Решение № 12710 от 26.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15223/2014 г.

Решение № 12710 от 26.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15223/2014 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Веселин Найденов Марешки против решение № 2356/17.10.2014 г., постановено по адм. д. № 3276/2014 г. по описа на Административен съд - Варна (АС - Варна). Касаторът оспорва съдебното решение, като твърди, че е неправилно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното решение. Съображения в подкрепа на твърдяното касационно основание и искането са изложени в касационната жалба. Не претендира заплащане на разноски. Ответникът Венцислав Петров Младенов - орган по задържането при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Варна (ОДМВР - Варна), редовно призован за съдебно заседание, не се е явил и не е изпратил представител. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е основателна. С обжалваното решение № 2356/17.10.2014 г., постановено по адм. д. № 3276/2014 г. по описа на АС - Варна е отхвърлена жалбата на Веселин Марешки против Заповед рег. № 497/15.10.2014 г. на Венцислав Петров Младенов - полицейски орган (ПО) при 02 Районно управление "Полиция", Варна (РУП) към ОДМВР - Варна, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, е постановено задържането му за срок до 24 часа. За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че на 15.10.2014 г. в около 20,10 ч. касаторът е бил в гр. Варна, пред сграда на ул. Студентска № 6, където имало и други хора. Към него се приближил непознатият му Костадин Тодоров Костадинов и с поставен на нивото на очите си мобилен телефон, започнал да вика на висок глас "Аве Марешки, ела тук да те снимам". Касаторът направил опит да избегне срещата с Костадинов и тръгнал по посока на входа на сградата. Непознатият обаче продължил с провокативното си и обидно поведение и продължил да вика с висок глас "Айде ве Марешки, ко се криеш, ела да те снимам". Това поведение на Костадинов ядосало касатора, който се върнал и ударил плесник по лицето му. Присъстващите на случая полицаи Младенов и Георгиев отвели Марешки във входа на сградата, след което му поставили белезници и го закарали в 02 РУП. Там Младенов съставил оспорената Заповед за задържане на лице № 497/15.10.2014 г. (л. 14, 22), в която е посочено, че касаторът е задържан до 24 часа на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, във връзка с чл. 325 НК. На задържаното лице били разяснени правата по чл. 63, ал. 3 и ал. 4 и чл. 64 от ЗМВР. На основание чл. 68 с. з., на Марешки бил извършен обиск и съставен протокол (л. 23) от същата дата, за намерените в него вещи, които по-късно са му върнати. Същия ден - 15.10.2014 г., Костадин Т. Костадинов подал съобщение (неприложено към преписката) до 02 РУП за причиненото му от Марешки. Било образувано бързо производство № 1807/2014 г., за което с писмо рег. № 39309/16.10.2014 г. (л. 21) на старши разследващ полицай и началника на 02 РУП, била уведомена Районна прокуратура - Варна. Административният съд е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган в кръга на неговите правомощия и в предвидената от закона форма, както и при наличието на фактически и законни основания за постановяването й. Така постановеното съдебно решение е неправилно. Основателно е оплакването в касационната жалба, че обжалваното съдебно решение е необосновано. Видно от доказателствата по делото в оспорената пред АС - Варна заповед е посочено, че се издава "... във връзка с чл. 325 НК" и наличието на Докладна записка (ДЗ) № 39441/16.10.2014 г. (л. 20) от полицай Димитър Н. Георгиев до началника на 02 РУП. Съгласно изричната норма на чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР, в заповедта за задържане следва да са посочени фактическите и правни основания за задържането. Цитирането на приложимата правна норма - чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР не е достатъчно, за да се приеме, че са спазени изискванията на закона. На практика в заповедта липсват каквито и да е било фактически основания за издаването й. Като е достигнал до противоположен правен извод АС - Варна е постановил необосновано и незаконосъобразно съдебно решение. Фактическите съображения за издаване на административния акт не могат да бъдат заместени с позоваването на друга правна норма ("... във връзка с чл. 325 НК"), защото данни за хулиганство по смисъла на цитирания текст от НК, гласящ "който извърши непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, се наказва за хулиганство ...", липсват по делото. Установената от първата инстанция фактическа обстановка по спора очертава възникнал личен конфликт между Костадинов и Марешки, грубо провокиран от първия и предприети действия от страна на полицията за предотвратяването на саморазправа с Марешки от страна на лицето, което го е провокирало към агресия. Именно заради това, по делото липсват каквито и да са данни за грубо нарушаване на обществения ред и изразено явно неуважение към обществото от страна на задържания. Въпреки че пълната и точна квалификация на деянието следва и се прави от органите на прокуратурата и впоследствие - от съда, в случая е очевидна и липсата на умисъл за нарушаване на обществения ред и изразяване явно неуважение към обществото от Марешки. Основателно е и касационното оплакване за необоснованост на изводите