотетичния ефективен оператор. На следващо място, при адаптирането на BULRIC модела са използвани наличните национални данни, като пропуските на едно предприятие са допълнени с данни от други български предприятия, като при това е приложен анализ на обективността им от гледна точка на експертизата на изпълнителя, включително с извършване на преглед на подходи, използвани в BULRIC модели на други национални регулаторни органи от държавите-членки на ЕС. Съвкупността от така определените входни данни е гаранция за отчитане на националните особености. Следователно в модела са заложени входни данни, които отразяват в максимално възможна степен националните особености, но при отчитане на изискванията за ефективност на Препоръка 2009/396/ЕО. Правилно е приетото от ВАС, че по отношение на данните, използвани от Екорис, за които е декларирано от предприятията, включително и от БТК, че са търговска тайна, КРС не може да прави преценка относно техния характер. Комисията е длъжна да ги приеме като такива, което не означава, че резултатите от експертните оценки не са споделени с КРС и, че регулаторът не е направил преценка на тяхната обективност и относимост към специфичните национални особености в България. Напротив, с приемането на административния акт Комисията е приела, че експертните оценки на Екорис, моделът и неговите резултати са приложими и отразяват ефективните разходи за фиксирана мрежа в България, каквито са и изискванията на Препоръка 2009/396/ЕО. Липсват конкретни аргументи за оспорване на самите данни, базирани на експертните оценки на Екорис, включително чрез преглед на използвани от други национални регулаторни органи. Не са представени доказателства, основаващи се на опита и практиките на предприятието, за неотносимост на посочените стойности. От страна на БТК не са оспорени конкретните стойности на посочените входни данни, същите са счетени за приемливи и за условията на българския пазар и практика. Правилно тричленният състав на ВАС е отчел, че използването на референтни данни външни за българския пазар е било обективно необходимо и не е било възможно да бъде избегнато, т. к. самите предприятия – адресати на Решение № 550/2016 г. не са представили изчерпателни данни. От друга страна, видно от Приложение 1 към адаптирания BULRIC модел на фиксирана мрежа в България – "Информация за входни данни на модела за сценарий МЕО" (л. 166 – 168), допусканията в модела са базирани основно на данни на предприятията, а прилагането на референтни данни от моделите на други държави е силно ограничено, т. е. зависимостта на изчисленията в модела от външни за българския пазар данни е сведена до минимум. Неоснователно касаторът се позовава на мотивите в особеното мнение на съдията докладчик по адм. дело № 5898/2013 г. на ВАС, VII отделение. Съдебното решение по това административно дело, потвърдено от петчленен състав на ВАС с решение № 4791/19.04.2017 г. по адм. дело № 12460/2015 г., е постановено по оспорване на административен акт в процедура преди адаптиране на BULRIC модела на мобилна мрежа и по разпоредените с него правни последици съществено се различава от процесното Решение № 550/2016 г. Наред с това, мотивите на особеното мнение не са източник на правни последици, респ. не се ползват със сила на пресъдено нещо, а единствено обективират становището на подписалия го съдия, което не се подкрепя от мнозинството на съдебния състав. Предвид изложеното, настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, намира, че атакуваното съдебно решение е валидно, допустимо и при постановяването му не са допуснати сочените в касационната жалба нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, които да обосноват извод за неговата отмяна. Съдебният акт е постановен в съответствие с материалния закон и като правилен, следва да бъде оставен в сила. С касационната жалба се претендира изменение на решението в частта му за деловодните разноски по реда на чл. 248, ал. 1 от Гражданско-процесуалния кодекс (ГПК), по което компетентен да се произнесе е първоинстанционният състав. Процесуална предпоставка за обжалваемостта на акта относно разноските е изчерпването на отзивния ред за изменението му - чл. 248, ал. 3, вр. ал. 1 ГПК и чл. 144 АПК. Той в случая не е осъществен, поради което жалбата следва да се изпрати по подсъдност на тричленния състав. Извън това, с оглед изхода на спора и своевременно заявената в с. з. претенция на процесуалния представител на ответника, в полза на КРС следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 100. 00 (сто) лева, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во и чл. 215, т. 4 АПК, вр. чл. 248, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,