Решение № 12541 от 19.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13130/2016 г.

ВАСI отделение19.10.2017 г.докладчик Мадлен Петрова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6153/10.10.2016 г. на Административен съд, С. град, постановено по адм. дело № 7148/2016 г. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 12541 от 19.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13130/2016 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Директорът на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", град С. обжалва решение № 6153/10.10.2016 г. на Административен съд, С. град, постановено по адм. дело № 7148/2016 г., с което е отменен Акт за прихващане и възстановяване /АПВ/ № П-22221016026051-004-001/1.03.2016 г. на орган по приходите при ТД на НАП град С., потвърден с решение № 614/15.04.2016 г. при оспорването му по административен ред. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон. Жалбоподателят счита, че съдът неправилно е определил началния момент, от който е възникнала недължимост на авансово внесените осигурителни вноски и незаконосъобразно е преценил 5-годишната давност за погасяване на вземането за възстановяване на недължимо платените от Ч. Ч. осигурителни вноски за ДОО и ЗО. Твърди, че вземането е станало изискуемо на 1.05.2009 г. и съответно на 1.05.2010 г., когато е следвало да се подаде ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ и да се определи окончателният размер на осигурителния доход. Поради това поддържа, че вземането е погасено към момента на подаване на искането 28.01.2016 г. с изтичането на общата 5-годишна давност по чл. 110 ЗЗД съответно на 30.04.2014 г. и на 30.04.2015 г. Иска се отмяна на решението. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - Ч. В. Ч., чрез процесуалния си представител адв. В. Ц. оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила първоинстанционното решение по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред АССГ е бил акт за прихващане и възстановяване /АПВ/, с който на Ч. В. Ч. е отказано възстановяване на недължимо внесени авансови осигурителни вноски за ДОО и ЗО в общ размер на 5350.80 лева за периода 1.04.2008 г. - 31.12.2009 г. За да отмени акта и да върне преписката на органа по приходите за въстановяване на сумите, съдът е приел, че страните не спорят по фактите, а спорът е относно погасителната давност на вземането за недължимо внесени осигурителни вноски и по - контретно относно началния момент на давностния срок. Съдът е приел за законосъобразен извода на органите по приходите, че вземанията на данъчните субекти за недължимо платени данъци и осигурителни вноски са частноправни вземания. Според съда в конкретния случай незаконосъобразно е определен началният момент на давностния срок. Този извод е аргументиран с нормата на чл. 129, ал. 1 ДОПК, според която искането за прихващане и възстановяване се разглежда, ако е подадено до изтичането на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основание за възстановяване, освен ако в закон не е предвидено друго. Изложени са мотиви, че в случая вземането не е възникнало с изтичане срока за подаване на годишната данъчна декларация за 2008 г. - 30.04.2009 г. и съответно за 2009 г. - 30.04.2010 г., тъй като към този момент задължителните осигурителни вноски не са недължимо платени. От фактическа страна съдът е установил, че Ч. Ч. не е подавал годишни данъчни декларации /ГДД/ за доходи за 2008 г. и 2009 г. Независимо от това, вземането за надвнесените осигурителни вноски не е било изискуемо към този момент. Вноските стават дължими едва с издаването на задължителни предписания № ЗД-1-21-00088493/04.12.2015 г., тъй като само в правомощията на контролните органи на НОИ е да определят окончателният осигурителен доход, върху който се дължат осигурителни вноски. Според съда издадените задължителни предписания представляват влязъл в сила административен акт, предвиден в чл. 129, ал. 5 ДОПК, въз основа на който се дължи връщането на надвнесените осигурителни вноски. В разглеждания случай предписанията са издадени на 4.12.2015 г., а на 12.12.2015 г. са подадени коригиращи декларации на декларациите обр. 6 за осигурителния доход за периода 04. - 12.2008 г. и м. 01. - м. 12.2009 г., поради което към момента на подаване на искането от 28.01.2016 г. вземането за възстановяване на недължимо платените авансови осигурителни вноски не е погасено по давност. Решението е правилно като краен резултат. Установените от съда факти не са спорни между страните и се подкрепят от събраните по делото доказателства. Ч. В. Ч. в качеството си на едноличен собственик на капитала в Д. Т. С. БГ ЕООД и самоосигуряващо се лице, е внесъл задължителни осигурителни вноски за ДОО и ЗО за периода 1.04.2008 г. - 31.12.2008 г. и за 2009 г. върху осигурителен доход от 1 200 лева. Лицето е подало декларации обр. 6 за дължимите осигурителни вноски за 2008 г. и 2009 г. върху така определения осигурителен доход. Със задължителни предписания от 4.12.2015 г. контролните органи при ТП на НОИ - С. са констатирали, че осигурителният доход следва да е в размер на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица от 240 лева за периода м. 04-м. 12.2008 г. и 260 лева за периода м. 01 - м. 12.2009 г. и са задължили осигурителя да коригира данните по подадените декларации обр. 6. Декларациите обр. 6 са коригирани с молба от 12.12.2015 г. В резултат на корекцията за Ч. Ч. е възникнало вземане за недължимо платените осигурителни вноски, внесени върху осигурителен доход за разликата над минималния месечен осигурителен доход. Органите по приходите не оспорват съществуването на вземането за недължимо платени осигурителни вноски и размерът, посочен в искането за прихващане и възстановяване. Считат, че вземането е погасено с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1.05.2009 г. и съответно от 1.05.2010 г. Основателно е възражението в касационната жалба за неправилна преценка относно характера на срока по чл. 129, ал. 1 ДОПК. 5-годишният срок, посочен в тази норма, с начален момент 1 януари на следващата година от възникване на основанието, е срок за разглеждане на искането за прихващане и възстановяване. Този срок е преклузивен, а не давностен и е относим към допустимостта на искането, а не към неговата основателност. В случая искането за прихващане и възстановяване на Ч. Ч. от 28.01.2016 г. е разгледано като допустимо и с оспорения АПВ е прието за неоснователно. Правилно съдът е посочил, че в ДОПК не е предвидена погасителна давност за вземанията на данъчните субекти за недължимо платени данъци и осигурителни вноски. Законосъобразен е и изводът, че тези вземания не попадат в категорията публични вземания по смисъла на чл. 162 ДОПК, поради което за тях не е приложим давностният срок по чл. 171 ДОПК. Вземането за недължимо платени осигурителни вноски не представлява вземане от държавното обществено осигуряване, за което е предвиден 3- годишен давностен срок по чл. 115, ал. 2 КСО. При липса на специална норма, която да урежда погасителната давност на вземанията по чл. 128, ал. 1 ДОПК, приложима е общата погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД. Цитираната норма предвижда, че с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. По силата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Следователно, за да се отговори на спорния по делото правен въпрос относно началния момент на погасителната давност, следва да се установи момента, в който е станало изискуемо вземането на Ч. Ч. за недължимо платените осигурителни вноски. В тази връзка следва да се държи сметка за спецификата на декларирането на задължителните осигурителни вноски, изпълнителните основания за тяхната дължимост и условията за корекция на осигурителния доход и размера на дължимите вноски. В конкретния случай задължителните осигурителни вноски на Чакъров за периода м. 04.2008 г. - м. 12.2008 г. и м. 01 - м. 12.2009 г. са били установени с декларация обр. 6. Съгласно чл. 3, ал. 3, т. 2, б. "а" от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, /ред. в сила от 1.01.2009 г./ декларация образец 6 се подава в съответната ТД на НАП от самоосигуряващите се лица еднократно до 30 април за дължимите осигурителни вноски за предходната календарна година. По силата на чл. 209, ал. 2, т. 2 ДОПК така подадената декларация, в която лицето само е изчислило размера на задължението за осигурителни вноски представлява изпълнително основание за принудителното им събиране. В случая няма спор, че вноските са платени доброволно от задълженото лице. Докато така подадената декларация обр. 6 не бъде коригирана по предвидения от закона ред /чл. 103 и сл. ДОПК, с ревизионен акт или по реда чл. 3, ал. 5, респективно чл. 6а от Наредба № Н-8/29.12.2005 г./, дължимостта на вноските не отпада. Следователно вземането за надвнесени осигурителни вноски по декларация обр. 6, възниква от момента на коригирането й. До корекцията на декларацията обр. 6 не е налице ликвидно (установено по основание и размер) и изискуемо вземане за недължимо платени осигурителни вноски. Поради това за начален момент на давностния срок следва да се приеме моментът на отпадане на изпълнителното основание за дължимост на вноските. В случая погасителната давност е започнала да тече от 12.12.2015 г. и към момента на подаване на искането на 28.01.2016 г. не е изтекла. Като е достигнал до същия извод и е отменил оспорения АПВ, с който се отказа възстановяване на недължимо платените осигурителни вноски поради погасяването им по давност и е върнал преписката на органа по приходите, съдът е постановил решение в съответствие с материалния закон, което следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,

Цитирани разпоредби

2