на АС - Варна, че наличието на фактическото основания за издаването на заповедта се съдържат в ДЗ № 39441/16.10.2014 г. (л. 20). Съдът е приобщил, обсъдил и ценил този документ на основание т. III от мотивите на тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г. на Общото събрание на гражданската колегия на Върховния съд на Република България, чието действие безспорно продължава и към настоящия момент. Според настоящия състав на ВАС, позоваването на тази практика е неточно и некоректно. Според цитираното тълкувателно решение мотивирането на административния акт задължително включва в себе си посочване и на фактическите основания за издаването на акта. Чрез тях, както е посочил ВС, се постигат две цели: довеждат се до знанието на страните съображенията, по които административният орган е издал или отказал да издаде искания акт и от друга страна, наличието на мотиви улеснява контрола върху законосъобразността и правилността на акта, упражняван при обжалването му пред по-горния административен орган и съда като "не съществуват пречки мотивите да бъдат изложени и допълнително, след издаването на административния акт, стига да се постигнат целите, които законодателят е преследвал с изискването за мотивиране на индивидуалните административни актове и отказите за издаването на такива". В случая обаче, дори да се приеме, че ДЗ № 39441/16.10.2014 г. запълва липсата на фактическите основания, непосочени при издаването на заповедта, то докладната записка не отговаря на първата от посочените от ОСГК на ВС цели - "да се доведе до знанието на страните съображенията, по които административният орган е издал или отказал да издаде искания акт". ДЗ е от следващия издаването на заповедта ден - 16.10.2014 г. и не е доведена до знанието на Марешки, защото е акт със специфична цел - да бъде уведомен началникът за случаите, в които органите на 02 РУП са взели отношение и няма за адресат задържаното лице. Като вътрешнослужебен акт докладната записка не е станала известна на задържаното лице преди приемането й като доказателство в съдебното производство. Следователно липсата на описани в заповедта фактически основания за издаването й, съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. От своя страна неконстатирането на този порок от страна на АС - Варна в резултат на необосновани правни изводи съставлява нарушение на материалния закон - чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР. Не води до друг извод и цитираната в обжалваното съдебно решение съдебна практика на Върховния административен съд (Решение № 1824/10.02.2014 г., постановено по адм. д. № 5608/2013 г.), която е формирана при различни фактически обстоятелства по спора (ДЗ, издадена едновременно със заповедта). В заключение по въпроса следва да се посочи, че дори за полицейските органи да е съществувало съмнение относно характера на извършеното деяние от страна на Марешки, деецът е бил известен и установен от органите на МВР, действията му са били прекратени, липсва опасност от укриването му и за извършеното от него е образувано бързо производство, което ще установи какво е извършено и престъпление ли е то. Издаването на заповед по смисъла на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР в случая не допринася за постигане на посочените цели и съставлява акт на неоснователна принуда върху дееца чрез лишаването му от свобода до 24 часа, който противоречи изцяло на същността и предназначението на принудителните административни мерки (каквото следва да е и това задържане), съгласно легалното им определение в чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания. Основателен е и доводът за протичане на процедурата по задържането на касатора по ред, установен в отменения, а не в актуалния ЗМВР. Видно е, че за документалното оформяне на заповедта е използвана бланка, съставена при действието на отменения ЗМВР. Това е налагало изготвянето на друга с посочване на актуалните норми от действащия ЗМВР или поне поправянето на цифровата им номерация съгласно действащите норми в използваната бланка. Така е направено с чл. 63, ал. 1, т. 1, поправен на чл. 72, ал. 1, т. 1. Разясняването на Марешки на "правата" му по чл. 63, ал. 3 и ал. 4 и чл. 64 ЗМВР, каквито права в тези норми липсват и извършването на обиска му "на основание чл. 68 ЗМВР", води до извод за фактическо неразясняването на предвидените негови права съгласно актуалния ЗМВР, чл. 74, ал. 2, т. 6, б. "а" и б. "б" и незаконосъобразност на извършения обиск на лицето, предвид наличието на чл. 75, ал. 2 ЗМВР, разпореждаща "извършване на проверка" на лицето, а не на обиска му. Ирелевантно е обстоятелството, че сам Марешки е организирал защита на правата си и е обжалвал заповедта. По изложените съображения касационната жалба се явява основателна, а обжалваното решение на АС-Варна да бъде отменено на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. С оглед пълното изясняване на спора от фактическа страна, следва да се постанови друго решение по съществото му, с което се отмени като незаконосъобразна оспорената Заповед рег. № 497/15.10.2014 г. на полицейски орган при 02 РУП към ОДМВР. Страните по делото не претендират разноски, поради което независимо от изхода на спора и обстоятелството, че касационният жалбоподател е направил разноски, такива не следва да бъдат определяни. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение